Патология

Що е то патология?

Патология (от гръцки pathos – страдание, болка и logos – учение) е наука, която изучава болестните процеси в организма и причинените от тях структурни и функционални промени. Използвайки разнообразни методи, тя изследва морфологията на болестния процес на органно, тъканно и клетъчно ниво. Като медицинска наука тя води своето начало още от древността.

Каква е историята на патологията?

Първите сведения за интереса на древните лекари към анатомията на човешкото тяло датират около 2000 години преди новата ера. Желанието да разкрият тайните на човешкото тяло и организъм са основният им мотив, за да пристъпят към аутопсия на починалите. Древните египтяни са познавали добре анатомията на човешкото тяло, на тях принадлежи и най-стария документ Smith Papyrus в, който Имхотеп описва рака, след това Вавилонския модел на черен дроб на, който е описана лобуларната му структура.

Херофил и Еразистрат са първите в древна Гърция които извършват аутопсия на хора. В древен Рим, Гален за първи път описва 7 от 12 чифта черепномозъчни нерви. Особена заслуга за натрупване на анатомични познания има Леонардо да Винчи, който сам извършва над 30 аутопсии, като остава множество скици на редица органи.

През XVI – XVII век са извършени първите публични аутопсии на човешки трупове, за тази цел са създадени и първите анатомични театри. През 1542 година Fernel въвежда за пръв път термините физиология и патология, за което се смята за първия патолог. През 1761 год. Джовани Балиста Моргани публикува за първи път научния труд „За местонахождението и причините на болестите“, този труд е бил написан въз основа на 700 аутопсии, когато той е бил на 79 годишна възраст. Проф. Карл Рокитански се счита за патолог, който е извършил най-много аутопсии, 25000.

Новият етап в развитието на патологията започва по времето на Шван и Шлайден, когато създават класическия микроскоп. Особено място в историята на патологията заема немския патолог Рудолф Вирхов, който е автор на капиталния труд „Клетъчна патология „- 1858 год.

Патологичната анатомия води началото си в България непосредствено след освобождаването от турско робство. Създадената по това време Александровска болница разкрива първото патологоанатомично отделение.

Какви методите се използват в патологията?

• Аутопсия – (auto – сам, psia – поглед) е метод за послесмъртно изследване на починалите с цел за установяване на морфологичната диагноза и съпоставяне с клиничната. По време на аутопсията от всеки един орган се взема хистологичен материал т.н. некропсия.
• Биопсия, означава вземане на късче тъкан или орган на жив човек ,тя от своя страна може да бъде: хирургична биопсия, пункционна, тънкоиглена, аспирационна, щипкова биопсия, бронхоскопия.
• Цитологичното изследване се осъществява върху изолирани групи или единични клетки получени от лигавицата на кухи органи, серозни обвивки или от дълбочината на паренхимни органи с помощта на пункция.
• Хистохимичното изследване чрез използване на цитофотометрия, авторадиография, флуросцентна микроскопия дава възможността за определянето на съдържанието и локализацията на химичните съединения в клетката и в извънклетъчните съставки при различни патологични процеси.
• Имунна хистохимия използва моно – или поликлонални антитела за откриване и локализиране на антигени в тъканни срези или цитологични препарати.
• Електронномикроскопско изследване чрез него можем да изследваме детайли съставките на клетъчните органели като ядро, апарат на Голджи, ендоплазматичен ретикулум, лизозоми, цитоскелетни микрофиламенти, молекулата на IgM, и др.
• Авторадиографично изследване се използва за определяне на степента на синтез на DNK в клетката.