Ангина (Тонзилит)

[lwptoc depth=“1″]

Ангина (Тонзилит)

Небните сливици или тонзили са съставени от лимфоидна тъкан. Те представляват част от имунната система и играят важна роля в предпазването от нахлуване на микроорганизми през устната кухина. Техният размер и функция постепенно нарастват до около 18-годишна възраст. След това рзвитието им спира и дори намаляват размера си. Разположени са в задната част на устната кухина между двете дъги на мекото небце.

Покрити са с епител, съдържащ на места клетки, специализирани в защита от навлизането на чужди антигени и микроорганизми в организма. Покриващата тъкан (епител) прави 12-15 вгъвания, които се наричат крипти или лакуни. Най-голямата обикновено се разполага в централната част на тонзилата.

Ангина или тонзилит се нарича възпалението на сливиците и задната част на устната кухина. Среща се най-често при деца, където имат и най-голямо значение, поради възможните усложнения. Възпалението протича с локална болка, повишена температура, отпадналост. Ако се докаже бактериална инфекция, лечението е антибиотично.

От какаво се причинява?

Основните причинители на ангина са инфекциозните агенти – вируси и бактерии. Като правило бактериалните ангини протичат по-тежко. Основните етиологични агенти са:

  • Вирусни – парагрипнен вирус, синцитиален вирус, аденовируси и др. – най-честата причина за болка в гърлото;
  • Бактериални – получават се много често след първоначална вирусна инфекция. Най-чест причинител на гнойните ангини са хемолитичните стрептококи.

Какви са болестните промени?

В зависимост от протичането си, ангините се разделят на остри и хронични.

Остра ангина (остър тонзилит):

  • Остър катарален тонзилит – повърхността е зачервена и оточна. Сливиците са с увеличен размер. Гърлото е болезнено или със субективно усещане за „драскане“. Най-често се причинява от вируси;
  • Гнойни ангини – Остър фоликуларен тонзилит – лакуните се запълват с гной и мъртви епителни клетки. По повърхността на сливиците се появява точковидни гнойни налепи. При остра лакунарна ангина гнойните налепи се сливат и могат да образуват бледо-жълта лъжлива мембрана. Обикновено гнойните ангини протичат по-тежко от катаралните, като лакунарната ангина е по-сериозно състояние от фоликуларната.

Хронична ангина (хроничен тонзилит) – обикновено последва острият тонзилит. Сливиците са увеличени постоянно, възможни са чести обостряния, наблюдават се зачервено гърло и суха кашлица, не рядко е налична гной в криптите. След време сливиците намаляват обема си вследствие атрофия на функционалната тъкан, което се последва от заместването й със съединителна тъкан.

Какви са симптомите?

Оплакванията при остър тонзилит са най-често следните:

  • Болка в гърлото – постоянна, остра и режеща при преглъщане;
  • Повишена температура, особено при децата;
  • Обложен език;
  • Зачервено гърло и сливици, по които може да се наблюдават и гнойни налепи;
  • Учестен пулс;
  • Лош дъх от устата;
  • Главоболие;
  • Лек обрив по кожата;
  • Отпадналост;
  • Променен глас, поради затруднено движение на мекото небце.

Поякога се срещат усложнения, които могат да имат сериозни последици:

  • Перитонзиларен абсцес – проявява се с невъзможност за отваряне на устата и повишена температура, общото състояние на пациента е увредено;
  • Оток на ларинкса – животозастрашаващо състояние, изискващо лекарска намеса;
  • Остър ревматизъм – появява се около 6 седмици след прекаран тонзилит. Получава се болка в ставите, поради натрупване на антитела, продуцирани срещу антигени на бета хемолитичните стрептококи;
  • Възпаление на средното ухо (otitis media);
  • Остър гломерулонефрит;
  • Хроничен тонзилит.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата на ангината е основно клинична. Като начало под внимание се вземат характерните оплаквания на пациента. Следва преглед с оглед на устната кухина и тонзилите. Възможно е да се провери за наличие на гнойни колекции чрез натиск с шпатула.

При гнойните ангини се наблюдават и промени в кръвната картина. Увеличава се броят на левкоцитите като в периферната кръв се срещат голям брой млади форми на белите кръвни клетки (олевяване). Повишава се скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ).

С какво може да се обърка?

Диагнозата ангина би следвало да се поставя лесно и от лекари със сравнително по-малък опит, поради достъпноста на мястото за оглед и характерните симптоми. Не бива да се забравя обаче, че съществуват заболявания с тежка прогноза, които могат да се пропуснат. Такова заболяване е карциномът на тонзилата, който може да се подозира при резистентни на лечение с антибиотици ангини. Други заболявания, които трябва да се вземат предвид в диференциално диагностичен план са:

  • скарлатина – протича с характерен обрив;
  • дифтерия – особено при неимунизирани лица (да се снема имунизационна анамнеза);
  • ангина на Vincent – протича с некротични язви, обикновено в едната тонзила, като е възможно изолирането на причинителя – Borrelia vincenti;
  • агранулоцитоза – остро настъпило намаляване на броя на левкоцитите (често до 0), съпроводено с тежки бактериални инфекции;
  • инфекциозна мононуклеоза (виж там).

Как се лекува?

Лечението на катаралната ангина е насочено обикновено към купиране на симптомите – болка и висока температура, със съответните аналгетични и антипиретични препарати. При гнойните ангини обаче се налага активна антибиотична терапия. Обикновено се използват препарати активни срещу Грам-положителните бактерии, но при съмнение за смесена инфекция, могат да се приложат и широкоспектърни антибиотици. Най-ефективно е лечението след изготвяне на антибиограма. Курсът на лечение е не по-малък от десет дни, след което се извършва проверка чрез вземане на материал от повърхността на тонзилите, дали санирането е ефективно.

Тонзилектомия

Индикации:

  • уголямяване на сливиците, дихателни смущения през нощта;
  • сънна апнея;
  • повтарящи се гнойни ангини и хроничен тонзилит, неовладими с антибиотици, имуностимулатори и добро гледане на детето;
  • остър ставен ревматизъм – тук тонзилектомията е класическо средство за лечение, макар да може да се замести с профилактика.

Противопоказания:

  • Карцином на тонзилата;
  • Неизлекувана ангина;
  • Коагулопатия;
  • Алергия;
  • Ваксинация;
  • Скорошно инфекциозно заболяване.

Как да се предпазим?

Предпазването от възпаление на сливиците става чрез минимално съприкосновение със заразни лица, предпазване от простудни заболявания, закаляване на организма и засилване на имунната система. По лекарска препоръка може да се наложи отстраняване на сливиците.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След поставяне на диагнозата е необходимо да се изпълняват стриктно заръките на лекуващия лекар и да се осигури постелен режим поне за няколко дни (най-малко 10 при гнойните ангини).