Автоимунни заболявания на изолирани от имунната система органи

Какво засягат автоимунните заболявания на изолирани от имунната система органи?

Автоимунните заболявания на изолирани от имунната система органи засягат щитовидната жлеза, надбъбреците, тестисите, окото, главния мозък и нервната тъкан. Главна причина за тях са вирусните заболявания.

Проникналите през биологичните бариери на тези органи вируси, с помощта на кръстосано реагиращи антигени предизвикват образуване на клетъчно-специфични или органо-специфични автоантитела, които играят важна роля в поразяването на органа- мишена. Тези антитела могат да бъдат хуморални и да образуват с автоантигените имунни комплекси, които увреждат тъканните структури. В други случаи могат да са клетъчни антитела, чийто механизъм на действие съответства на свръхчувствителност от забавен тип.

Микроскопски при автоимунни заболявания на изолирани от имунната система органи в поразените органи се наблюдава обилна инфилтрация от лимфоцити и макрофаги.

 Кои са наай-честите болести при автоимунни заболявания на изолирани от имунната система органи?

Най-често срещаните болести от тази група са:

  • тиреоидит на Хашимото
  • симпатична офталмия
  • ювенилен диабет
  • множествена склероза
  • полиневрит

Тиреоидитът на Хашимото

Тиреоидитът на Хашимото е част от спектъра на автоимунни заболявания на изолирани от имунната система органи и се характеризира с разрушаване на тироидни клетки от различни клетъчно и антитяло-медиирани имунни процеси. Заболяването е свързано с прогресивна инфилтрация на щитовидната жлеза от Т- и В-лимфоцити, което води до деструкция на фоликулите й, фиброза с намаляване на функцията на щитовидната жлеза и хипотиреоидизъм. Активирани В-лимфоцити секретират анти-тироидни антитела, които могат да бъдат открити като дифузни или фокални, преминаващи през паренхима на щитовидната жлеза или в зародишните центрове.

Като пусков механизъм на заболяването се счита вирусната инфекция. Под нейно въздействие тиреоглобулинът, който нормално се екскретира в кръвта, не се разпознава от имунната система като „свой“. В морфогенезата на заболяването участват цитотоксични лимфоцити и циркулиращи антитела, насочени към тироглобулина и микрозомите на епителните клетки на щитовидната жлеза. В резултат на това последните се увреждат пряко или чрез образуваните имунни комплекси на място. Имунните комплекси се отлагат по базалните мембрани на фоликулите. Цитотоксичните лимфоцити увреждат епителните клетки на щитовидната жлеза по механизма на клетъчно-медиирания имунитет.

Хистологични особености на тиреоидит на Хашимото

Характерните хистологични особености на тиреоидит на Хашимото включват деструкция на тироидните фоликули и лимфоиден инфилтрат, често със зародишни центрове и клетки на Hurthle, които представляват фоликулярни епителните клетки с изобилна еозинофилна цитоплазма. Срещат се много пазматични клетки. Плазматичните клетки произвеждат антитела, които имат специфичност срещу тимоглобулин и щитовидната пероксидаза, което води до липса на производство на хормони на щитовидната жлеза. Имунохистохимично изследване потвърждава незабележими, редки В-клетъчни популации, както и известна степен Т-лимфоцитна популация.

Положителен имунофлуоресцентен тест за антимикрозомални антитела – едни от автоантителата, които могат да се видят при автоимунни заболявания на щитовидната жлеза. Основен компонент на антимикрозомалния антиген е щитовидната пероксидаза, който често се измерва серологично. Обърнете внимание на яркозелената флуоресценция на щитовидната епителните клетки, докато колоидът в центъра на фоликулите е тъмен.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова