[lwptoc depth=“1″]

Холецистит (Възпаление на жлъчния мехур)

Холециститът е остро или хронично възпаление на жлъчния мехур. Бива калкулозен (при жлъчно-каменна болест) в 90% от случаите и акалкулозен.

От какаво се причинява?

В повечето случаи холециститът се дължи на запушване на жлъчния канал (ductus cysticus) от конкремент и последваща вторична бактериална инфекция. Акалкулозният холецистит е рядкост. Обуславя се от исхемия на жлъчната стена.

Какви са болестните промени?

Запушването на жлъчния канал води до повишаване на налягането в жлъчния мехур, разтягане, увреждане и възпаление на лигавицата. Това благоприятства вторично наслагване на инфекция. Сред най-честите причинители са: E.Coli, Klebsiella, Clostridium, стрептококи, стафилококи и др. При тежки случаи жлъчният мехур се изпълва с гной. Може да настъпи некроза на стената на жлъчния мехур и перфорация.

Хроничното възпаление на жлъчния мехур съпътства холелитиазата, с или без наличието на епизод от остър холецистит.

Какви са симптомите?

Началото на заболяването е остро с внезапна болка, наподобяваща жлъчна колика – болка в дясното подребрие и епигастриума, която ирадиира към дясната скапула. Болката е тъпа, разпъваща и се дължи на контракция на жлъчния мехур, в опит да преодолее препятствието от запушването. Болката се засилва при движение. Обикновено се появява нощем или след диетична грешка.
Придружава се от влошено общо състояние, повръщане, фебрилитет. В част от случаите се появява локална резистентност на коремната стена от перитонеално дразнене. Болката е постоянна и продължителна. Лабораторните данни показват белези на възпалителен процес – левкоцитоза и ускорена СУЕ.

Възможни усложнения са:

  • Емпием на жлъчния мехур – гноен холецистит с абсцес на стената;
  • Перфорация на жлъчния мехур и остър хирургичен корем;
  • Хидропс на жлъчния мехур – при дълготрайно запушване мехурът се изпълва с бистра мукусна течност;
  • „Порцеланов” жлъчен мехур – при отлагане на калций в стената на мехура.

Как се поставя диагноза?

На базата на клиничната картина, физикалния преглед, анамнезата за жлъчно-каменна болест, лабораторни данни, образни изследвания. Абдоминалната ехография показва уголемен жлъчен мехур, с хиперехогенна  и задебелена стена.
Лабораторните изследвания показват левкоцитоза, ускорена СУЕ, евентуално завишени чернодробни ензими (ASAT, ALAT), завишени холестазни ензими – ГГТ (гама-глутамилтрансфераза) и АФ (алкална фосфатаза).

При прегледа се установява положителен симптом на Мърфи – при палпиране в областта на жлъчния мехур, съчетано с дълбоко вдишване, дишането се прекъсва поради внезапната болка.

С какво може да се обърка?

Други заболявания на коремни органи, които протичат с остра коремна болка: бъбречна колика, остър апендицит, перфорация на кух коремен орган, механичен илеус, остър панкреатит, извънматочна бременност, мезентериален инфаркт и др. Подобна клинична картина може да се наблюдава и при: инфаркт на миокарда в областта на задната стена на сърцето, дисекираща аневризма, диабетна кома, белодробна емболия.

Как се лекува?

Трябва да се преустанови приемът на храна. Прилагат се общи терапевтични мерки, които включват рехидратация, спазмолитици и аналгетици. Вторичната бактериална инфекция налага използването на широкоспектърни антибиотици (пеницилини, аминогликозиди, цефалоспорини). Антибиотичната терапия обикновено е венозна и комбинирана. Извършва се конвенционална или лапароскопска холецистектомия.
Тя се препоръчва при симптоматина холелитиаза – такава, която дава оплаквания. Последната е относително показание за холецистектомия, а при наличие на усложнения (каквото е и холециститът) е налице абсолютна индикация за премахване на жлъчния мехур.

Как да се предпазим?

Своевременно лечение на жлъчно-каменната болест, тъй като тя е причина за развитието на остър и хроничен холецистит в над 90% от случаите.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Спазване на предписания лечебно-диетичен режим. При добре проведена операция оплакванията отзвучават и не рецидивират.