Десностранна сърдечна недостатъчност

Какво е десностранна сърдечна недостатъчност?

Десностранната сърдечна недостатъчност представлява недостатъчност на дясната сърдечна камера със съпътстващите клинико- морфологични и декомпенсационни прояви.

Десностранната сърдечна недостатъчност възниква най-често вторично, обикновено съпътства хроничната левостранна недостатъчност – като част от тоталната сърдечна недостатъчност.Рядко е самостоятелна – изолирана десностранна недостатъчност, водеща до развитието на белодробно сърце – cor pulmonale, при хронични белодробни заболявания, съдови заболявания на белите дробове и торако-дифрагмални процеси ограничаващи дихателните движения като кифосколиоза.

Функционалната патология показва, че в основата на десностранната сърдечна недостатъчност стои невъзможността на дясната камера да изтласква венозната кръв от големия кръг към белите дробове. Фазата на компенсация се характеризира с хипертрофия и тоногенна дилатация на дясна камера и повишаване на налягането в малкия кръг на кръвообращението.

При изолирана десностранна сърдечна недостатъчност, дължаща се на белодробни заболявания, първо се наблюдава спазъм на белодробните артериоли, а по-късно хиперплазия на медията им, последвана от хиалинизация. В резултат възниква прекапилярна белодробна хипертония.

Морфогенеза

Морфогенезата показва, че настъпващата миогенна дилатация на десните сърдечни кухини се съпровожда от увеличаване на централното венозно налягане и задържане на кръвта във венозната част на големия кръг на кръвообращението. Възниква обща венозна (пасивна) хиперемия. Значителна част от кръвта се депонира в черния дроб и слезката и по-малко в бъбреците и другите органи.
Това отчасти временно облекчава работата на дясната половина на сърцето. Периферната задръжка на венозна кръв в кожата – предимно в крайниците (пръстите), върха на носа, устните и ушните миди води до промяна на техния цвят в синьовиолетов – налице е периферна цианоза. Повишаването на хидростатичното налягане, увеличената пропускливост на увредените от хипоксията съдови стени, както и задръжката на натрий и вода, водят до възникване на отоци и изливи в телесните кухини.

Класификация

Десностранната сърдечна недостатъчност се класифицира на остра и хронична.

Остра десностранна сърдечна недостатъчност

Остра десностранна сърдечна недостатъчност настъпва рядко, най-честа причина е масивната белодробна тромбоемболия.

Макроскопски се наблюдават силно кръвонапълване главно на черния дроб, слезката и бъбреците. Те са леко уголемени, синьо виолетово-червени, с опънати капсули. Срезната повърхност е тъмночервена, от нея изтича обилно кръв. Най-отчетливо изразени са тези промени в черния дроб – той е леко увеличен по размер и тегло, кръвонапълнен.

Микроскопски централните чернодробни вени и вливащите се в тях синусоиди са силно дилатирани и изпълнени с еритроцити поради липсата на клапен апарат в хепаталната вена, който да възпрепятства ретроградното покачване на налягането и връщането на кръвта в нейните притоци.

При тежка, остро настъпваща десностранна недостатъчност може да има руптура на синусоиди в централната част на делчето, с некроза на хепатоцити – централна хеморагична некроза. В този случай макроскопската картина с тъмночервени хлътнали центрове на делчетата много прилича на мускатовия черен дроб при хроничен венозен застой. Синусоидите на слезката, интертубуларните капиляри на бъбречната кора и vasa recta на медулата са дилатирани и изпълнени с еритроцити.

Хронична десностранна сърдечна недостатъчност

Клиниката на хронична десностранна сърдечна недостатъчност се манифестира се с хронична венозна хиперемия във вътрешните органи, с изключение на белите дробове, застойни отоци в подкожната тъкан съчетани със застойни изливи на трансудат в серозните кухини.

Макроскопски черният дроб е леко увеличен по размер и тегло поради хроничния венозен застой, на срез са налице белези на хиперемия и фиброза – мускатов черен дроб, а при продължаване на процеса е налице и склероза, водещи до кардиачна цироза на черния дроб.

Слезката също е увеличена по размер и тегло – теглото често достига 300 грама при норма 150 грама, синусите са дилатирани, налице е фиброзиране на синусоидалните стени и капсулата. Бъбреците са застойни, налице е смущение във водно-солевата и обменна функция манифестираща се с изразена ретенция на течности.

Отоци са една от най-характерните декомпенсационни прояви на десностранна сърдечна недостатъчност, разположени са в подкожието, предимно в ниските части, имат тестовата консистенция. Може да са налице и генерализирани отоци – аназарка, или трансудатни изливи в плевралните кухини – особено десностранни плеврални изливи.

Застоят в порталната система се манифестира и с гастроентероколит и набиране на асцитна течност в перитонеалната кухина. В главния мозък хипоксията и венозният застой водят до раздразнителност, неспокойствие, смутен нощен сън, трудна концентрация.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова