Животът на клетките и тъканните в организма зависи до голяма степен от кислорода, който те получават при нормално кръвоснабдяване. Нормалното функциониране на многоклетъчния организъм е невъзможно без вътрешната течна среда, включваща вътреклетъчната, интерстициалната течност, лимфата и кръвта. Обмяната между клетките и тъканните течности се осъществява чрез постоянното движение на кръвта от органите на кръвообращението. Основната му функция е транспортно – обменната, която включва:

Пренасянето на кислорода от белите дробове и на хранителните вещества от червата до тъканите, както и на крайните продукти на обмяната ( СО2, урея, пикочна киселина и други) до органите на отделянето (бели дробове, бъбреци, кожа и други)

Участие в хомеостазата чрез пренасяне на хормони, ензими, антитела и междинни продукти на обмяната

При нарушаване на помпената функция на сърцето, на проходимостта и тонуса на съдовете, или при промяна във вискозитета и свойства на кръвта са необходими подходящи условия за поддържане на нормално кръвообращение.

Регулацията на кръвообращението както в норма, така и при болестни състояния, се осъществява от нервни и хуморални механизми и чрез химична авторегулация. При патологични процеси тя допълнително включва редица механизми на компенсация като сърдечна хипертрофия и дилатация, колатерален кръвоток, депониране на кръв и промени в обема и характера на кръвотока в микроциркулаторното русло.

Мястото на нарушение в кръвообращението в човешката патология се определя не само от голямата им честота, но и от това, че те са между най-честите причини за смърт. Достатъчно е да се споменат миокардният инфаркт, мозъчносъдовите инсулти и белодробните тромбоемболии, които са трите най-важни нарушения.

Нарушенията в кръвообращението да се делят на местни и общи. Същевременно местните нарушения могат да доведат до общи, както и това, че общите нарушения се изразяват с конкретни промени в определени съдови области и органи. Обикновено те са взаимно обусловени и образуват патогенетични вериги. Например тромбозата на коронарна артерия, която води до развитие на миокарден инфаркт. Последният може да доведе до остра сърдечна недостатъчност с развитие на оток на белите дробове или до кардиогенен шок с тежко общо разстройство на микроциркулацията.

Общото нарушение в кръвообращението може да се дължи на болестни промени в сърцето, съдовете, кръвта, както и извън съдови фактори. Най-често това са сърдечна недостатъчност, повишаване на артериалното налягане и стенозираща атеросклероза. Самостоятелно или в комбинация с други фактори, роля играят и промените в количеството на кръвта, хемостазни нарушения. От екстравазалните фактори най-важни са различните травми, изгаряния, масивни кръвозагуби, ендотоксини и други, водещи до шок.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова