[lwptoc depth=“2″]

Пакет „Чернодробни автоантитела“

Този пакет от изследвания е предназначен за откриване в серум на IgG автоантитела срещу различни чернодробни антигени. Идентифицират се следните специфичнoсти: АМА-M2, M2-3E(BPO), LC1, LKM-1, gp 210, Sp 100, SLA/LP, Ro-52.

Информативна стойност и клинично значение:

Около 15% от всички случай на хронични чернодробни заболявания показват автоимунна патогенеза. Групата на първичните автоимунни чернодробни заболявания включва автоимунния хепатит, първичната билиарна цироза и първичния склерозиращ холангит, както и Overlap синдроми. Поради това при наличие на клинична картина на хроничен активен хепатит и след изключването на инфекциозна вирусна етиология се препоръчва изследване за чернодробни автоантитела.

  • Пациентите с автоимунен хепатит (АИХ) показват известна вариабилност на автоантителата, поради което се е наложила специфична класификация на АИХ. Тип 1 се характеризира с наличието на АНА и АГМА антитела. За тип 2 е характерно наличие на LKM-1 и LC1 антителата. Пациентите с тип 3 АИХ показват антитела към разтворимия чернодробен антиген SLA/LP.
  • Първичната билиарна цироза (ПБЦ) се характеризира с наличието на анти-митохондриялни антитела (АМА) при над 90% от болните. При половината от болните се срещат и болестно специфични АНА антитела, които основно реагират с ядрените белтъци gp 210 и Sp 100. Наличието на тези специфични за ПБЦ АНА автоантитела пряко корелират с различните типове на прогресия на заболяването, както и разлина успеваемост на лечението. Само Sp100 антителата (без АМА) се наблюдават при 10-15% от пациентите с ПБЦ и основно се асоциират със Sicca синдрома.

Чернодробни автоантитела

Този пакет от изследвания е предназначен за откриване на IgG автоантитела срещу различни чернодробни антигени в серум. Идентифицират се следните специфични автоантитела представени в таблица 1.

Таблица 1. Изследвани чернодробни автоантитела

Автоантитела Автоантигени Анти- LC1 Чернодробен цитозолен антиген-1; представлява ензима Formiminotransferase Cyclodeaminase в цитозола на чернодробните клетки; Анти- M2 Група от 3 ензима от митохондиралния 2-оксо кисел дехидрогеназен комплекс (2-OADC): PDC (pyruvate dehydrogenase complex), BCOADC-E2 (branched chain 2-oxo-acid dehydrogenase complex) и OGDC-E2 (2-oxo glutarate dehydrogenase complex). Тези ензими играят важна роля в митохондриалния оксидативен метаболизъм; Анти- gp 200 Нуклеопорин GP 200 е трансмембранен гликопртеин, който най- вероятно регулира прикрепването към еукариотните пори, както и движението през тях; Анти- Sp 100 Нуклеарен антиген с характерна множествена точкова локализация; Анти- LKM-1 Чернодробно-бъбречен микрозомален протеин, съдържащ фузирани трипептидни епитопи на цитохром Р450 2 ДС, намиращ се в цитозола на чернодробните клетки; Анти- SLA Разтворим чернодробен антиген; Анти- F-Actin Полимеризирания F-Actin е основен антиген на анти-гладкомускулните антитела (АГМА).

Kлинично значение Около 15% от всички хронични чернодробни заболявания показват автоимунна патогенеза. Групата на първичните автоимунни чернодробни заболявания включва автоимунния хепатит, първичната билиарна цироза и първичния склерозиращ холангит, както и Overlap синдроми. При наличие на клинична картина на хроничен активен хепатит и след изключването на инфекциозна вирусна етиология се препоръчва изследване за чернодробни автоантитела. В Таблица 2 са представени характерни автоантителни констелации при съответните нозологични единици.

Таблица 2. Автоантителни констелации при автоимунни болести на черния дроб

Заболяване Характерни автоантитела Автоимунен хепатит Тип 1 АНА, АГМА, Анти- F-Actin Автоимунен хепатит Тип 2 Анти- LKM-1, Анти- LC1 Автоимунен хепатит Тип 3 Анти- SLA Първична билиарна цироза Анти- M2, Анти- gp200, Анти- Sp 100 Първичен склерозиращ холангит АНЦА, АНА Overlap синдром АНА, АГМА, Анти- M2, Анти- F-Actin

Пациентите с автоимунен хепатит (АИХ) показват вариабилност на автоантителата. Наложила се е специфична класификация на АИХ. Тип 1 се характеризира с наличието на АНА и АГМА антитела. АГМА разпознават антигенната структура формирана от полимерния F-actin. За тип 2 е описано характерно превалиране на чернодробно-бъбречни микрозомални антигени (LKM), както и LC1 антителата. Автонтигенът на LKM-1 е формиминотрансфераза/ циклоксигеназа локализирана в цитозола на чернодробните клетки. Пациентите с тип 3 автоимунен хепатит показват антитела към разтворимия чернодробен антиген (SLA). Първичната билиарна цироза (ПБЦ) е автоимунно чернодробно заболяване, което се характеризира с наличието на антимитохондриални антитела (АМА). Автоантигените, разпознавани от АМА са Е2 компонентите на пируват дехидрогеназния комплекс (PDC-E2). Преобладаващо, от 80 до 90% се наблюдават AMA М2. От 4% дo 13% от пациентите с ПБЦ разпознават само BCOADC-E2, но не и PDC-E2. ПБЦ се характеризира и с болестно- специфични АНА, които реагират с ядрените протеини gp210 и sp100. Те се срещат при около 25 % от АМА (+) и при 50% от АМА(-) болни с ПБЦ, с което се увеличава процента на ПБЦ потвърдени с автоантитела. Има данни, че наличието на тези специфични за ПБЦ АНА корелират с различните типове на прогресия на заболяването. Например наличието на положителни анти-gp210 самостоятелно или в комбинация с анти-sp100 е показателно за по-бърза прогресия към чернодробна недостатъчност. Само Sp100 антитела се наблюдават при 10-15% от пациентите с ПБЦ и основно се асоциират с наличие на Sicca синдром. При пациентите с Първичен склерозиращ холангит, освен симптоми, характерни за ХАХ, се наблюдават и симптоми, свързани с чревна патология,често в комбинация с атипични АНЦА. Изследването на чернодробните автоантитела се извършва чрез имуноблот, визуализиран чрез ензимен имуно-анализ. Тестът е качествен и резултатите се изразяват като „положителен” или „отрицателен” за всяко едно от изброените в таблица 1 автоантитела. Изследването се извършва със серум, но може да се използва и плазма (EDTA или хепарин).