Остър вирусен хепатит A
Остър вирусен хепатит A
Съдържание
Острите вирусни хепатити са инфекциозни заболявания, които се причиняват от поне 5 известни хепатотропни вируса, които определят и типа на острия вирусен хепатит – A, B, C, D или Е
От какаво се причинява?
Човешкият хепатитен А вирус е единственият представител на род Hepatovirus от сем. Picornaviridae. Вирусната частица се формира от линейна едноверижна РНК и три специфични белтъка – VP1-3. Вирусът не притежава външна обвивка и е силно устойчив във външната среда.
Какви са болестните промени?
Вирусът се отделя във външната среда с изпражненията на инфектираните лица. Предаването на инфекцията става по фекално-орален механизъм (през храносмилателната система, чрез замърсени ръце, предмети, храна и т.н). След поглъщането вирусът преминава през стената на чревната лигавица и така достига до черния дроб.
Вирусните частици с помощта на рецептори навлизат в чернодробните клетки, където започва активен процес на репликация и възпроизвеждане на зрели вирусни частици. Това предизвиква увреждане на хепатоцитите, което се изразява в дифузен възпалителен процес на чернодробната тъкан. Успоредно с това компенсаторно се развиват и процеси на регенерация на чернодробните клетки. Точните механизми на чернодробно увреждане на са изяснени, но имунохистохимични изследвания показват, че активирането на имунните клетки и клетъчно-медиираният имунен отговор играят ключова роля в увреждането на хепатоцитите.
Какви са симптомите?
Клиничната картина при вирусните хепатити варира от безсимптомни форми или слабо изразен астено-адинамичен синдром (изразяващ се в обща слабост, лесна уморяемост) до тежко протичане с фатален край. Инкубационния период при различните видове остър хепатит варира, но е характерен дългия инкубационен период на заболяването, който е от порядъка на седмици и месеци. Инкубационните периоди при 5-те известни хепатитни вируса са следните:
- Хепатит А – 15-40 дни;
- Хепатит В – 60-180 дни;
- Хепатит С – 60-120 дни;
- Хепатит Д – 60-180 дни;
- Хепатит Е – 21-40 дни.
След изтичане на инкубационния период настъпва т.нар продормална фаза на болестта. Това е предиктеричният стадий, т.е периода, в който има изразена клинична симптоматика, но все още не се наблюдава пожълтяване (иктер). През този период се наблюдава: астено-адинамичен синдром – обща слабост, намалена работоспособност, главоболие, лесна уморяемост, намаление на апетита; диспептичен синдром – гадене, повръщане, коремни болки, диария; грипоподобен синдром – болки в гърлото, симптоми на възпаление на горните дихателни пътища, повишена температура.
В края на продормалния период урината потъмнява и се появява жълтеница (иктер) по кожата и лигавиците (конюктиви, склера). Това поставя началото на иктеричния период. С нарастване на жълтеницата по интензитет субективното състояние на пациентите се подобрява. Иктера достига своя максимум до 1 седмица, след което постепенно отзвучава. Черният дроб се увеличава и е болезнен при преглед (палпация).
При лабораторните изследвания се откриват увеличени пигменти в урината (билирубин и уробилиноген) и увеличени трансаминази – ASAT и ALAT, вътреклетъчни чернодробни ензими, които се повишават многократно при увредена чернодробна функция. Трансаминазите при остър вирусен хепатит достигат 4-цифрени стойност. Общия билирубин в кръвта е увеличен за сметка на директната му фракция. Иктеричния период трае около 7-10 дни. При протичане без усложнения след него настъпва рековалесцентният период (оздравителен). Той продължава от 2-5 месеца и при остър хепатит А завършва с оздравяване в над 90% от случаите.
При т. нар. холестазни форми на хепатита могат да се установят увеличени стойности на холестазните чернодробни ензими – алкална фосфатаза и глутамилпептидаза. Тези ензими се увеличават, когато се развиват застойни явления в черния дроб. В хода на заболяването могат да се появят и оплакания от органи и системи извън черния дроб – предимно по имунен механизъм могат да се засегнат съдовете (васкулит), да се развие панкреатит, засягане на сърцето, промени в ЕКГ и др. Макар и рядко острият А хепатит може да протече и фулминантно – с бързо развитие на остра чернодробна недостатъчност, хепатална кома и смърт. Често са субклиничните недиагностицирани форми, които имат голямо епидемиологично значение.
Как се поставя диагноза?
Диагнозата се поставя по характерната клинична картина, лабораторните показатели (билирубин и чернодробни ензими), а видът на острия вирусен хепатит се отдиференцира с помощта на имунологични и вирусологични методи. За поставяне на диагнозата остър вирусен хепатит А в серума трябва да се открият антитела срещу хепатитния А вирус от клас ИгМ, които са показател на прясна инфекция (анти HAV-IgM).
Откриването в серума на антитела от клас ИгГ говори за прекарана инфекция в миналото и за наличие на имунитет. Антителата от клас ИгМ се появяват в края на инкубационния период и достигат своя максимум постепенно, след което титърът им намалява в продължение на месеци успоредно с появата на ИгГ антитела. Молекулярните методи за диагностика (откриване на вирусната РНК чрез PCR), намират все още ограничено приложение.
С какво може да се обърка?
Най-често се прави диференциална диагноза между различните остри вирусни хепатити, което става с помощта на имунологичните методи. Диференциалната диагноза включва и остро възпаление на черния дроб причинено от нехепатотропни вируси, например Epstein-Barr virus, Cytomegalovirus и др, както и обострен хроничен хепатит. Трябва да се изключат всички причини за остър хепатит – бактериални инфекции, токсини, химични вещества, отравяния, алкохол, лекарства, наркотични вещества.
Как се лекува?
Лечението при различните остри вирусни хепатити е подобно. То включва подходяща диета, щадяща черния дроб (избягване на мазни и тлъсти храни), прием на течности, вливания на глюкозни разтвори, хепатопротектори и симптоматични средства (срещу гадене, повръщане, температура, диария.
Как да се предпазим?
Профилактиката включва висока лична хигиена (редовно миене на ръцете, плодовете и заленчуците!!!), ефективни системи за обеззаразяване на каналните води и дезинфекция на питейната вода. Разработени са няколко вида инактивирани ваксини срещу хепатит А. Задължителна имунизация обаче не фигурира в имунизационния календар на Р.България.
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?
Постъпване в инфекциозна клиника и спазване на терапевтичния режим и покой. Острия хепатит А има добра прогноза и в повечето случаи завършва с оздравяване без последици.