Синдром адреногенитален

Синдром адреногенитален

Вродена форма на адреногенитален синдром (АГС)

Касае се за рядко срещана група от вродени ензимни дефекти при синтезата на стероиди в надбъбречната кора, които довеждат до недоимък на глюкокортикоиди и свръхпродукция на андрогени.

  • Дефект на 21-хидроксилазата (90% от случаите) и на Зβ-дехидрогеназата (рядко срещан). Съществуват два клинични варианта:
    • „Simple-virilizing“- форма („обикновен вирилизъм“). Водещ симптом: вирилизъм
    • „Salt-wasting“- форма (със „загуба на сол“). Водещи симптоми: вирилизъм и синдром на загуба на соли (сол губещ адреногенитален синдром)
  • Дефект на 11β-хидроксилазата (в 5% от случаите). Водещи сииптоми: вирилизъм и хипертония (форма на адреногенитален синдром, при която се наблюдава задръжка на соли вследствие свръхсекреция на 11-дезоксикортикостерон)

Клинична картина

  • Вирилизъм: у момчетата повишената продукция на андрогени при адреногениталния синдром довежда до изосексуални, a y момичетата – до интерсексуални нарушения:
    • При мъжки пол: хипогонадизмът контрастира с усиленото развитие, което претърпяват вторичните полови белези, настъпва Pseudopubertas praecox
    • При женски пол: pseudohermaphroditismus feminis c хипертрофия на клитора, вирилизаиия, първична аменорея, липса на развитие на млечните жлези, Като деца пациентите са високи, а като възрастни – ниски (по-рано се затварят епифизиите фуги)
  • Синдром на загуба соли при дефект на 21-хидроксилазата:
    • Електролитни нарушения (понижаване на натриевите и увеличаване на калиевите йони)
    • Повръщане, диарии, ексикоза – погрешна диагноза: пилорна стеноза

Форми на протичане

  • Класическа форма с (драматично) протичане в кърмаческа възраст
  • Късно проявяващи се форми („Late-onset“) –  с проява през пубертета
  • Скрити форми („cгурtiс“): ензимен дефект с наличие на характерен хормонален профил, но без съществена симптоматика

Диференциална диагноза

  • Синдром на Щайн-Льовентал (Stein-Leventhal) (поликистозни яйчници): хиперандрогенемична овариална недостатъчност с нарастване на съотношението лутеинизиращ/фоликулостимулиращ хормон (LH/FSH): хирзутизъм, олиго-/аменорея, стерилитет
  • Яйчникови тумори, които синтезират андрогени
  • Тумори на надбъбречните жлези, които синтезират андрогени (много рядко) – вроден АГС

Диагноза

  • Клинично протичане и лабораторни данни
  • Общи лабораторни показатели: понижен кортизон/нарастване на андрогените и адренокортикотропния хормон (АКТХ)
  • Специфични лабораторни параметри (доказва се свръхпродукция на хормонални прекурсори):
    • С-21-Н-дефект: повишаване на 17алфа-хидроксипрогестерона
    • С-11-Н-дефект: повишаване на 11-дезоксикортизола
  • Търсене на признаци, които са характерни за хетерозиготните носители на заболяването:
    • HLA-типизиране: всички болни от едно семейство са идентични по отношение на HLA-генотипа
    • Тест с АКТХ: при наличие на нормални базални стойности на 17алфа-хидроксипрогестерона хетерозиготните носители на признака показват силно нарастване на хормоналните прекурсори.

Лечение

Заместително лечение с глюкокортикоиди: част от дозата трябва да бъде вземана вечер, за да може да бъде подтиснат сутрешният пик на секрецията на АКТХ (и по такъв начин да бъде подтисната андрогенната продукция от надбъбреците); при недоимък на алдостерон допълнително се дават минералкортикоиди, а при жените се провежда допълнително лечение на вирилизма с антиандрогени.