[lwptoc depth=“1″]

Дизентерия (Шигелоза)

Дизентерията е бактериално инфекциозно заболяване, което се причинява от представителите на род Shigella. Протича с общи прояви на интоксикация и кървава диария – хемоколитен синдром.

От какаво се причинява?

Дизенетерийните бактерии принадлежат към род Shigella на сем. Еnterobacteriaceae. Към шигелите се отнасят 4 вида:

  • Shigella dysenteriae;
  • Shigella flexneri;
  • Shigella boydii;
  • Shigella sonnei.

Наблюдава се непрекъсната промяна я честотата на изолирания щам.

Шигелите са Грам-отрицателни бактерии, които не образуват спори и ресни,са неподвижни. Не са взискателни за култивиране и се диференцират чрез морфологичните особености на колониите и по биохимичните характеристики при развитие в специални диференциращи и селективни хранителни среди.

Какви са болестните промени?

Шигелозата е инфекциозно заболяване, което се среща само при човека. Резервоар и източник на инфекцията може да бъде болен или заразоносител. Инфекцията се предава по контактно-битов, воден и хранителен път. Заболяването е широко разпространеност и е с всеобща възприемчивост.

Вирулентността и патогенността на бактериите се определя от способността за адхезия, инвазия, вътреклетъчно размножаване и преминаване между епителните клетки. След поглъщане, при преминаването през стомашно-чревния тракт, част от бактериите загиват в стомаха поради киселата среда. Достигналите до дебелото черво бактерии се прикрепят към т.нар М-клетки. Това са специализирани епителни клетки, през които преминават чужди антигени и микроорганизми, и се поглъщат от разположените под тях фагоцити. Шигелите се поглъщат от фагоцитите чрез клетъчен транспорт, наречен ендоцитоза. В резултат на вътреклетъчното размножаване на бактериите, клетките-гостоприемници се разрушават, лизират. Освободените епителни клетки навлизат в епителните клетки на дебелото черво и се размножават в тяхната цитоплазма.

По този начин засегнатите участъци на лигавицата се разязвяват, поради разрушаване и олющване на загиналите епителни клетки. Възпалението на лигавицата на дебелото черво има хеморагичен характер, което води до кървава диария. Shigella dysenteries образува и екзотоксин с цито- и невротоксично действие, т.нар Shiga toxin. Той уврежда епитела на червото, капилярите и е причина за по-тежкото протичане на хеморагичния колит. Освен това при разрушаване на бактериалните клетки се отделя ендотоксин, който ускорява процесите на възпаление и преминава в кръвта, което води до общоинтоксикационните прояви на заболяването.

Морфологичните промени при шигелози се откриват в областта на дебелото черво и крайната част на тънкото черво. Измененията преминават през няколко фази. Първоначално възпалението има серозен характер, след това става фибринозно (образува се фибрин), образуват се язви, които впоследствие регенерират.

Какви са симптомите?

Инкубационният период на дизентерията е около 1-3 дни. Началото е остро, с поява на токсо-инфекциозен синдром: висока температура – 39 градуса, главоболие, обща отпадналост. Появява се и диарийният синдром, който е водещ в симптоматиката. Той се изразява в коремни болки и обилни изпражнения в началото, които впоследствие стават оскъдни с наличие само на кръв и слуз в тях, т.нар. „дизентерийна храчка”.

Болните се оплакват от коликообразни, силни коремни болки, повръщане. Диарията продължава 6-7 дни и може да се съпровожда от тенезми – силни, мъчителни, но неефективни позиви за дефекация. При преглед коремът е силно болезнен, с оживена перисталтика. При по-тежко протичане се засяга и общото състояние на организма: безсъние, главоболие, тахикардия, хипотония, подчертана слабост, апатия, безапетитие и др.

Усложнените клинични форми се дължат най-вече на язвените изменения на червото, които могат да доведат до перфорация, пролапс на ректума, вторични бактериални инфекции, илеус. При възрастни и новородени може да настъпи дехидратация и електролитни нарушения. Рядко могат да се наблюдават и усложнения от страна на централна нервна система – менингизъм (виж менингити), гърчове и др.

В ранна детска възраст тежко усложнение е хемолитично-уремичен синдром (ХУС). Той се дължи на Shiga токсина и неговото действие върху ендотела на гломерулните капиляри на бъбрека. Изброените усложнения са били сравнително чести в миналото. Днес, поради съвременната ефективна антибиотична терапия, тяхното настъпване е по-рядко.

Хроничната дизентерия протича с прояви на хроничен спасичен колит – коремен дискомфорт, персистираща диария и загуба на тегло.

Как се поставя диагноза?

Към диагнозата насочва клиничната симптоматика за остро начало с хемоколитен синдром – възпаление на лигавицата на дебелото черво с кървава диария. За уточняване на диагнозата се вземат материали за микробиологично изследване и изолиране на причинителя. Взима се фекална проба, анален секрет.

При първоначално микроскопско изследване могат да се открият левкоцити в изпражненията (оцветяване с метиленово синьо), което е ориентировъчен метод за доказване на инвазивна чревна инфекция. Изолирането на дизентерийните бактерии става чрез посявка върху селективни и диференциращи хранителни среди. Посявката е добре да се направи скоро след взимане на материала, тъй като шигелите са слабо издържливи в околната среда. Изолираните бактерии от колониите, образувани при посявката върху хранителните среди, се идентифицират на базата на биохимичната им производителност.

С какво може да се обърка?

Дизентерията трябва да се различи от други инфекциозни заболявания, които протичат с хемоколитен синдром: диария със слузно-кървави изпражнения, остро начало, коремни болки и тенезми, висока температура. Те могат да се предизвикат от Campylobacter jejuni, Salmonella, Pseudomonas shigelloides, Clostridium difficile, ентероинвазивни E.coli, Vibrio parahaemolyticus и др. За окончателната диагноза помага обективното изследване, клиничната симптоматика, епидемиологичните данни, съпътстващи състояния (например Cl.Difficile се среща при честа употреба на широкоспектърни антибиотици), както и микробиологичното изследване.

Как се лекува?

Лечението на бактериалната дизентерия трябва да се извърши с антимикробни средства, по възможност след определена антибиотична чувствителност (направена антибиограма). Те водят до скъсяване на дизентерийния синдром и намаляване честотата и тежестта на уврежданията. Антибиотици на избор са от групата на хинолоните, макролидите, ко-тримиксазол и др. В случай, че в клиничната картина доминират диарията и повръщането и те са причина за прояви на дехидратация и електролитни нарушения, се налага венозно заместване с течности и електролити.

Как да се предпазим?

Профилактиката на дизентерията трябва да се извършва на различни нива с провеждане на общопрофилактични хигиенни мерки. Необходим е строг контрол над източниците на водоснабдяване и хранителните предприятия. Висока лична хигиена на хранителните работници и внедряване на високоефективна система за обеззаразяване на каналните води.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Случаите с дизентерия трябва да бъдат изолирани и своевременно лекувани с антибиотична терапия. Навременното откриване на различните клинични форми на инфекцията, включително и безсимптомното носителство и хроничните форми, е от съществено значение, с оглед снижаване на резервоара от вирулентни щамове.