Възпалителни заболявания на дебелото черво

Какво са възпалителни заболявания на дебелото черво?

Възпалителни заболявания на дебелото черво са сравнително често срещана патология. Те са група от възпалителни състояния на дебелото и тънките черва. Болестта на Крон и улцерозен колит са основните типове възпалителни заболявания на дебелото черво. Болестта на Крон засяга тънките черва и дебелото черво, както и устата, хранопровода, стомаха и ануса, докато улцерозният колит засяга предимно дебелото черво и ректума.

Епидемиология

Възпалителните заболявания на дебелото черво водят до общо 51 000 смъртни случая през 2013 година и 55 000 смъртни случая през 1990 година. Повишената честота след Втората световна война е свързана с увеличаването на консумацията на месо в световен мащаб, подкрепяйки твърдението, че приемът на животински протеини е свързан с тези заболявания. Възпалителни заболявания на червата се увеличават в Европа.

Причини

Възпалителни заболявания на дебелото черво могат да се наблюдават във всяка възраст, като причините могат да бъдат от различно естество. Те имат сходни симптоми: коремна болка, диария, ректално кървене, тежки мускулни спазми в областта на таза и загуба на тегло. Анемията е най-широко разпространеното екстраинтестинално усложнение при възпалително заболяване на червата. Свързаните оплаквания или заболявания включват артрит, пиодерма гангренозум, първичен склерозиращ холангит и синдром на не-тиреоидна болест. Съобщени са и асоциации с дълбока венозна тромбоза и облитериращ бронхиолит. Диагнозата обикновено е чрез оценка на възпалителни маркери в изпражненията, последвана от колоноскопия с биопсия на патологични лезии.

Това са комплексни заболявания, които възникват в резултат на взаимодействието на екологични и генетични фактори, водещи до имунологични реакции и възпаление в червата.

Диетичните модели са свързани с риск от язвен колит. По-специално, пациентите, които са били в най-високия третичен от здравословния хранителен режим, са имали 79% по-малък риск от улцерозен колит. Чувствителността към глутен е често срещана при възпалителни заболявания на дебелото черво. Диета с високо съдържание на протеини, по-специално животински протеин, може да бъде свързана с повишен риск от възпалителни заболявания на червата и рецидиви.

В резултат на микробната симбиоза и имунитета, промените в микрофлората на червата могат да допринесат за възпалителни чревни заболявания. Установено е, че индивидите, засегнати от възпалителни заболявания на дебелото черво, имат 30–50% намалено биоразнообразие на коменсални бактерии, като намаляване на Firmicutes (а именно Lachnospiraceae) и Bacteroidetes.
Друго доказателство за ролята на чревната флора в причината за възпалително заболяване на червата е, че засегнатите индивиди са по-склонни да получават антибиотици в периода от 2 до 5 години преди диагнозата, отколкото незасегнатите индивиди. Ентералните бактерии могат да бъдат променени от фактори на околната среда, като концентрирани млечни мазнини (обща съставка на преработени храни и сладкарски изделия) или перорални лекарства като антибиотици и орални препарати.

Загубата на интегритет на чревния епител играе ключова патогенна роля във възпалителни заболявания на дебелото черво. Дисфункция на вродената имунна система в резултат на анормално сигнализиране чрез имунни рецептори, наречени toll-like рецептори – които активират имунен отговор към молекули, които са широко разпространени от множество патогени – допринася за остри и хронични възпалителни процеси.
Промените в състава на чревната микрофлора са важен екологичен фактор в развитието на възпалителни заболявания на червата. Увреждащите промени в чревната микрофлора предизвикват неподходящ (неконтролиран) имунен отговор, който води до увреждане на чревния епител.
Нарушенията в тази критична бариера (чревния епител) позволяват по-нататъшно проникване на микрофлората, което от своя страна предизвиква допълнителни имунни отговори. Възпалителни заболявания на дебелото черво е многофакторно заболяване, което въпреки това се дължи отчасти на преувеличен имунен отговор към микрофлората на червата, която причинява дефекти в епителната бариерна функция.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова