Какво е ембол?

Емболът представлява маса, която минава през кръвния поток и е в състояние да запуши артериални капилярни легла (създаване на артериална оклузия) на място, далеч от неговата точка на произход. Тъканната (клетъчна) емболия е пренасяне с кръвния ток на частички костен мозък, плацентарни въси, трофобластни клетки, амниотична течност или патологично променени тъкани и клетки.

Видове емболия

В зависимост от вида на клетките образуващи ембол различаваме следните видове тъканна емболия:

  • туморна емболия
  • трофобластна емболия
  • амниотична емболия
  • атероматозна емболия

Туморна емболия

В хода на развитие на един злокачествен туморен процес има прорастване на туморни клетки в лимфните и кръвоносни съдове, като част от туморните клетки се отнасят с лимфния и кръвен ток до далечни органи. Около тези туморни клетки се агрегират тромбоцити и се отлагат фибринни нишки, формиращи туморни тромбоемболии, които най-често обтурират лимфни съдове. При прорастване и делене на туморните клетки в съдовата стена туморната емболия се превръща в туморна метастаза.

Синдромът на туморната белодробна емболия е описан при 3% до 26% от аутопсии проведени върху пациенти с тумори. Честотата е най-висока при пациенти с аденокарцином на стомаха, а по-малко случаи са наблюдавани при аденокарцином на дебелото черво.
Синдромът може да се представи в най-различни начини, вариращи от остра хипоксия поради емболия в лимфната система, или с белодробна хипертензия от развиващата се микроваскуларна инвазия. На снимката са показани участъци от белодробните артерии, в които са разкрити вътресъдови колекции от фибрин и значителен брой анапластични туморни клетки в съответствие с лошо диференциран аденокарцином.

Трофобластна емболия

Трофобластът е външният слой на зародишевият мехур, трофобластната емболия най-често протича с клиника на белодробна емболия. При микроскопското изследване в белодробните капиляри се откриват гигантски синцитиални клетки с множество ядра и значително количество цитоплазма около тях. На снимката е показана хистология на белите дробове на бременна жена със синцитиална трофобластна емболия в белодробните капиляри.

Необходимо е да се прави разлика между трофобластни клетки и мегакариоцити – мегакариоцитите са по-малки, в белодробните капиляри се визуализират като клетки без цитоплазма – „голи ядра“.

Амниотична емболия

Амниотичната емболия е проникване на амниотична течност в общото кръвообращение през отворените маточни или цервикални вени от разкъсвания или на плацентарното място. Рискът от амниотична емболия е по-голям при многораждали, при протрахирано (продължително) раждане, руптура на матката, преждевременно отлепване на плацентата. Клиниката е на внезапен задух, цианоза, гърчове, шок.

Морфогенезата на амниотична емболия, спадаща към тъканна емболия, показва механична обструкция на белодробните артериоли, активиране на каликреин – кининовата система, белодробна вазоконстрикция под влияние на простагландини и левкотриени, съдържащи се в амниотичната течност, анафилактична реакция спрямо кръвногрупови антигени в амниотичната течност.

Микроскопски в белодробните артериоли и капиляри се открива амниотична течност, съдържаща в различни съотношения излющени епителни клетки, лануго, слуз и мекониум. Освен това при по-голяма продължителност се наблюдават множествени тромбоцитни и фибринни микротромби.

Атероматозна емболия

Атероматозна емболия настъпва спонтанно или е индуцирана – при съдова катетеризация, ангиографско изследване, транслуминална ангиопластика и тромболитична терапия. Клинично се представя под формата на атероматозен емболичен синдром на долните крайници или системен атероматозен емболичен синдром.

Микроскопски в засегнатите артерии се открива безструктурна зърниста материя, съдържаща липиди и холестеринови кристали. Кристалите холестерол могат да бъдат свързани с макрофаги, включително гигантски клетки и еозинофили. Често около тях има реактивен възпалителен процес с образуване на гигантски клетки „тип чуждо тяло“. Най-често са засегнати малките артерии в меките тъкани на долните крайници, в бъбреците, панкреаса и слезката и по-рядко в мозъка, очите, сърцето,

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова