Хиперпластични полипи на стомаха

Какво е полип на стомаха?

Полипът е пролиферативна или неопластична лезия на лигавицата, насочена към стомашно-чревния лумен, излъчвана от заобикалящата го лигавица.

Някои стомашни полипи са склонни да имат злокачествена трансформация, а ракът на стомаха е третата най-често срещана причина за смърт от рак в света и е все още трудно да се излекува поради напреднало заболяване в момента на диагнозата.

Етиология

Хиперпластичните полипи на стомаха могат да бъдат единични (68%-75%) или множествени, те се появяват спорадично (изолирани полипи) или като компонент на рядък хиперпластичен полипозен синдром (наличие на 50 или повече полипи). Спорадичните хиперпластични полипи на стомаха са макроскопски и хистологично неразличими от синдромните такива и последните са свързани с по-висок риск от злокачествена трансформация и по-висока 5-годишна смъртност. Понякога е установено, че хиперпластични полипи на стомаха съществуват заедно с други видове полипи или тумори (синхронни полипи). Съществуват географски различия в разпространението на стомашните полипи.

Смята се, че развитието на хиперпластични полипи на стомаха е резултат от прекомерна пролиферация на фовеоларните клетки (епителни клетки, произвеждащи муцин, които облицоват повърхността на стомаха), придружени от тяхното повишено ексфолиране. Жлезите обикновено не участват в образуването на полипи. Стимулите, пряко отговорни за появата им, все още не са известни, въпреки че изглежда, че се наблюдават анормални хиперрегенеративни процеси, предизвикани в отговор на неспецифични увреждания на стомашната лигавица. Две основни патологии лежат на фона на хиперпластични полипи на стомаха:

  • дългогодишен гастрит, свързан с H. pylori
  • автоимунен метапластичен атрофичен гастрит при болест на Addison-Biermer

Хиперпластичните полипи на стомаха са по-рядко срещани при други възпалителни състояния, в близост до язви, ерозии и хирургична гастроентеростомия, вторично след предшестваща ендоскопска коагулационна терапия, в стомашна лигавица с лека атрофия или метаплазия и в кардия при пациенти с гастроезофагеален рефлукс. Почти никога не се срещат в нормалната стомашна лигавица.

Рискът от развитие на тези полипи се увеличава със степента на мукозна атрофия, особено когато е засегнато тялото на стомаха. С течение на времето хиперпластичните полипи на стомаха могат да останат стабилни, да се увеличат по размер или дори да регресират. Неотдавна се смяташе, че те са доброкачествени лезии, които не са свързани с риска от злокачествена трансформация.
Днес, обаче, неотстранените хиперпластични полипи са известни с тяхната способност да се разширяват и понякога спонтанно преминават през последователна прогресия и няколкофазна неопластична трансформация. Този процес е потвърден и добре документиран, въпреки че е много по-рядко срещан, отколкото при аденоматозни полипи на стомаха.

Въпреки че понякога Helicobacter pylori присъства при хиперпластичните полипи на стомаха, бактерията не индуцира специфично техния растеж или злокачествена трансформация. Изчислено е, че повечето от тях остават стабилни във времето, но 27% могат да се увеличат. Изглежда, че в допълнение към възрастта, съществуват известни клинични фактори, предсказващи възможността за неопластична трансформация, като размер на полипа (по-голям от 1 сантиметър), педункулирана морфология, постгастектомично състояние и синхронна неопластична лезия.

Честотата на хиперпластичните полипи нараства с възрастта и въпреки че те могат да бъдат открити и при деца, обикновено засяга 65-75 годишна популация. Повечето проучвания показват по-висока честота на всички видове стомашни полипи при жените, отколкото при мъжете. Те обикновено са асимптоматични и следователно случайно открити по време на панендоскопии, извършвани по различни причини. Симптомите са неспецифични: диспепсия, киселини в стомаха, кървене от горната част на стомашно-чревния тракт, а понякога и обструкция на стомашен изход.

Хиперпластичните полипи на стомаха обикновено са малки, плоски или куполообразни лезии с гладка повърхност и лобуларна структура. Понякога може да имат ерозии на повърхността си и често е трудно да се разграничат от полипоидна фовеоларна хиперплазия или стомашна аденоматозни полипи. Понякога те са много големи и имат ациноформена структура. Те могат да достигнат дори до 13 сантиметра и след това да приличат на неопластичен тумор.

Хистологични характеристики

Хиперпластичните полипи на стомаха имат две основни и типични хистологични характеристики. Първата включва ясно изразени, разширени, изкривени и разклонени ямки на лигавицата, с нагъната епителна подложка (различна по височина), която не се ексфолира своевременно. Това води до повишена секреция на слуз и спирален изглед на лигавичните ямки на хоризонталната част или назъбено и звездоподобен вид при напречно сечение.
Фовеоларните клетки узряват прекомерно, съдържат големи количества цитоплазма и малки ядра и проявяват ниска митотична активност. Оточната строма показва мрежа от случайно подредени, дифузирани фини снопчета гладки мускули, разположени в ламина проприа. Понякога жлезистият епител може да се появи само в по-дълбоките слоеве на полипите.

Втората типична хистологична характеристика е оток и възпалителна реакция на стромата на разнообразна интензивност, или остра, или хронична. Тези области са силно васкуларизирани и съдовата пролиферация прилича на гранулиране. Поради локалната травма, повърхността на хиперпластични полипи на стомаха може да се възпали с регенеративна атипия на епителни и интерстициални клетки.
Понякога повърхността на мукозната мембрана може също така да има ямки, които имат признаци на псевдо-инвазия. За хистопатолог такива лезии са основен диагностичен проблем, тъй като хиперпластичните полипи понякога могат да съдържат огнища на дисплазия и рак. Анормалните регенеративни промени могат да бъдат трудни за точното диференциране от диспластичната атипия.

Ако дисплазията при хиперпластични полипи на стомаха се потвърди чрез биопсия, от решаващо значение е да се определи нейната степен и граници и да се прецени дали тя е ограничена само до полипа или е само фрагмент от обширния неопластичен процес. Ако дисплазията се развие само в полипа и неговият фокус се отстранява радикално по време на полипектомията, както макроскопски, така и микроскопски, лезията се счита за излекувана.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова