Имуноглобулините са антитела. Те се синтезират от плазматичните клетки. Всяка имуноглобулинова молекула е тетрамер, съставен от две по две едакви леки и тежки вериги. Миеломните клетки са злокачествени плазматични клетки, които се откриват при заболяването мултиплен миелом. Те обикновено синтезират абнормно количество имуноглобулинови молекули от определен клас (обичайно G, A или М). Често произвеждат и допълнителни леки вериги, които не се използват за производство на пълни имуноглобулинови молекули.
Понякога тези клетки секретират само свободни леки вериги. Този вид миелом се нарича “миелом тип лека верига“ (LCMM – Light Chain Multiple Myeloma) или тип „Bence Jones“. Свободните леки вериги (sFLC) са вериги на миеломен протеин (М-протеин). Те могат да бъдат тип капа (κ) или ламбда (λ). Наричат се „свободни“, защото не са свързани към останалата част от имуноглобулиновата молекула (антитялото).

Индивидуалните стойности на sFLC (κ и λ леки вериги) и тяхното количествено съотношение (κ/λ) се използват за диагноза, прогноза и мониторинг на моноклоналните гамапатии, което включва:

• лековерижен мултиплен миелом
• несекретиращ мултиплен миелом
• мултиплен миелом, секретиращ интактни имуноглобулини
• тлеещ мултиплен миелом
• солитарен плазмоцитом
• AL-амилоидоза (Amyloid light chain)
• моноклонална гамапатия с неопределено значение

Взема се венозна или капилярна кръв, от която се отделя серум.

Нормалните стойности за κ/λ ratio са от 0.26 до 1.65. Производството на един тип леки вериги при миелом прави съотнощението между двата типа патологично. Ако κ/λ ratio е по-голямо от 1.65, капа-веригите са патологично увеличени и обратно, ако съотношението е по-малко от 0.26, се предполага свръх продукция на ламбда вериги. Повишени sFLC може да се наблюдават и поради наличие на бъбречни заболявания или по други причини, без наличие на моноклонална гамапатия.
При пациенти с нарушена бъбречна функция се наблюдава повишение на нивата и на двата типа леки вериги. В тези случаи се използва различен диапазон за оценка на κ/λ отношението (Renal Reference Range) с допустими граници: от 0.37 до 3.1. При пациенти с миелом, ако нивата и на двете леки вериги се повишават, но съотношението е нормално, това обикновено означава, че миеломът е в ремисия, но бъбречната функция е засегната.

Каква е разликата в информативната стойност на sFLC-анализа, електрофорезата на протеини и имунотипирането?

Електрофорезата на серумни протеини (SPEP) и на протеини в урина (UPEP) дават количествен резултат за моноклонални протеини, но не идентифицират типа им. Това се прави чрез имунотипиране (IT), коeто от друга страна не ги определя количествено. Пациенти с повишени нива на свободни леки вериги традиционно се диагностицират и наблюдават с помощта на UPEP.
Тъй като леките вериги след филтриране се метаболизират от проксималните тубули в бъбреците преди да достигнат урината, UPEP не е високо чувствителен тест. sFLC-анализът е значително по-чувствителен от уринната електрофореза като индикатор за наличие на моноклонални свободни леки вериги, въпреки че това предимство зависи от ефективността на бъбречния метаболизъм. В ход са изследвания, с които да се определи дали sFLC-тестването може да замени електрофорезата на 24-часова урина при мониторинга на лековерижен миелом.

С какво sFLC-анализът е по-добър от електрофорезата и имунотипирането?

sFLC-анализът може да открива леко повишени нива на свободни леки вериги, дори когато те са неоткриваеми от SPEP и IТ. Затова е особено подходящ при пациенти с несекреторен или олигосекреторен миелом, при които няма достатъчно M-протеин в кръвта или урината, за да се измери с помощта на електрофореза. За диагноза и мониторинг на моноклоналните гамапатии с продукция на свободни леки вериги sFLC превъзхожда конвенционалните уринни тестове с по-висока чувствителност и специфичност. Анализът е количествен и автоматизиран.

Част от критериите за поставяне на диагноза мултиплен миелом е sFLC ratio. Индивидуалните нива и съотношението се използват още за:

• Като прогностичен маркер;
• Да се оцени максималната чувствителност към лечението. Една от целите на лечение при миелом е да се намали нивото на М-протеина колкото е възможно повече. Нормализирането на капа /ламбда съотношението показва ефективен отговор на терапията и корелира с възможно по-дълги ремисии. То е част от дефиницията за „stringent complete response“ (sCR) и minimal residual disease (MRD), т.е. дава възможност за диференциране между пълно и частично повлияване на неопластичния процес.
• Като туморен маркер за мониторинг на възникнал рецидив. За миеломни пациенти, размерът на производството на лека верига е свързан с активността на миеломния клетъчния растеж.
• При пациенти с несекреторен или олигосекреторен миелом;
• По време на рецидив на миелом може да се промени типа на синтезирания имуноглобулин (Light Chain Escape – LCE). Например, плазматични клетки, които произвеждат цели имуноглобулини и свободни леки вериги може да превключат към синтез само на свободни леки вериги. Най-чувствителния начин LCE да може да бъде открит по-рано в рецидив е чрез измерване на sFLC.
• Изследването е по-чувствителен маркер от електрофорезата на серумни и уринни протеини за диагностика и проследяване на AL-амилоидоза (Amyloid light chain).

Интерпретация на резултатите от sFLCЗабележка: Данните могат да подпомагат диагнозата. Крайната интерпретация на резултатите от анализите трябва да се направи от лекар-специалист, като се вземе предвид допълнителна налична информация за всеки конкретен пациент.