[lwptoc min=“2″]

Генитален пролапс (Prolapsus genitalis)

С обобщеното название генитален пролапс се означава спадането на женските тазови органи в различна степен във влагалището, заедно с неговите стени или извън външните гениталии.

От какво се причинява?

Причините за поява на генитален пролапс са различни, но най-често той се дължи на:

  • вродена слабост на съединителната тъкан на тазовото дъно, вродени отклонения в развитието на връзките, укрепващи матката, и други вродени промени в развитието на органите в малкия таз;
  • причини, породени от настъпване на естрогенен дефицит при жени в менопауза;
  • допълнително утежняващи фактори като тежък физически труд, повишено вътрекоремно налягане, причинено от затлъстяване, коремни тумори и др.
  • причини от родов травматизъм:

–  продължително и трудно раждане;

–  раждане, протекло с тежки разкъсвания на меките родови пътища;

– неправилно или недостатъчно възстановяване на разкъсванията при раждане;

–  многократни раждания.

Какви са болестните промени?

Болестните промени са различни при различните форми и тежест на гениталния пролапс. Най-общо се касае за слабост на тъканите на тазовото дъно, изтъняване на мускулите и фасциите, участващи в изграждането му, удължаване и отслабване на връзките, които поддържат матката в нормално положение. Наблюдава се също издуване на задната стена на пикочния мехур, предната стена на правото черво, а при една по-специфична форма на пролапс, наречена ентероцеле, част от тазовия перитонеум се вмъква в пространството, което нормално разделя задната стена на влагалището от предната стена на ректума.

Класификация:

В зависимост от това, кой орган е засегнат от спадането, гениталният пролапс може да бъде:

  • спадане на матката и влагалищните стени;
  • спадане на предната влагалищна стена и пикочният мехур (цистоцеле);
  • спадане на уретрата (уретроцеле);
  • спадане на правото черво и задната влагалищна стена (ректоцеле);
  • спадане на перитонеума на Дъгласовото пространство (ентероцеле);
  • комбинация между описаните спадания.

С оглед на степента на изразеност при изправено положение на жената спаданията могат да се разделят на:

  • десцензус на влагалището и матката – спадане в „тесен” смисъл на думата, без органите да са достигнали до входа на влагалището или извън него;
  • пролапс на влагалището и матката – касае се за изпадане на органите, което може да бъде частично и тотално. Тогава описаните органи се намират частично или изцяло извън входа на влагалището.

Най често срещани са комбинираните форми на генитален пролапс – около 65%. Самостоятелни форми на спадане се наблюдават много по-рядко. Необходимо е да се отбележи, че при около 20% от жените, нуждаещи се от оперативно лечение, се касае за тотален пролапс, а при възрастни жени – достига около 60%.

Какви са симптомите?

Симптомите зависят от степента, мястото и типа на пролапса. При по-леките степени характерно е усещането за дискомфорт и тежест ниско в корема, чувство за пълнота и напрегнатост във влагалището. При по-напреднали форми се появява различно голяма мека подутина по предна, задна стена на влагалището или и по двете, засилва се гениталният флуор, може да има непълно изпразване на пикочния мехур или стрес инконтиненция.
При тотален пролапс матката и влагалището изцяло се намират извън урогениталната цепка. Това състояние е свързано с промени по влагалищните стени и маточната шийка, изразяващи се в сухота, вроговяване на лигавицата, напуканост, поява на декубитални язви, кървене и инфектиране на разязвените участъци. Като последица от хроничната задръжка на урина може да настъпи инфектиране на долните пикочни пътища, което е съпроводено с оплаквания от често уриниране, парене при уриниране и болка ниско в корема.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата на гениталния пролапс не е трудна. Към нея насочват характерните оплаквания на пациентките. Поставя се чрез обстоен гинекологичен преглед, като пациентката се кара да се напъва, при което се установяват различните форми и степени на тежест на пролапса. При отклонения в уринирането могат да се проведат допълнителни уродинамични изследвания. За точно определяне на настъпили усложнения на гениталния пролапс се назначават допълнителни апаратни и лабораторни изследвания.

С какво може да се обърка?

Различните форми на генитален пролапс могат да се сбъркат с различни процеси и формации, които се развиват в тази анатомична област като:

  • вродени кисти по предната влагалищна стена и уретрата;
  • тумори на ректума и ректовагиналната преграда;
  • цервикален или ендометриален полип;
  • „раждащ се” миомен възел и др.

Как се лекува?

Изборът на лечение зависи от степента на пролапса, възрастта на пациентката, общото и състояние, придружаващите заболявания, необходимостта от запазване на детеродната и сексуална функция на жената. При млади жени и липса на изразена симптоматика може да се препоръча въздържане от оперативна намеса.
Прилагат се локално естрогенни препарати и лечебна физкултура, целящи поддържане на добър тонус на тазовото дъно. При напреднали форми се извършват различни хирургични интервенции, чрез които се коригират настъпилите промени, като се цели да се премахнат оплакванията, свързани с уринирането, и да се запази възможността за осъществяване на сексуален акт.

При възрастни жени с изпълнени детеродни функции и тотален генитален пролапс се извършва вагинална хистеректомия (отстраняване на матката по влагалищен път), последвана от предна и задна пластика на влагалището.
Също при възрастни жени с отклонения в общото състояние и при наличие на медицински противопоказания за оперативно лечение се прилага поставяне на вагинален песар, който поддържа матката и разширените влагалищни стени в пространството на малкия таз и облекчава съпътстващите симптоми. Гаранция за добър резултат от лечението и продължително използване на песара е правилният избор на неговия размер.

Как да се предпазим?

Счита се, че основният фактор за поява на генитален пролапс е тежкото раждане. В този смисъл основно мероприятие за предпазване от пролапс е правилното водене на раждането, намаляването на родовия травматизъм и достатъчно доброто възстановяване на настъпилите при раждане разкъсвания на меките родови пътища. Необходимо е да се премахнат и факторите, които водят до повишаване на вътрекоремното налягане.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Вторичната профилактика на пролапса включва гимнастически упражнения, подпомагащи тонуса на мускулите изграждащи тазовото дъно и предпазване от тежък физически труд, повишаващ налягането в коремната кухина и в частност в малкия таз.