Видове тромбоза
Какво е тромбоза?
Съдържание
Тромбозата е процес, включващ образуването на съсирек в кръвния поток и се класифицира в няколко различни типа, в зависимост от местоположението на тромба.
Класификация
Двете широки класификации на видове тромбоза са венозна тромбоза и артериална тромбоза, в зависимост от това дали съсирекът е развит в артерия или вена. В тези категории има няколко подтипа тромбоза.
Видовете тромби могат да бъдат класифицирани:
- в зависимост от строежа – бял, червен и смесен
- в зависимост от съда, в който се образува – артериален, венозен и микротромб
- в зависимост отношението към съдовата стена – пристенен и обтуриращ
Артериална тромбоза
Артериалната тромбоза е формирането на тромб в артерията. В повечето случаи артериална тромбоза следва руптура на атерома (богато на мазнини отлагания в стената на кръвоносните съдове) и следователно се нарича атеротромбоза. Артериалната емболия се появява, когато съсиреците след това мигрират надолу по кръвообращението и могат да засегнат всеки орган.
Алтернативно, артериалното запушване се получава като следствие от емболията на кръвни съсиреци, произхождащи от сърцето („кардиогенен“ ембол). Най-честата причина е предсърдното мъждене, което причинява застой в кръвта в атриума с лесно образуване на тромби, но и други кръвни съсиреци могат да се развият в сърцето.
Предразполагащи фактори за артериална тромбоза са атеросклеротични промени в съдовата стена, рядко се свързва с възпалителни промени или травми. При артериалната тромбоза определящи са ограничената ендотелна лезия и бързият кръвен ток. На мястото на увреждането първо се прилепят тромбоцити, които бързо образуват тромбоцитен агрегат, отлагат се фибринни нишки и се оформя тромбоцитен тромб. При растежа на този тромб се залавят еритроцити и левкоцити. Постепенно тромбът придобива слоист строеж – смесен тромб.
Венозен тромб
Венозен тромб е кръвен съсирек, който се образува във вената. Тромбозата е термин за кръвен съсирек в кръвоносен съд. Обичаен тип венозна тромбоза е дълбока венозна тромбоза, която е кръвен съсирек в дълбоките вени на долните крайници. Обикновено се среща възпалителна реакция, главно в повърхностните вени и по тази причина тази патология се нарича най-често тромбофлебит.
Червен тромб
Най-често се образуват тромби в дълбоките вени на подбедриците. Характерно е, че отначало в някои от клапните синуси се образува малък тромбоцитен тромб – глава на тромба, след което растежът на тромба се определя главно от силно забавения кръвен ток, често стигащ до стаза. Това улеснява бързата коагулация на целия стълб стагнирана кръв. Тази структура бива уловена от рехава фибринна мрежа, изпълнена с голямо количество еритроцити. Оформя се червен (стагнационен) тромб, който не обтурира просвета, не е заловен за съдовата стена и достига големи размери.
Тромбите в микроциркулаторното русло са с малки размери, откриват се само микроскопски и се наричат микротромби. Микротромбозата е в резултат от силно забавения кръвен ток и реологичните нарушения на кръвта с преобладаващ процесът на коагулация. Образуват фибринни нишки, отначало свободно плуващи в кръвта, после от тях се образува рехава фибринна мрежа прерастваща в плътни фибринни тромби. Понякога тези тромби придобиват овална форма и лежат свободно в съдовия просвет – глобули.
При преобладаване на тромбоцитната агрегация (например при тромботична тромбоцитопенична пурпура) се образуват тромбоцитни тромби. При тежки реологични нарушения от необратимите еритроцитни агрегати могат да се образуват еритроцитни тромби.
Бял тромб
Макроскопски белият тромб (тромбоцитен, аглутинационен) е сивобелезникав, сух и трошлив. Повърхността му е неравна поради неравномерното отлагане на тромбоцити носени от пулсиращия или турбулентен кръвоток разположени под формата на успоредни, леко изпъкнали белезникави гребенчета – стрии на Zahn, чиято надлъжна ос е перпендикулярна на надлъжната ос на съда.
Чистият тромбоцитен тромб е съставен от плътно пакетирани, отчасти разрушени и загубили границите си тромбоцити. Кораловидният тромб е съставен от агрегирани тромбоцити образуващи трабекули в празнините, между които има фибринна мрежа, съдържаща еритроцити и левкоцити. Слоестият тромб е съставен от тромбоцитни агрегати редуващи се от тънки прослойки фибрин. Белите тромби обикновено са пристенни – заловени за съдовата стена, рядко е обтуриращи.
Червените тромби (коагулационен, стагнационен тромб) имат значителна дължина, достигаща до няколко десетки сантиметра и обтурират съдовия просвет. Заловени са за съдовата стена само в началната си част – главичката на тромба, съставена от бял тромб, останалата част – опашка на тромба изпълва съдовия лумен по дължина. Тромбите са тъмночервени, късливи, еластични, повърхността им е гладка, блестяща. Разполагат се обикновено в големите вени и имат голяма склонност да се откъсват и да емболизират в белодробните артерии. Хистологично те са съставени главно от еритроцити и малко левкоцити, обхванати от фибринна мрежа, която е изразена в различна степен.
Смесен тромб
Смесеният тромб, спадащ към видове тромбоза, е съставен от главичка – от бял тромб, тяло – образувано от редуване на бял и червен тромб и опашка, образувана само от червен тромб. Образуват се в артерии, големи вени и аневризми. Достигнат до 10 – 20 сантиметра дължина. Откъсват се лесно от съдовия лумен и стават източник на тромбоемболии.
Микротромби
Микротромби се образуват в съдове с диаметър под 1 – 2 милиметра и в съдовете на микроциркулаторното русло. По-големите имат структура, близка до смесените тромби, с преобладаване на тромбоцитите или фибрина.
Фибринни микротромби
Фибринните микротромби са най-чести. Могат да бъдат рехави, съставени от добре видими преплетени фибринни нишки, между които има единични еритроцити и левкоцити. Фибринните микротромби с по-голяма давност имат по-плътна структура.
Еритроцитни микротромби
Еритроцитните микротромби са интензивно розово-червено оцветени, изглеждат хомогенни, под микроскоп могат да се различат отчасти запазени плътно пакетирани еритроцити, между които се намират свързващи ги фибринни нишки. Понякога отвън също са обградени от „фибринна капсула“.
Левкоцитни микротромби
Левкоцитни микротромби се образуват рядко, най-често при левкози. Съставени са предимно от пакети левкоцити.
Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова