Какво са диспластични процеси на гърдата?

Диспластични процеси на гърдата представляват група състояния, белязани от промени в тъканите на гърдата, които са доброкачествени (не ракови). Има различни видове дисплазия на млечната жлеза, включително някои видове, причинени от увеличаване на броя на клетките или от растежа на анормални клетки в млечните канали или лобове. Повечето доброкачествени състояния на гърдата не увеличават риска от рак на гърдата.

Фиброкистична болест

Към диспластични процеси на гърдата спада фиброкистична болест, известна още като мамарна дисплазия или мастопатия. Това представлява доброкачествено тумороподобно заболяване на гърдата.

Честотата на тази болестна единица е между 7-40 %, като най-често са засегнати жени между 40-50 години, като състоянието се среща все по рядко с настъпването на менопаузата. Смята се, че причините за диспластични промени на гърдата са хормонален дисбаланс – абсолютен или релативен излишък на естрогени, има най-съществена роля за появата на състоянието. Гръдната тъкан реагира на колебателни нива на хормони, особено на естроген. Промените в гърдите могат да включват:

  • свръхрастеж на клетки, които покриват млечните канали
  • увеличение на фиброзната тъкан
  • образуването на кисти

Хората, които развиват фиброкистозни промени, могат да бъдат по-чувствителни към хормоналните колебания по време на менструалния цикъл. Обичайно е симптомите да стават по-притесняващи точно преди или по време на менструация. Фиброкистозната болест на гърдата има тенденция да засяга жени, които са в пременопауза и на възраст между 20 и 50 години. Някои жени, които приемат естроген заместителна терапия след менопаузата, също развиват фиброкистозни промени.

Симптомите на фиброкистозната болест на гърдата могат да идват и да отиват по време на менструалния цикъл. Симптомите също могат да варират от месец на месец. Промените обикновено се наблюдават и в двете гърди, но бучките и болката може да са по-интензивни в едната гърда. Въпреки че може да варира, болката или дискомфортът обикновено са разположени в долната страна на гърдите или в горните области. Типичните симптоми включват:

  • гърди, които се чувстват „на бучки“ или имат възлести неравности
  • нежност
  • болка под мишницата
  • подуване
  • гърди, които се чувстват тежки

Патогенезата на фиброкистозната болест на гърдата се определя от преобладаване на естроген и дефицит на прогестерон, които водят до хиперпролиферация на съединителната тъкан (фиброза), което е последвано от факултативна епителна пролиферация. При тези жени рискът от рак на гърдата се увеличава два пъти до четири пъти.
Клиничният корелат на фиброкистозната болест се отразява от болка или болезненост в гърдите и аксилите в отговор на развитието на фиброкистозни плаки, нодуларност, макрокисти и фиброкистозни бучки. Заболяването прогресира с напредване на предменопаузната възраст и е най-силно изразено при жените през 40-те им години. Фиброкистозните промени регресират през периода след менопаузата.

Макроскопски при фиброкистозна болест на гърдата се откриват солитарни или множествеин кисти с различна големина. Процесът се характеризира с пролиферативни и регресивни промени, и с абнормни взаимодействия между епителните и съединителнотъканните елементи. Микроскопски се наблюдават 4 вида изменения:

  • Кистични – микрокисти, сляпозавършващи канали, понякога с апокринна метаплазия на епитела.
  • Фиброза – разрастване на перидукталната и интралобуларната съединителна тъкан, често с наличието на хронични възпалителни инфилтрати.
  • Аденоза – увеличен брой жлезни компоненти.
  • Епителна хиперплазия – увеличаване на броя на епителните клетки в жлезните структури. Епителните пролиферации, най-вероятно започват от жлезните канали.
  • Хиперплазия на гърдата

Хиперплазия

Хиперплазията е известна още като епителна хиперплазия или пролиферативно заболяване на гърдата и спада към диспластични процеси на гърдата. Това е свръхрастеж на клетките, които извеждат каналите или млечните жлези (лобули) вътре в гърдата.

Хиперплазията може да се нарече или дуктална хиперплазия (наричана още дуктулна епителна хиперплазия) или лобуларна хиперплазия въз основа на това как клетките изглеждат под микроскоп. Дукталната и лобуларната хиперплазия възникват с еднаква скорост и имат приблизително същия ефект върху риска от рак на гърдата.

Хиперплазията често се описва като обичайна или нетипична въз основа на това как изглеждат клетките. При обичайната хиперплазия клетките изглеждат много близки до нормалните. При атипична хиперплазия (или хиперплазия с атипия) клетките са по-изкривени. Това може да бъде или атипична дуктална хиперплазия, или атипична лобуларна хиперплазия.

Микроскпоски двата основни вида хиперплазия имат следните характеристики:

  • Дуктална хиперплазия – пролифериращите епителни клетки формират солидни повлекла, жлезоподобни структури или папиларни разклонения, които частично или напълно изпълват лумена на канала. Клетките са малки, с правилни ядра, липсват митози, миоепителния слой е запазен.
  • Лобуларна хиперплазия – характеризира се с пролиферация на епителните клетки в интралобуларните каналчета.
  • Атипичната лобуларна хиперплазия трябва да бъде разграничавана от неинвазивен лобуларен карцином

Счита се, че обикновеннната дуктална хиперплазия, атипичната дуктална хиперплазия и атипичната лобуларна хиперплазия спадат към групата на преканцерозите и са свързани с повишен риск от развитие на карцином на гърдата.

Дукталната хиперплазия

Дукталната хиперплазия без атипия, предполага вид „лезия“ или клетъчна нередност, при която има пролиферация на дуктални клетки. Тези нови клетки са или чисто епителни, или смесица от епителни, миоепителни и метапластични апокринови клетки, но без значителни нередности.

Миоепителните клетки обикновено се намират между мембраните на епитела и основната мембрана, на различни жлези на тялото, включително млечните жлези. Те приличат на гладка мускулатура. Ако тези клетки присъстват „там, където трябва да са“, тогава всичко е наред. (доброкачествено), но ако те започват да се показват там, където „не би трябвало да бъдат“, като всъщност „в“ епитела, тогава това вероятно, показва рак. „Метапластичен“ означава „променен във форма“ и тук означава, че клетките, които „трябва да бъдат“, се срещат на определено място „заменен“ с клетки, които „не бива“ да са там. Апокринните жлези са потни жлези и обикновено не се намират в тъканите на гърдата.

Атипичната дуктална хиперплазия

Атипичната дуктална хиперплазия демонстрира в основата си същите видове клетъчни активи като дуктална хиперплазия, но има промени в цитологичния вид на самите клетки. Клетките могат да демонстрират „анизоцитоза“, което е неочаквано изменение във формата и размера на клетката или „анизокариоза“, което се отнася до промяна в плътността на хроматина в ядрото на клетката.

За да „ескалира“ степента на лезията към дуктален карцином in situ, тя трябва да измери повече от 2 милиметра или да присъства в повече от един канал. Тоест, дуктален карцином in situ може да бъде маркиран въз основа на други хистологични характеристики.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова