Изследват се антитела от клас ИгГ и ИгМ срещу Цитомегаловирус. Цитомегаловирусът (Cytomegalovirus hominis ) се отнася към групата на херпесните вируси, която включва още херпес симплекс вирус 1 и 2, варицела-зостер вирус (който предизвиква херпес зостер или варицела) и вирусът на Ебщайн-Бар (който предизвиква инфекциозна мононуклеоза). Тези вируси имат характеристика на пожизнени инфекции – остават за цял живот в организма в „спящо” състояние.
Инфекция с CMV, която първоначално може да се проявява с малко симптоми, винаги продължава с дълготрайно персистиране на вируса в клетките на организма, без да причинява някакви забележими увреди или клинични симптоми. Състояния на подтисната имунна система в резултат на лекарства или други заболявания могат да реактивират вируса от неговото латентно (скрито) състояние.

Вирусът се отделя в телесните течности на инфектирания индивид – слюнка, урина, кръв, сълзи, сперма, вагинален секрет и мляко. Отделянето на вируса може да става на периоди с прекъсвания и не са придружава от някакви определени симптоми. Вирусът е широко разпространен: антитела към него се откриват при 10-15 % от хората до 18г и при 40 % от възрастните. Цитомегаловирусната инфекция не винаги се разпознава. Инкубационният период след заразяване е до 60 дни, обикновенно 20-30 дни. През този период е възможно инфекцията въобще да не се прояви.
Цитомегаловирусната инфекция често се приема за остро респираторно заболяване, заради подобните симптоми – повишена температура, слабост, главоболие,загуба на тегло и апетит,мускулни болки, нощно потене. При цитомегаловирусната инфекция са възможни усложнения като пневмонии, артрити, енцефалит. Може да протиче и като лека форма на хепатит. При пациенти с намален имунитет може да се наблюдава реактивиране на инфекцията с поява на следните усложнения:влошаване на зрение, слепота;пневмонии;продължителна диария и язви;хептит;енцефалит

• При бременни жени. CMV е най-честата инфекция, водеща до спонтанен аборт, увреждане на плода и/или развитие на редица дефекти при новородени.Симптоми при вътреутробно инфектирани деца са микроцефалия; интрацеребрална калцификация,хориоретинити, умствено изоставане,жълтеница, тромбоцитопения, проблеми или загуба на зрение и слух. В последния случай аномалиите може да се проявят месеци или години след раждането
  Важно е да се отбележи, че инфектиране на плода или новороденото може да се осъществи само при активна вирусна инфекция.Опасно е заразяването на майката по време на бременността, ако нe притежава имунитет( CMV IgG отрицателен и CMV IgM положителен )Последствията от CMV инфекция са различни и зависят от срока на бременността в който се случва инфектирането на плода. Ето защо е от изключителна важност да се извършват скринингови изследвания на всички бременни жени и да се определи времето на настъпване на инфекцията, т.е. да се разграничат конгенитална от перинатална инфекция
• Пациенти с понижен имунитет ( HIV, химиотерапия, трансплантирани, на биологична терапия при ревматоиден артрит или с подтиснат имунитет по друга причина). Обикновено цитомегалувирусът „спи“ в организма и не причинява вреди. При спад на имунитета, чести простудни заболявания, стресови ситуации, вирусът става активен

Взима се Венозна кръв от която се отделя серум.

• Има ли специфично лечение ? – Веднъж попаднал в ораганизма CMV остава доживот и не съществува средство за излекуване от вируса на вече заразен организъм. Ето защо лечението на една CMV инфекция е насочено към лечение на специфични симптоми възникнали, вследствие инфекцията и/или прилагане на антивирусни препарати. Целта на последните е да подтиснат вирусното делене (размножаване) и да подпомогнат преминаването на вируса от активна фаза към латентната фаза на вирусен покой, през която вируса не е в състояние да заразява и да уврежда телесните органи.
• Лечение с ганцикловир (Ganciclovir) се използва при пациенти с подтисната имунна система и животозастрашаващо заболяване. Има данни, че лечението с ганцикловир може да предотврати загуба на слуха при деца с вродена ЦМВ инфекция.
  Поради факта че ганцикловир има сериозни странични ефекти, той е тестван само при деца с много тежка конгенитална ЦМВ инфекция. Родителите и лекарите трябва да преценят ползата и вредата от подобно лечение, преди да решат дали да го приложат на децата със симптоматична вродена ЦМВ инфекция. Ваксините все още са в изследователски стадий. Последни изследвания доказват, че приложението на CMV хиперимунен глобулин при бременни с първична CMV инфекция може да намали риска от вродено заболяване. Резултатите обаче все още не са потвърдени.

Внимание !!! Не прибягвайте към самолечение, без консултация с вашия лекар, поради сериозните странични действия на медикамента.