Желязото е важен микроелемент, необходим за нормалното функциониране на организма. Желязото се приема с храната, абсорбира се в стомашно-чревния тракт и се транспортира в тялото чрез трансферин (протеин, произведен от черния дроб). Необходимо е за производството на еритроцити (червените кръвни клетки ). То е важна част от хемоглобина (протеинът в еритроцитите, който им позволява да пренасят кислород).
Желязото се използва още в производството на някои протеини, като миоглобин и някои ензими. Около 70% от абсорбираното желязо се включва в производството на хемоглобин в еритроцитите. Останалата част се съхранява в тъканите под формата на феритин или хемосидерин. Тестът за серумно желязо измерва количеството на желязото, което се в транспортира в организма с кръвта (това, което е свързано с трансферин).

За да се определи нивото на желязо в кръвта. Тъй като основната функция на желязото в човешкия организъм е участие в състава на хемоглобина, то изследването на серумното желязо има важно значение за диагноза и диференциална диагноза на различните видове анемии.

-Когато лекуващия лекар подозира, че може да има понижено или повишено желязо в организма. -За контрол на терапията.

Условия за вземане: Сутрин до 10:00ч., на гладно. Да се изисква информация за провеждана субституираща терапия. Препоръчително е изследването да се извършва минимум 10 дни след последния прием на медикаменти или хранителни добавки, съдържащи желязо. Взема се венозна кръв (епруветка за серум със сепарационен гел). Епруветката с гел се центрофугира след ретрахиране на съсирека и серумът се отделя в рамките на 30 мин. до 1 час.

Причините за понижение на желязото са:намален внос с храната;

• намалено усвояване в стомашно-чревния тракт
• повишена загуба (при остра или хронична кръвозагуба)
• натрупване на желязо в огнища на туморни или възпалителни процеси
• периоди на повишени изисквания за желязо (при бременност) или бърз растеж (при деца)

Ранният недостиг на серумно желязо се отразява най-напред на железните депа. Често това остава клинично незабелязано. На този етап феритинът ще бъде нисък, но серумното желязо и TIBC обикновено са нормални и няма анемия. Ако недостигът на желязо продължава, серумното ниво на желязо намалява, TIBC и трансферинът се повишават и започва да се развива желязодефицитна анемия. Симптоми рядко се появяват преди хемоглобина в кръвта да падне под определено ниво.
Някои от следните признаци могат да се появят: хронична умора, замайване, слабост, главоболие, бледост, усещане за парене в езика и др.Ако желязодефицитната анемия е тежка, може да възникне недостиг на въздух, виене на свят, болки в гърдите. Ако недостигът на желязо е продължителен при деца, те могат да развият когнитивни (познавателни) увреждания.

От друга страна вносът на по-големи количества желязо може да доведе до прогресивно натрупване (хемохроматоза) и увреждане на органи като черен дроб, сърцето и панкреаса. Високите нива на серумно желязо може да се наблюдават като резултат на множество кръвопреливания, инжектиране или вливане на железни препарати.

Резултатите за желязо трябва да се разглеждат във връзка с други тестове като TIBC (Тотален желязосвързващ капацитет- TIBC или трансферин), UIBC, Ferritin, Hb и други. Ниско ниво на желязо с висок трансферин или TIBC често се дължи на недостиг на желязо. При желязодефицитна анемия, свързана с хронични заболявания желязото и TIBC (трансферин) обикновено са ниски.

Има ли разлика между недостиг на желязо и анемия?

Недостигът на желязо се отнася до намаляване на количеството на циркулиращото желязо в кръвта, докато желязодефицитна анемия се отнася до намаляване на броя на червените кръвни клетки (RBC) и/или количеството на хемоглобина в тях, което е следствие от недостига на желязо.

Кои храни са богати на желязо?

Формата на желязо, която е най-лесно усвоима за организма се намира в месото и яйцата. Други богати на желязо източници включват: зелени листни зеленчуци (като спанак, коприва), пшеничен зародиш, пълнозърнест хляб и зърнени култури, стафиди и др.

Кой се нуждае от допълнителен прием на желязо?

Хората, които обикновено се нуждаят от добавки с желязо са бременните жени и тези, с измерени ниски стойности на желязо. Не трябва да се приемат лекарствине средства и добавки с желязо, преди консултация с лекар. Предозирането на хапчета може да бъде токсично, особено за деца.

Може ли кръводаряването засегне нивата на серумното желязо?

При здрави индивиди кръводаряването може да доведе до спад в нивото на серумния феритин, който е отражение на количеството съхранено желязо, и след това се връща към изходните стойности с течение на времето. Други тестове, като серумно желязо и TIBC не са толкова засегнати от кръводаряване.

Защо понякога лекуващия ми лекар ме инструктира да взема добавка на желязо и след това да направя лабораторно измерване?

В повечето случаи е препоръчително изследването за желязо да се извършва минимум 10 дни след приключване на субституираща терапия. Когато Вашият лекар подозира основно заболяване, засягащо усвояването на желязото, той може изрично да поиска поверка на нивото му по време на прием на железни препарати.

• Размерът на наличното желязо в кръвта варира в рамките на деня и от ден на ден. Поради тази причина измерването на желязо почти винаги се прави съвместно с други тестове, като серумен феритин и общо желязо-свързващ капацитет (TIBC). Феритинът е острофазов протеин. За изключване повишение на феритина в качеството му на белтък на острата фаза, е препоръчително той да се изследва съвместно с CRP
• Консумация на богати на желязо храни, железни препарати, кръвопреливания, алкохол, наркотици, орални контрацептиви, метотрексат, могат да повишат резултатите за желязо
• Тестостерон, големи дози аспирин, метформин, и АСТН (адренокортикотропен хормон) могат да ги намалят. Стресът и липсата на сън могат също временно да понижат серумните нива на желязо

Информация за партьори

сатурация на трансферин (%) = (серумно ниво на желязо х 100%) / TIBC

В кръвната плазма се съдържа под 0.2% от телесното желязо. Свободното желязо е силно токсично и относително неразтворимо, поради което цялото количество в плазмата е свързано с транспортния белтък трансферин. Трансферинът се синтезира в черния дроб и функцията му е да свързва и транспортира желязото до костния мозък, където то се включва в синтеза на хемоглобина или до депата, където се отлага като резервно желязо.

Около 1/3 от общото количество на трансферина в серума е свързан с желязо (около 30%). Максималния свързващ капацитет на трансферина е трикратно по-висок. Количеството желязо, което води до пълно насищане на серумния трансферин се нарича тотален желязосвързващ капацитет (тЖСК). Тоталният ЖСК е равен на концентрацията на трансферина в кръвния серум и изразява неговата потенциална възможност за свързване на свободно желязо до пълно насищане. Около 2/3 от общото количество на трансферина остават ненаситени (несвързани с желязо) това е т. нар. свободен (латентен) желязосвързващ капацитет (сЖСК), изпълняващ функцията на резервен транспортен механизъм.

Тъй като една от основните функции на желязото в човешкия организъм е участие в състава на хемоглобина, то изследването както на серумното желязо така и на ЖСК фракциите имат важно значение за диагнозата и диференцирането на различните видове анемии.