Upload Image...
[lwptoc depth=“2″]

Аборт, преждевременно прекъсване на бременността

Всяко прекъсване на бременността преди 20 гестационна седмица се нарича аборт. Абортите са няколко типа:

Спонтанен аборт

  • Ранен аборт – аборт преди 12 гестационна седмица
  • Късен аборт – от началото на четвъртия месец
  • Задържан аборт – плодът е загинал , но се задържа изхвърлянето му
  • Хабитуален аборт – наличие на три последователни спонтанни аборта
  • Септичен аборт – аборт, усложнен с възпалителен процес

Изкуствен аборт

  • По медицински показания
  • По желание на бременната
  • Криминален аборт

От какаво се причинява?

Абортът се определя като ранен, когато настъпва до 12 гестационна седмица. Причината за него е дефект на плода, който е несъвместим с живота – аномалии (хромозомни, анатомични), т.нар. „кухо яйце” (липсва или е загинал  ембрионът). Всички тези аномалии са резултат от действието на вътрешни и външни фактори:

  • Оплаждане на остаряла яйцеклетка
  • Наличие на непълноценна сперма
  • Остри вирусни инфекции (робеола, грип, морбили и др.)
    Употреба на лекарства
  • Възпалителни заболявания, които създават лоша среда за хранене и развитие на плода
  • Хормонално нарушение – диабет, хипертиреоидизъм
  • Малформации на матката – двурога матка, матка с преграда и др
  • Миома на матката, предлежаща плацента, отлепена плацента и др

Какви са болестните промени?

Абортът преставлява изгонване на увреден или загинал ембрион. Не винаги, когато има опасност от аборт, причината е загинал плод. В резултат на редица сложни изменения, които настъпват в маточното тяло, плодното яйце се отлепва и се превръща в чуждо тяло за организма. Появяват се болки и то се изхвърля напълно или частично от матката. Ако този процес не настъпи, кръвта около плодното яйце го обвива като капсула. Образува се плътна формации с вид на старо месо. При задържан аборт матката е по-малка за срока на бременността и спира да расте. Каналът на шийката на матката е затворен. Опасното при този вид аборт е, че факторите на кръвосъсирването (наречени тромбопластини) от мъртвия плод могат да навлязат в кръвта на майката и да предизвикат редица усложнения.

Какви са симптомите?

Основен симптом при ранния аборт е кръвотечението, но не всяко кръвотечение означава аборт. При жив плод около 90 % от жените запазват бременността си. Освен кръвотечението има и болка. Тя е слаба и се усеща едновременно ниско в корема и в кръста. Болката може да бъде коликообразна или постоянна и се появява заедно или след кръвотечението. Постепенно тя се засилва преди аборта. Често бременните жени се оплакват от тъпи, постоянни, парещи, пробождащи болки ниско в корема, наподобяващи тези при аборт. Те могат да са израз на стари възпалителни заболявания, които не са опасни, но задължително трябва да се разграничат от болките при аборт.

За късния аборт водещи симптоми са болката и наличието на зачестяващи и засилващи се маточни контракции. Когато е отлепена плацентата, болката е постоянна. Абортът може да започне и с изтичане на околоплодни води и в последствие да се появят контракции. Ако причина за аборт е недостатъчност на шийката на матката (причина за аборт през втория триместър или за преждевременно раждане) няма болка и кървене. Настъпва разширение на шийката и изпадане на околоплодния мехур във влагалището. Той се пука и плодът се изхвърля навън. При този вид аборт болката е слаба. Обикновено една седмица преди аборта се появява тежест, чувство за пълнота във влагалището, често уриниране и засилено слузно течение от влагалището.

При задържания аборт, плодът е загинал, но се задържа изхвърлянето му. Появява се тъмнокафяво кръвотечение, но то може и да липсва. При задържан аборт признаците на бременността (гадене, повръщане, напрегнатост в гърдите) постепенно намаляват, а до една седмица дори изчезват.

За септичния аборт са характерни висока температурата, болка и зловонно гнойно течение от матката. Възпалителният процес обхваща паренхимните органи (черен дроб, слезка).

Как се поставя диагноза?

За да се постави диагнозата се прави гинекологичен преглед, който включва оглед на влагалището и туширане. Прави се и ехографско изследване, за да се установи дали плодът е жив. С не голямо диагностично значение е и бавното намаление на нивата на хормоните в майчината кръв: естроген, прогестерон, плацентарен лактоген, както и на човешкия хорионгонадотропин.

С какво може да се обърка?

Трябва да се разграничи от извънматочна бременност, гинекологични тумори, гроздовидна бременност, както и с всички заболявания извън областта на гинекологията, протичащи със сходни симптоми и оплаквания.

Как се лекува?

При наличие на загинал плод се прави кюртаж на матката. При резус отрицателни жени, които нямат антитела в серума, се прави анти-Д-гамаглобулин, за да се предотвърти слепване на еритроцитите. Когато признаците на аборт са налице, но плодът все още е жив, тогава се препоръчва покой на легло, прием на витамини (витамит А, витамин Е, фолиева киселина), спазмолитици, спиране на половите контакти, редовна дефекация. При недостатъчност на шийката на матката се прави серклаж. Най-подходящо е между  14-18 гестационна седмица. Конецът се сваля две седмици преди термина. Когато се касае за задържан вече мъртъв плод, се прилагат следните техники:

При аборт през първите три месеца от бременността – матката се изчиства чрез вакуум канюла, след разширение на шийката на матката (вакуум аспирация);
При аборт през вторите три месеца от бременността – прилагат се простагландини под формата на вагинални свещички. На всеки 3-4 часа се слага по една. Плодът и плацентата се изхвърлят за около 14 часа. След това се прави  кюретиране на матката с голяма  кюрета.

Лечението на септичния аборт вкючва

Изследване на микробната флора – взима се материал от влагалището, за да се определи кой е причинителя на възпалителния процес.
Прилага се тройна антибиотична комбинация;
Кюртаж на матката за отстраняване на частите от плацентата;
При шок се включват вливания на разтвори, съдържащи електролити, плазма, а при нужда и кръв;
При неуспех – хистеректомия  и премахване на възпалителното огнище.

Как да се предпазим?

Когато причината за аборта е изяснена, пофилактаката се свежда до нейното отстраняване. При повтарящи се аборти в начален срок на бременността, на родителите се извършва генетично изследване. Най-общо, за да се намали броя на спонтанните аборти, на бременните трябва да се осигури нормален двигателен и хранителен режим, да се промени режимът на работа, ако професията е свързана с въздействие на вредни фактори. За намаляване броя на абортите по желание от основно значение е добрата сексуална култура и осигуряването на информация за различните методи за предпазване от нежелана бременност.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

При диагностициран вече аборт, лечебният подходът е както вече беше описано по-горе. Трябва също да се уточни, дали при ранни аборти не става дума за генетичен дефект на плода, несъвместим с живота, защото това има значение за бъдещи бременности.