Какво е хиатална херния?

Хиатална херния представя състояние, което се характеризира с навлизането на коремни органи в гръдната кухина през анатомичен отвор на диафрагмата наречен хиатален, през който преминава хранопроводът.

Приблизителната дължина на този отвор е около 2 см.

Размерът не е постоянна величина, при определени състояния като напън, кашлица и физическо натоварване той се стеснява.

Хиатална херния е заболяване на гастро-езофагеалната връзка, при което част от стомаха (кардията) прониква в гръдния кош през разширение на хиатуса на диафрагмата.

Два са механизмите, които определят развитието на хернията:

  • Стомашна част, която прониква през отвърстието и оформя над диафрагмата симетрично, подобно на топка разширение. Получава се при вроден къс хранопровод или при вторично скъсяване на хранопровода в резултат на фиброзно-склеротични процеси в него. При тези случаи възниква тракция на стомаха и той прониква през диафрагмения хиатус. По този механизъм херния се формира при 80%-90% от пациентите и се означава като „пълзяща“ херния.
  • Преминаваща през хиатуса част от кардията на стомаха се промъква покрай хранопровода и оформя в гръдния кош паралелен херниален сак. Тази херния се нарича „параезофагеална“ или истинска. Тя е значително по-рядка и може да възникне при вроден дефект на диафрагмалния отвор или при травматична руптура на диафрагмата. Хиатусната херния може да не даде особена симптоматика и да се открие случайно при рентгеново изследване (в 4-7%). Проявява се с пареща болка зад стернума и киселини.

Патологически характеристики

Микроскопски при хиатална херния в лигавицата се откриват възпалителни промени, често с разязвяване или левкоплакия, които се дължат на рефлукса.

Неоперативно лечение включва промяна в начина на живот с цел намаляване симптомите на ГЕРБ, като: спиране на пушенето, алкохола, намаляване на приема на кофеин, избягване на силно пикантни и подправени храни, пържени и др.

Медикаментозно лечение се изразява в приемане на намаляващи киселинната секреция на стомаха препарати, които облекчават симптомите.

В по тежките случаи е необходимо оперативно лечение.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова