Хроничен ентерит

Какво е хроничен ентерит?

Терминът хроничен ентерит е предложен от В.Обазцов още в 19 век. Под това название днес се обединяват най-общите промени, развиващи се в лигавицата, които има не само възпалителен характер, а включват вазомоторни и трофични разстройства, които водят до атрофия и структурна преустройка на лигавицата. Уточняването на тези промени става възможно след внедряването на прижизненото биопсично изследване на стомашно-чревния тракт.

Хроничният ентерит възниква обикновено като вторична проява на други заболявания. Най-често това са гастрит, язвена болест, хепатит, цироза и колагенози. Рядко хроничният ентерит е самостоятелно заболяване. Освен това промените с характеристика на хроничен ентерит лежат в основата и на различните форми на синдрома на лошата абсорбция на тънкото черво.

Видове

Различават се следните видове хроничен ентерит:

  • Хроничен ентерит без атрофия
  • Хроничен ентерит с парциална атрофия на лигавицата с умерена или изразена атрофия
  • Хроничен ентерит със субтотална атрофия

Хроничния ентерит се характеризира със специфични промени, които се наблюдават предимно микроскопски и показващи наличие на хроничен възпалителен процес.

Хроничния ентерит без атрофия

При хроничния ентерит без атрофия макроскопски лигавицата не показва особени промени. Хистологично тънкочревните въси имат различна форма и дължина, изглеждат леко изгладени, деформирани и със заоблени върхове. Криптите са разширени и по-плитки.Тапициращият лигавичен епител е с дегенеративни промени (белтъчна дегенерация). Количеството на чашковидните клетки в областта на въсите е непроменено или е намалено, докато в криптите то е относително високо. В хориона на въсите и около криптите има оток и увеличена клетъчна инфилтрация, като единични лимфоцити навлизат и сред тапициращия епител (интраепителни лимфоцити).

Хроничен ентерит с парциална атрофия

При хроничен ентерит с парциална атрофия измененията се характеризират с атрофия на лигавицата, при което тя изглежда изгладена и изтънена, с прозиране на подлежащите съдове. Микроскопски атрофията засяга най-вече въсите и тяхната височина намалява. При умерена парциална атрофия тя е средно между 350 и 250 милиметра, а при изразената – между 250 и 150 милиметра, при нормална височина – средно 470 милиметра.

Въсите са къси и широки, „слепващи“ помежду си, особено върхово, и оформят така наречените „аркади“ и псевдокрипти. Белтъчната дегенерация в цилиндричния епител е значително по-силно изразена. Епителът става по-нисък, чашковидните и панетови клетки редуцират. Четковидната граница на чревния епител е разрушена. Клетъчната инфилтрация в собствения слой на лигавицата е обилна, както и количеството на интраепителните лимфоцити.

Хроничен ентерит със субтотална атрофия

При хроничен ентерит със субтотална атрофия лигавицата изглежда силно изтънена, с прозиращи съдове и изгладена, което се вижда особено добре при стереомикроскопия. Микроскопски средната височина на въсите е под 150 милиметра, като в различно големи участъци въси въобще липсват. Релефът на лигавицата наподобява този на дебелото черво.
Криптите са удължени или широки, с „шпорообразни“ форма. Налице са всички с възпалителен и дегенеративен характер, както при другите две форми, но изразени в значително по-силна степен. Силно се снижава активността сукциндехидрогеназата, дори в случаите, когато няма изразени морфологични промени в лигавицата. Киселата фосфатаза е с редуцирана активност в клетките на Панет.

Електронмикроскопски се доказват изменения главно в „четковидната граница“ на абсорбиращия епител. Още при хроничен ентерит се забелязва скъсяване и разреждане на микровилите, а с прогресиране на атрофията те се разрушава и напълно изчезват.

Автор: д-р Теодора Тотева-Петкова