Вариола, едра шарка, smallpox
Вариола, едра шарка, smallpox
Вариолата е едно от най-тежките инфекциозни заболявания в човешката патология. Протича със силно изразена интоксикация и пустулозен обрив. Глобалната ликвидация на заболяването поради масивна имунизация е потвърдена от СЗО през 1980 година. Оттогава постепенно отпада и рутинната имунизация поради изкореняване на вариолата в целия свят.
От какаво се причинява?
Съдържание
Едрата шарка се причинява от Orthopoxvirus variolae, сем. Poxviridae. Вирусът е сложно устроен. Той съдържа структурни белтъци и различни липиди, ензими, въглехидрати. Сърцевината му има вид на осморка и съдържа ДНК-ов геном. Вариолният вирус е силно устойчив в околната среда.
Какви са болестните промени?
Входна врата на инфекцията са дихателните пътища – заразяването става по въздушно-капков път. Началната репликация на вирусните частици се извършва в епителните клетки на входната врата. Новосформираните вируси навлизат в кръвта – виремия, откъдето достигат предимно до лимфоидните органи – слезка, лимфни възли, костен мозък, черен дроб. След вторична виремия – повторно навлизане в кръвта, вирусните частици достигат до различни органи и системи – кожа, храносмилателен тракт, лигавици, бъбреци, тестиси и др.
Характерните кожни ефлоресценции се дължат на възпаление в слоевете на дермата, което се придружава от образуване на мехурчета, изпълнени с течност. Първоначално течността е серозна, но впоследствие става гнойна. В центъра мехурчетата хлътват – „пъп“. Процеси на възпаление и дегенерация се наблюдават и в останалите органи. В хода на болестта на мястото на кожните лезии се образуват дебели крусти, на мястото на които, след отпадане остават дълбоки цикатрикси.
Какви са симптомите?
Инкубационният период на заболяването е около 10 дни.
Заболяването започва внезапно с повишаване на температурата, втрисане, гадене, повръщане, главоболие, отпадналост, болки в кръста, ставите и мускулите. Постепенно състоянието се влошава. Кожата и лигавиците се зачервяват, може да се развие бързопреходен дребен обрив – „rash“. Езикът е обложен с налепи, общото състояние е силно увредено. Може да се появи епистаксис и хеморагии по кожата. Няколко дни след описания продормален период на болестта, настъпва обривния стадий. Първоначално обривът се появява по лицето и по крайниците и се разпространява към тялото. Обривните елементи се развиват в няколко стадия:
- stadium papulosum – представляват папули с рамер 2-4 мм;
- stadium vesiculosum – папулите преминават във везикули;
- stadium pustulosum – везикулите се изпълват с гнойно съдържимо – пустули, с хлътване в средата („пъп“).
Везикули се развиват и по лигавиците, където еволюират в язви. Състоянието на пациентите е силно увреденено. Задържа се висока температура, настъпват и промени в съзнанието. Към края на първата седмица пустулите се пукат. Увредената кожа на тяхно място е благоприятна среда за развитие на вторични бактериални инфекции. Усложнения се наблюдават и от страна на вътрешните органи – сърце, бели дробове, мозък, очи и др. При благоприятно протичане, заболяването продължава около 10-12 дни, след коeто настъпва оздравителният период. На мястото на кожните ефлоресценции oстават обширни цикатрикси, особено изразени в областта а лицето.
Описаната клинична форма се приема за средно тежка. Вариолата може да протече и с по-лека клинична картина – състоянието може да бъде леко увредено, обривът – оскъден, рядко настъпва фатален изход – т.нар alastrim, variola minor. Подобно леко протичане има и при ваксинирани и частично имунизирани лица – variolois.
Абортивна вариола – у ваксинирани лица протича без обрив.
Тежка форма на вариола е variola fulminans – още в първите дни на заболяването се появяват хеморагии в кожата, подкожието, конюктивите. Настъпва срив на хемодинамиката, шок и смърт. При variola confluens след описаното начало обривите конфлиурат, стават оточни и зачервени, настъпват кръвоизливи и фатален край.
Как се поставя диагноза?
Диагнозата се поставя на базата на клинични, епидемиологични данни и вирусологични изследвания, при спазване на строги мерки за борба с особено опасни инфекции! Може да се изолира вирусът чрез култивиране в клетъчни култури или кокоши ембриони. За експресна диагностика може да се използва микроскопиране на взетите материали за пряко търсене на вирусни частици или по-често откриване на специфични вирусни антигени чрез имунофлуоресцентен метод, реакция свързване на комплемента и други имунологични реакции (базиращи се на специфично свързване антиген-антитяло).
С какво може да се обърка?
Едрата шарка трябва да се различи от други обривни инфекциозни заболявания – пустулозна варицела или генерализиран херпес зостер, морбили. За нашето съвремие това се улеснява от факта, че вариолата е ликвидирана. Някои кожни заболявания могат да дадат подобен кожен обрив – пемфигус, луес, скабиес, лекарствени обриви и др.
Как се лекува?
За щастие, поради глобалното ликвидиране на вариолата, лечението в наши дни не е обект на дискусия. Вариолата е отнела живота на милиони хора заради липсата на специфично лечение. Прилагало се е само симптоматично такова.
Как да се предпазим?
Още през 1796 година Едуард Дженер открива първата ваксина в историята на човечеството, като установява, че имунитет срещу вариола у човека се изгражда чрез инжекционно въвеждане в организма му на материал, взет от пустула на болна крава (на латинси vacca означава крава, откъдето идва и терминът ваксинация). С това още в края на 19 век се поставя началото на борбата с вариолата. През 1967 година СЗО (Световната здравна организация) инициира план за ерадикация на вариолата чрез провеждане на масивни имунизации в целия свят. Планът за ликвидация е изпълнен успешно до 1977 година, когато е регистриран последният случай на вариола в Сомалия. Поради това след 1980 година постепенно отпада и задължителната имунизация.
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?
Вариолата е особено опасна инфекция, ликвидирана от 1977 година в целия свят. Единствената ефикасна борба с нея е била профилактиката с високоефективна противовариолна ваксина. В наши дни вариолата не се среща.