Злокачествени тумори на хранопровода

Какво са злокачествени тумори на хранопровода?

Злокачествените тумори на хранопровода са с голямо социално-здравно значение в целия свят. Те са 6-тата най-честа причина за смъртните случаи от рак в световен мащаб. Въпреки че някои пациенти могат да бъдат излекувани, лечението на рак е продължителен, намалява качеството на живот и е летална за значителен брой случаи.

Епидемиология

Основните хистологични видове злокачествените тумори на хранопровода са плоскоклетъчен карцином и аденокарцином. И двата са по-често срещани при мъжете. Плоскоклетъчният карцином е най-честата хистология в Източна Европа и Азия, а аденокарцином е най-често в Северна Америка и Западна Европа. Аденокарциномите се диагностицират предимно при бели мъже и честотата се е повишила по-рязко в тази популация. Въпреки това, аденокарциномите постепенно се увеличават сред мъже от всички етноси, а също и при жените.

Основни рискови фактори

Основните рискови фактори за плоскоклетъчен карцином включват консумация на алкохол и употребата на тютюн. Повечето изследвания са показали, че алкохолът е основен рисков фактор, но в комбинация с консумация на алкохол могат да имат синергичен ефект.

Алкохолът уврежда клетъчната ДНК чрез намаляване на метаболитната активност в клетката и следователно инхибира детоксикация и промотира окислението. Алкохолът е разтворител, по-специално на мастноразтворими съединения. Ето защо, канцерогенни вещества в тютюна са в състояние да проникнат в езофагеалния епител по-лесно.

Някои от канцерогените в тютюневия дим включват следното:

  • ароматни амини
  • нитрозамини
  • полициклични ароматни въглеводороди
  • алдехиди
  • феноли

Други канцерогени, като нитрозамини, намерени в някои зеленчуци и консервирана риба, също са замесени в патогенезата на плоскоклетъчен карцином на хранопровода. Патогенезата изглежда е свързана с възпаление на плоскоклетъчния епител, което води до дисплазия и in situ злокачествена трансформация.

Аденокарцином на хранопровода най-често се среща в дисталния хранопровод и има отделна връзка с гастроезофагеална рефлуксна болест. Дългогодишната болест може да предизвика промяна в клетъчния тип в долната част на хранопровода в отговор на ерозията на неговата плоскоклетъчна лигавица. Това явление, известно като Баретов езофаг, изглежда се появява около 20 години по-късно при жените, отколкото при мъжете, вероятно поради хормонални фактори.
Наличието на симптоматична гастроезофагеална рефлуксна болест или жлъчен рефлукс прави Баретов езофаг по-вероятен, което от своя страна повишава риска от по-нататъшни промени, които в крайна сметка могат да доведат до аденокарцином.

Изглеждат, че затлъстяването или наднорменото тегло са свързани с повишен риск от аденокарцином. Абдоминалното затлъстяване изглежда е от особено значение, като се има предвид близостта на връзката му с този вид рак. Този тип затлъстяване е характерно за мъжете. Физиологично, той стимулира гастроезофагеална рефлуксна болест и има и други хронични възпалителни ефекти.

Инфекцията с Helicobacter pylori не е рисков фактор за езофагеален аденокарцином и всъщност изглежда защитна. Въпреки че е причина за гастроезофагеална рефлуксна болест и рисков фактор за рак на стомаха, инфекцията изглежда е свързана с намален риск от езофагеален аденокарцином до 50%. Биологичното обяснение на защитния ефект е донякъде неясно.
Едно от обясненията е, че някои щамове на H. pylori намаляват стомашната киселина, като по този начин намаляват щетите от гастроезофагеална рефлуксна болест. Намаляването на нивата на инфекция с H. pylori в западните популации през последните десетилетия, които са свързани с по-добра хигиена и увеличено охлаждане на храната, може да бъде фактор за едновременното увеличаване на езофагеалния аденокарцином.

Женските хормони също могат да имат защитен ефект, тъй като езофагеален аденокарцином не само е много по-рядко срещан при жените, но се развива по-късно в живота, средно с 20 години. Въпреки че изследванията на много репродуктивни фактори не дават ясна картина, рискът при майката намалява в съответствие с продължителните периоди на кърмене.

Тютюнопушенето увеличава риска, но ефектът при езофагеален аденокарцином е слаб в сравнение с този при плоскоклетъчен карцином, а алкохолът не е доказан като причина.

Прогноза

Като цяло, прогнозата за злокачествени тумори на хранопровода е доста лоша, тъй като повечето пациенти са с напреднало заболяване. По времето, когато се появят първите симптоми (като затруднено преглъщане), болестта вече е напреднала. Общата петгодишна преживяемост е около 15%, като повечето хора умират в рамките на първата година от диагностицирането.

Индивидуалната прогноза зависи до голяма степен от етапа. Хората с рак, ограничени изцяло до езофагеалната лигавица, имат около 80% петгодишна преживяемост, но субмукозното участие намалява до 50%. Разпространението в мускулния слой на хранопровода предполага 20% петгодишна преживяемост, а разширяването на структурите в близост до хранопровода предсказва 7% петгодишна преживяемост. Пациенти с отдалечени метастази (които не са кандидати за лечебна хирургия) имат по-малко от 3% петгодишна преживяемост.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова