Какво е Блефарит?

Блефаритът може да е израз на инфекция, асептично възпаление, алергия, рефракционна аномалия, локална и обща патология. Двете главни клинични прояви на възпалението на клепача са хордеолумът и халационът.

От какаво се причинява?

Халационът е най-честото заболяване на клепачите и представлява гранулом на жлеза на Мейбомий. Първоначално грануломът може да е стерилен, а впоследствие да се инфектира, най-често със стафилококи.

Хордеолумът (ечемик) се дели на вътрешен (Hordeolum internum) и външен (Hordeolum externum).

Вътрешният ечемик представлява остро гнойно възпаление на Мейбомиевата жлеза.

Външният ечемик представлява остра стафилококова инфекция на миглен фоликул и мастна жлеза на Zeiss. Като причина за развитието му, особено ако е често повтарящ се, може да се посочи некоригиран захарен диабет.

Какви са болестните промени?

Халационът най-често се появява след възпалително запушване на изходните канали на Мейбомиевите жлези, вследствие на предшестващ вътрешен ечемик (Hordeolum internum) или като хронично възпаление.

При хордеолумът (външен и вътрешен) измененията са както при всички локализирани гнойни инфекции – болка, оток, зачервяване и т.н.

Какви са симптомите?

При вътрешният хордеолум (Hordeolum internum) се наблюдава хиперемия , оток и инфилтрация  в дълбочина на клепача, на разстояние от мигления ръб. В еволюцията на процеса може да се наблюдава спонтанно отваряне на гнойника към конюнктивата, дрениране на гнойно-некротичанта материя и оздравяване, или обратно развитие с образуване на хроничен гранулом на негово място – халацион.

При външният хордеолум клиничната изява е като при всяка остра локализирана инфекция:

  • В началото – болезнена възпалителна инфилтрация, разположена на свободния миглен край, центрирана от мигла;
  • Оформяне на абсцес – гнойна колекция с жълтеникаво връхче, центрирано от мигла;
  • Елиминиране – руптура на абсцеса с отделяне на некротично-гнойна материя.

Първоначалния стадий на халационът реално е вътрешният ечемик. Наблюдава се подкожен възел, разположен в клепача, подвижен и чувствителен на допир и натиск. Наблюдава се хиперемия на клепача и възпаление на клепачната конюнктива. Обикновено възелчето е разположено на разстояние от свободния клепачен ръб, но може да е локализирано и на самия ръб. След този стадий се наблюдава изостряне на процеса, при което доминира болката, зачервяването и конюнктивитът. В последната фаза на възпалителния процес или грануломът се дренира през екскреторния канал на засегнатата жлеза, или се капсулира, ако този канал е стенозиран. При инкапсулация се наблюдава подкожен, неболезнен и неподвижен възел в клепача.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя на базата на анамнестичните данни и обективанта симптоматика. Въпреки, че поставянето на диагнозата ечемик е лесна, това трябва да се извърши от специалист офталмолог, който да определи и последващото поведение. Винаги при поставяне на диагноза хордеолум или халацион трябва да се мисли за некоригирана рефракционна аномалия или диабет.

С какво може да се обърка?

Съществено затруднение представлява разграничаването на двете заболявания едно от друго, защото те често имат сходни изяви и дават подобни оплаквания. Освен това халационът и вътрешният ечемик са реално два стадия на едно и също заболяване. Тези трудности в диференциалната диагноза не са от съществено значение, защото лечението на двете заболявания е почти еднакво.

Как се лекува?

Първоначалното лечение на халациона е консервативно – локално приложение топлина и на антибиотични и кортикостероидни противовъзпалителни средства за 10-15 дни. Ако процесът не регресира, се налага хирургична намеса – инцизиране през конюнктивата или кожата, изчистване на гранулационната тъкан и дрениране.

Лечението на хордеолума е консервативно – локално приложение на топли компреси и антибиотични средства (колири или унгвенти). Може да се прибегне до изскубване на миглата, ако гнойникът не се отвори спонтанно, но никога не трябва да се изстисква, защото това лесно води до разпространение на процеса и тромбоза на кавернозния синус.

Винаги когато процесът генерализира и се появят оплаквания от неразположение, повишена телесна температура с увеличени регионални лимфни възли, трябва да се премине към антибиотично лечение по общ път.

Как да се предпазим?

Като предпазване може да се посочат следните мероприятия:

  • Да не се пипат очите с мръсни ръце, да се избягва попадане на прах в тях
  • Носене на предпазни очила при работа в запрашена среда
  • Корекция на рефракционните аномалии, ако има такива
  • Лечение на диабета

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Трябва да се отбележи, че халационът често рецидивира. Това налага търсене на предразполагащ терен, например некоригирана рефракционна аномалия.

При често рецидивиращи или множествени хордеолуми винаги трябва да се подозира и търси активно захарен диабет.

Трябва да се знае, че вътрешният ечемик е сериозно състояние, защото може да се разпространи по венозните съдове до кавернозния синус и да се получи тромбоза, което е много сериозно усложнение. За това трябва стриктно да се спазва назначената терапия и никога да не се прибягва до самолечение и още повече до изстискване на гнойника.