Астигматизъм

Астигматизъм – определение

Астигматизмът е аномалия в пречупващата способност на окото, при която по меридиани кривините на роговичната повърхност са различни и пречупват с различна сила. Като резултат образът, който се получава върху ретината, е неясен.

Причини и рискови фактори

Най-често астигматизмът е наследствен и се дължи на аномалия в пречупвателната способност на роговицата. Друга причина би могло да бъде нарушена пречупвателна способност на лещата. Като цяло за неправилния астигматизъм може да има няколко причини:
• Травми на роговицата
• Възпалителни заболявания на роговицата (кератити)
• Напреднал кератоконус (заболяване на роговицата)
Астигматизмът е заболяване, което се проявява или по рождение, или в хода на израстване на организма и дооформяне на очните ябълки.

Риск от астигматизъм има при:

• Деца на родители, които имат астигматизъм, но развитието му не е задължително
• Хора с късогледство и далекогледство, които често са съпътствани от астигматизъм
• Заболявания, засягащи роговицата и нарушаващи нейната нормална повърхност.

Промени в структурата на окото

Диоптричният апарат на окото се състои от няколко прозрачни и пречупващи елементи: роговица, вътреочна течност, леща и стъкловидно тяло. Всяка от пречупващите среди притежава собствен коефициент на пречупване и различно изпъкнали и вдлъбнати гранични повърхности, при което се получава много сложна оптична система. Най-просто роговицата може да се раздели чрез хоризонтален и вертикален меридиан. При нормални условия съществува слаба разлика в тези две кривини. Обикновено вертикалният меридиан е най-силно изпъкнал. Спрямо него хоризонталният меридиан е най-слабо изпъкнал, съответно най-слабо пречупващ – с 0.5-1 диоптъра по-слаб. Когато астигматизмът е от този порядък, се нарича физиологичен.
Рефракцията или пречупвателната сила на окото бива два вида – физична и клинична. Физичната рефракция представлява пречупвателната сила на оптичния апарат на окото, изразена в диоптри. Клиничната рефракция се определя от положението на задния фокус спрямо ретината и зависи от отношението между физичната рафракция и дължината на предно-задната ос на очната ябълка.

Видове астигматизъм:

• Прав астигматизъм – вертикалният меридиан е най-силно пречупващ, а хоризонталният – най-слабо пречупващ. Разликата в пречупвателната им способност е над 1 диоптър;
• Обратен астигматизъм – при него хоризонталният меридиан е по-силно пречупващ от вертикалния;
• Кос астигматизъм – при него водещи са не вертикалният и хоризонталният меридиан, а косите;
• Прост астигматизъм – единият от меридианите е с нормална пречупвателна способност, а другият – с нарушена. Простият астигматизъм може да бъде миопичен, ако меридианът с нарушена рефракционна способност пречупва по-силно. Ако този меридиан е с по-слаба пречупвателна способност, налице е прост хиперметропичен астигматизъм;
• Сложен астигматизъм – и двата меридиана са с нарушена в различна степен пречупвателна способност;
• Смесен астигматизъм – среща се рядко в медицинската практика. При него единият меридиан е хиперметропичен, а другият – миопичен;
• Правилен астигматизъм – във всички меридиани повърхността на роговицата е част от правилна сфера;
• Неправилен астигматизъм – има нарушение в кривината на роговицата само на някои от меридианите.

Симптоми

Пациентите се оплакват от неясно зрение при гледане на близо и далече. Често има главоболие и чувство за тежест в очите. След пренатоварване може да се появи гадене и световъртеж.

Диагноза и методи за диагностика

Диагнозата астигматизъм се поставя от лекар специалист офталмолог.
Използват се следните методи за диагностика на заболяването:

•  Скиаскопия – изследване на пречупвателната способност на окото чрез автоматизирани скиаскопи;
• Офталмометрия – чрез специален уред (офталмометър) с вграден източник на светлина;
• Автоматична рефрактометрия – измерване на пречупващата сила на очите посредством напълно автоматизиран апарат;
• Кератометрия – изследва повърхността и дебелината на роговицата.

Как се различава от други подобни заболявания

За точното диагностициране на астигматизма е важно отдиференцирането му от другите рефракционни аномалии, а именно миопия и хиперметропия. Характерно за астигматизма е персистирането на оплакванията свързани с яснотата на виждане дори след корекция на друга рефракционна аномалия, тъй като едновременното наличие на два дефекта в оптичния апарат на окото не е рядкост.
Освен това е необходимо да се имат предвид и всички други причини за нарушена яснота на зрението като нарушения в ретината, стъкловидното тяло, зрителния нерв и т.н.

Лечение

Корекцията на астигматизма се извършва чрез очила с цилиндрични стъкла, които пречупват само в една ос, а в перпендикулярната й ос – не. Простият астигматизъм се коригира с цилиндрично стъкло, като пречупващата му ос се поставя перпендикулярно на меридиана, който подлежи на корекция. Сложният и смесеният астигматизъм се коригират с комбинация от сферично и цилиндрично стъкло. Неправилният астигматизъм може да се коригира с контактни лещи.Астигматизмът вече е лечим и оперативно.

Профилактика

За съжаление, на настоящия етап от развитието на медицинската наука няма натрупани достатъчно знания, които да ни помогнат да се предпазим от възникването на рефракционни аномалии.
Най-важната мярка за поддържането на комфортен начин на живот е прилагането на избраните съвместно със специалиста офталмолог коригиращи методи. Независимо дали сте се спрели на очила или контактни лещи, би трябвало винаги, когато имате необходимост от корекция (обикновено това е времето, когато не спим), да ползвате оптичните коригиращи средства. Важно е също така да се грижите за хигиената на лещите, а и на очилата. Да ги пазите от одраскване, нараняване и други механични въздействия, за да могат да изпълняват оптимално функцията си. Хранете се пълноценно, без да допускате дефицит на витамини и минерали в диетата. Може смело да се каже, че при правилно третиране астигматизмът е аномалия, която по никакъв начин не би трябвало да оказва влияние на социалната функция на индивида.