[lwptoc depth=“1″]

Еризипел (Червен вятър)

Еризипелът е бактериално остро инфекциозно заболяване на кожата. Причинява се от стрептококи. Протича с прояви на обща интоксикация и местно възпаление, което може да рецидивира.

От какаво се причинява?

Еризипелът се причинява от Streptococcus pyogenes или стрептококи от група А, рядко от групи B, C, G и др. Стрептококите са голям род Грам-положителни бактерии, които причиняват редица инфекции. Имат разнообразна форма, могат да се разполагат по единично или във вид на двойки или верижки. Според различните си антигенни свойства стрептококите се разделят на 19 серологични групи. Str. pyogenes е главният представител на група А.

Какви са болестните промени?

Заразяването става по екзогенен път. Заболяването може да протече остро при първична инфекция или хронично – често рецидивиращо, в резултат на автоинфекция. При първична инфекция заразяването става най-често при нарушена цялост на кожата. При често рецидивиращия еризипел обикновено са налице предразполагащи заболявания, физическа, психическа преумора и др.

Стрептококус пиогенес притежава голям брой ензими, токсини и протеини, т. нар. фактори на вирулентност, които способстват за неговото прикрепване, проникване, размножаване и причиняване на болестните промени в тъканите. Някои от тези фактори на вирулентност са:

  • протеин F и липотейхоеви киселини – те способстват за прикрепянето на бактериите към клетките на горните дихателни пътища и кожата;
  • протеин М – има подобни на протеин F функции, но също така притежава и антифагоцитна способност, т.е той противодейства на фагоцитозата, която е защитна реакция на организма срещу чужди агенти и се извършва от левкоцитите в кръвта;
  • капсула от хиалуронова киселина – тя също има изразено антифагоцитно действие;
  • редица токсини: пирогенни (еритрогенни) токсини, стрептолизини (хемолизини);
  • редица ензими: стрептокиназа (фибринолизин), хиалуронидаза, дезоксирибонуклеаза.

Морфологичните промени при еризипел се характеризират с остро серозно или серо-хеморагично възпаление.

Какви са симптомите?

Инкубационният период е 6-7 дни. Заболяването може да започне нехарактерно (продормален период) – общо неразположение, слабост, главоболие, тежест в засегнатия участък. Обикновено началото е остро – с изразена интоксикация, треска и местна възпалителна реакция. Засегнатият кожен участък става оточен и зачервен. Еритемът е равномерен. Може да има синкав оттенък. Обикновено границите на еритема се очертават от периферен вал с издигащи се краища. Оплакванията са от болка, тежест, парене, сърбеж. Често са налице и увеличени регионални лимфни възли и лимфангиит.
Общите симптоми включват – тахикардия, гадене, повръщане, неврастенен синдром, бъбречни усложненияи др. Обикновено заболяването преминава до 20-ия ден. При често рецидивиращия еризипел след преминаване на острата симптоматика, кожният участък остава леко оточен, атрофичен, с остатъчна пигментация и регионален лимфаденит.

Възможни усложнения от местен характер са: абсцес, флегмон, тромбофлебит, очни усложнения (според локализацията), дълбока венозна тромбоза и др. От общ характер най-чести са бъбречните усложнения на стрептококовата инфекция – постстрептококов гломерулонефрит (по автоимунен механизъм), остра бъбречна недостатъчност и др.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя на базата на острото начало с изразена обща симптоматика и местните кожни възпалителни промени. Лабораторните изследвания показват левкоцитоза, ускорено СУЕ, завишени антистрептококови антитела (повишени титри на антристрептолизин О, антистрептохиалуронидаза, антистрептокиназа).

С какво може да се обърка?

Трябва да се изключат други местни  възпалителни процеси – абсцес, флегмон, еризипелоид, некротизиращ фасциит, херпес-зостер, еритема нодозум и др.

Как се лекува?

Препарат на първи избор е пеницилинът. Прилагат се и широкоспектърни полусинтетични пеницилини или други бета-лактамни антибиотици. В случаи на алергия подходящи са макролидите. Локално се назначават компреси с калиев перманганат, прилагат се също и антибиотични унгвенти. Добър ефект има и физиотерапията – ултразвук и УВЧ при инфилтрати и лимфаденити, хидротерапия и еластични превръзки за профилактика на рецидивите.

Как да се предпазим?

За предпазването от стрептококова инфекция важно значение има спазването на строги хигиенни норми в обществеността и сред здравните работници, както и при работа с храни (добив, транспорт, преработка, съхранение). Т.е инфектирани лица не трябва да бъдат допускани при работа с храни и в здравни заведения. Контактните лица трябва да се изследват и лекуват.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Важно значение има започване на лечението във възможно най-ранните стадии на болестта. Ефективното, навременно лечение с подходящ антибиотик в адекватни дози води до профилактика на възможните усложнения, скъсяване на клиничните прояви, намалява възможността за предаване на инфекцията и профилактира гнойно-възпалителните усложнения. Въпреки това една част от пациентите остават хронични носители на стрептокока, което налага допълнително лечение.
Профилактиката на рецидивите на заболяването включва лечение на придружаващите заболявания, избягване на провокиращите фактори, лечение на входните врати. Подходящи за профилактика на рецидивите са депо-пеницилиновите препарати.