Отомикоза (Гъбични инфекции на ухото)
Отомикоза (Гъбични инфекции на ухото)
Съдържание
Ушният канал с влажността и температурата, която има, представлява прекрасна среда за развитие на различни видове гъбички. Те се срещат по-често, отколкото си мислим и водят до сърбеж, болки, отделяне на люспи от ушния канал и др.
Предполага се, че прекалената хигиена на слуховия проход и честото влизане на вода в него пречат на нормалните механизми на ушния канал за самопочистване.
От какаво се причинява?
Най-често срещаните причинители са гъбичките от видовете: Aspergilus flavus, Asp. niger, Asp. fumigatus, Asp. albus и др. Нормалните условия в ушния канал с производство на ушна кал и самоочисвтането действат като предпазен механизъм срещу инвазия от гъбички. При често влизане на вода в ушния канал например, се разрушава равновесието и това улеснява поселването на гъбичките. Това води до сърбеж, който често кара хората да чистят ушите си по-интензивно и да разязвяват допълнително ушния канал, усложнявайки състоянието си все повече.
Какви са болестните промени?
Гъбичките се размножават в повърхностния слой на кожата на ушния канал и това води до възпаление със всички произхождащи от това проблеми – болка, сърбеж, отделяне на люспи.
Какви са симптомите?
Оплакванията се засилват с навлизане на гъбичната инфекция в дълбочина на кожата. Появяват се:
- Отделяне на люспи;
- Силен сърбеж в ушите;
- Понякога лека болка.
При наслагване на бактериална инфекция се получава възпаление с отделяне на гъст секрет с неприятна миризма. При бързо размножаване на гъбичките те заедно с отделените люспи се натрупват в ушния канал, като го запушват и водят до намаляване на слуха.
Как се поставя диагноза?
Диагнозата се поставя с прост оглед на външния слухов проход – изследването се нарича отоскопия. Наблюдават се различни по цвят гъбични колонии, в зависимост от вида, причинил инфекцията – кафяви, черни или бели точки и петна.
За доказване може да се наложи микробиологично изследване за доказване на причинителя.
С какво може да се обърка?
Състоянието може да се обърка с чужди тела в ухото, екземи и възпалителни заболявания на слуховия проход.
Как се лекува?
Локалното лечение започва с тоалет и аспирация, промивка и почистване на колониите. Ушният канал е добре да се промие със салицилов спирт. При по-леки случаи лекарят предписва локални антимикотични препарати.
При по-тежки случаи и намалени съпротивителни сили на организма може да се наложи приема на антимикотици през устатата.
Не трябва да се допуска навлизане на вода в ухото, като при къпане се слага памук в него.
Как да се предпазим?
Профилактиката включва използване на тапи за уши за недопускане на вода в ушния канал при къпане и плуване. При почистване на ушите с клечки това трябва да става изключително внимателно и леко, за да не се нарани кожата на ухото, което да стане входна врата за инфекция.
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?
Лечението е продължително и се изисква упоритост. Понякога може да се наложат ежедневни грижи в продължение на месеци. При всяко къпане трябва да се поставя тампон в ухото за предпазване от навлизане на вода. Почистването трябва да става съвсем повърхностно като се отстраняват само люспите.