Теста е предназначен за откриване на гастроентерит причинен от Campylobacter jejuni и Campylobacter coli. Дава възможност за бърза диагностика, но не отменя другите методи за доказване на причинителя ( PCR и културелна посявка ) и не разграничава вида на кампилобактера. Най-чести причинители на заболявания при човека са C.jejuni и C.coli (99%). Важно е да се отбележи, че изследването може да е негативно и на петия ден след острото начало, но обикновено се открива във фекалиите в продължение на поне 2-3 седмици.

• При остро настъпили прояви ( диария, повръщане ) на гастроентерит се изследва фекалната маса за наличие на Campylobacter. Ентерит, предизвикан от Campylobacter е широко разпространена зооноза. Причинителите се открива в стомашно-чревния тракт на много домашни и диви животни.
• Началото на ентеритa, предизвикан от Campylobacter е остро, често с продроми – висока температура, главоболие, миалгия, обща слабост – 12 до 24 часа преди началото на чревната симптоматика. Пациентите имат коликообразни или дифузни болки в корема, гадене, повръщане, диария (около 10 изхождания на денонощие). Фекалните маси са рядко-кашави или воднисти, с неприятна миризма, жълти или жълто-зелени, примесени със слуз и кръв, а при тежки случаи и с гной. Общото състояние бързо се влошава, настъпва изразена дехидратация, хипотония и тахикардия, подчертана слабост, главоболие, световъртеж.

При развитие на сепсис или септикопиемия са налице съответни симптоми. Наблюдавани са изолирани поражения на вътрешните органи (висцерални форми) – менингити, хепатити, холецистити, панкреатити, реактивни артрити и др.

• Ентерит, предизвикан от Campylobacter може да се заподозре при епидемиологични данни – диария сред животновъди след консумация на полусурово месо, при пиене на непреварено мляко и др., особено ако са доказани други бактериални чревни инфекции. Потвърждаването на диагнозата става чрез изолиране на причинителите от фецес, чрез PCR или Имунохроматографски методи. Посявката на специални хранителни среди е бавен метод, но остава в практиката. Използва се и серологичната диагностика.

Взима се проба от фекалните маси. Изследването на повърнати материи е несигурно.

Наличието на Campylibacter е сигурен белег за заболяване, или става дума за оздравяли лица, които все още са заразоносители.

• Заразяването настъпва при консумация на контаминирана храна, особено на сурово и полусурово мляко и месо и заразена вода. В напредналите страни над 50% от всички случаи са свързани с консумация на месо от домашни птици. Заразяването може да възникне и от кучета и котки, болни от диария. Застрашени са животновъди, особено работещи в големи ферми. Сезонността на заболяването е целогодишна с пик през лятото и ранната есен.
• Входна врата за кампилобактерната инфекция е стомашно-чревният тракт. В стомаха голяма част от причинителите се разрушават от солната киселина. Постъпили в тънкото черво, те бързо се размножават и проникват в лигавицата му.
  В субмукозата продължава размножаването и разграждането на агентите, в резултат на което настъпва възпалителен процес и освобождаване на ендо- и ентеротоксини. Ендотоксинът причинява обща интоксикация, а ентеротоксинът – диариен синдром. Част от агентите могат да преминат в мезентериалните лимфни възли и в кръвообращението и да се развива сепсис или септикопиемия.

Инкубационният период е от 1 до 7 дни, най-често 3-4 дни.

• Лечението започва с общ режим и диета. Етиологичното лечение включва макролиди или хинолони при съмнение или доказана кампилобактериоза. Патогенитечното лечение се състои в рехидратация и дезинтоксикация.
• Прогнозата е благоприятна, особено при адекватно лечение. Възможен е летален изход при кърмачета, старци, имунокомпрометирани лица, поради хипопротеинемия, деминерализация и септични усложнения.

• Профилактиката на широко разпространените кампилобактерни гастроентерити се провежда чрез дезинфекция на питейната вода, консумация на пастьоризирано мляко и достатъчна термична обработка на месните хранителни продукти
• Бактерията се среща най-често в пилешкото месо. Затова не бива да се мият пилетата преди готвене, защото съществува вероятност бактерията да се разпространи, чрез пръснатите капки върху ръцете, дрехите и кухненските прибори.