[lwptoc depth=“1″]

Остър вирусен хепатит D

Острите вирусни хепатити са инфекциозни заболявания, които се причиняват от поне 5 известни хепатотропни вируса, които определят и типа на острия вирусен хепатит – A, B, C, D или Е.

От какаво се причинява?

Делта хепатитния вирус принадлежи към род Deltavirus, сем. Cystoviridae. Вирусът съдържа РНК-ов геном и обвивка, която съдържа HBsAg – антиген на хепатит В вируса и специфичен D-антиген. Вирусът не е способен самостоятелно да предизвика инфекция, а се репродуцира само в присъствие на хепатит В вируса.

Какви са болестните промени?

Източник на инфекцията са болните с остър или хроничен хепатит Д. Хората с повишен риск са интравенозни наркомани, хора, излагани на кръвопреливане, промискуитетни лица. Предаването на вируса става по кръвен и по полов път. Веднъж проникнал в хепатоцитите, вирусът не може да се реплицира в отсъствие на вируса на хепатит В.

Какви са симптомите?

Инкубационният период е 2-8 седмици. Инфекцията се проявява в 2 клинични форми:

  • Коинфекция – едновременно заразяване с двата вируса – B и D. Клиничната картина е неразличима от тази при остър вирусен В хепатит. Може да се наблюдава двуфазно покачване на чернодробните ензими поради различния инкубационен период на двете инфекции. В този случай хепатит D хронифицира в около 5% от заболелите. Фулминантните форми се развиват в 2-20% от случаите. След оздравяване пациентът придобива доживотен имунитет;
  • Суперинфекция – развива се при лица с хронична инфекция с хепатит В вирус, които допълнително се заразяват с хепатит D . Острата инфекция може да е много тежка и да прогресира до чернодробна недостатъчност и смърт. По-често се развива хроничен хепатит Д. Хронифициране се наблюдава в над 90% от случаите. Суперинфекцията може да протече като остра инфекция или само с уголемяване на лимфните възли и увеличение на трансаминазите (ASAT, ALAT).

Как се поставя диагноза?

Съмнение за хепатит D се поражда при рискови пациенти, пациенти с хронична В инфекция и обострена клинична симптоматика. Рутинно инфекцията се диагностицира чрез доказване на антитела от класове ИгМ и ИгГ срещу хепатит D антигените. При остра форма се откриват ИгМ антитела, а при хронична – ИгГ срещу HDV антигени. При поставянето на диагнозата се има предвид и общото състояние на пациента и лабораторните показатели – билирубин и чернодробни ензими.

С какво може да се обърка?

Най-често се прави диференциална диагноза между различните остри вирусни хепатити, което става с помощта на имунологичните методи. Диференциалната диагноза включва и остро възпаление на черния дроб, причинено от нехепатотропни вируси (например Epstein-Barr virus, Cytomegalovirus и др.), както и обострен хроничен хепатит. Трябва да се изключат всички причини за остър хепатит – бактериални инфекции, токсини, химични вещества, отравяния, алкохол, лекарства, наркотични вещества.

Как се лекува?

Лечението при различните остри вирусни хепатити е подобно. То включва подходяща диета, щадяща черния дроб (избягване на мазни и тлъсти храни), оптимален прием на течности, вливания на глюкозни разтвори, хепатопротектори и симптоматични средства – срещу гадене, повръщане, температура, диария.

Как да се предпазим?

Тъй като хепатит Д вирусът изиска наличието на вируса на хепатит В за репликацията си, профилактиката срещу Д хепатит е всъщност профилактика срещу хепатит В. Имунизацията в Република България срещу хепатит В се провежда с рекомбинантна високоефективна ваксина- трикратно на деца по схемата 0-1-6 (след раждане, на 1 и 6-ти месец от раждането). Задължителната имунизация е въведена от 1992г. Профилактиката се извършва чрез прекъсване на пътищата на предаване на инфекцията. Необходим е строг контрол над стерилизацията на инструментариума, изследване на донорите на кръв и задължителна ваксинация на медицинските работници.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Коинфекцията с хепатит В и хепатит D налага мониториране на клиничните и биохимичните показатели поради риска от прогресиране към фулминантен хепатит и остра чернодробна недостатъчност. В този случай единственият метод на лечение е чернодробната транслантация.