[lwptoc depth=“1″]

Остър и хроничен гастрит

Гастритът представлява остро или хронично възпаление на стомашната лигавица, което може да се дължи на широк кръг от причини. Клиничната картина на заболяването е разнообразна, а ходът и прогнозата се определят от вида на гастрита. Гастритите се различават и по локализацията на възпалителния процес в стомаха, който има следните анатомични части: вход – кардия, дъно – фундус, тяло – корпус, антрум и пилор, който се намира на изхода на стомаха и се свързва с дванадесетопръстника.

От какаво се причинява?

Според клиничната картина и начина на развитие на болестта гастритите се делят на остър и хроничен. Острият гастрит най-често се дължи на външни фактори (например преяждане, употреба на алкохол, прием на някои медикаменти като нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, цитостатици, хранителни отравяния (токсикоинфекции) със стафилококи, салмонели и други бактерии).
Остър гастрит може да се развие и при остър стрес, вследствие на голяма кръвозагуба, обширни изгаряния, пренатоварване. Хроничният гастрит се дели на няколко типа. Смята се, че тип А се развива по автоимунни механизми. Тип В гастритът засяга антрума на стомаха и в над 85% от случаите се развива вследствие на инфекция с Helicobacter pylori. Съществува и гастрит тип С, който се дължи на химични въздействия – нестероидни противовъзпалителни средства и агресивно въздействие на жлъчката при рефлукс към стомаха.

Какви са болестните промени?

Слоеветe на стомашната лигавица отвътре навън са следните:

  • мукоза;
  • субмукоза;
  • мускуларис мукозе – мускулен слой;
  • субсероза и сероза (външната обвивка на стомах).

При острия гастрит под действие на агресивни външни фактори стомашната лигавица е осеяна с множество ерозии. Ерозиите представляват дефекти в мукозата, които не преминават през цялата й дебелина и не достигат до подлежащия слой. Затова острият гастрит се нарича още ерозивен. Лигавицата е инфилтрирана с множество левкоцити, които съответстват на острия характер на възпалението. Понякога епителните дефекти са малки и усложнения не настъпват. При по-големи ерозии, засягащи намиращите се в дълбочина кръвоносни съдове, е възможно да се развие стомашен кръвоизлив.

Според причините за развитието му и хистологичните промени хроничният гастрит се дели на следните видове:

  • Тип А гастрит – автоимунен гастрит – среща се само в около 5% от болните. Възпалителните изменения се разпространяват десцендентно от кардията (входа) към корпуса на стомаха. Касае се за автоимунно заболяване с образуване на автоантитела срещу париеталните (пристенните) клетки на стомашната лигавица или автоантитела срещу т.нар. вътрешен фактор (intrinsic factor). Вътрешният фактор е важна съставка на транспортната система, която осъществява всмукването на витамин В12 в илеума.
    Поради недостиг на този фактор може да се развие и В12-дефицитна анемия, която се нарича пернициозна анемия. Париеталните клетки на стомашната лигавица са отговорни за синтеза на солна киселина в стомаха. Увреждането им под действие на автоантителата предизвиква ахлорхидрия и анацидитет.
  • Тип В гастрит – гастрит, който засяга антрума на стомаха. Среща се при окло 85% от болните и се свързва с инфекция с микроорганизма Helicobacter pylori. Заразяването с този микроорганизъм е широко разпространено и се осъществява по фекално-орален механизъм (през устата от замърсени ръце и предмети) и по орално-орален път (чрез устен контакт).
    Под въздействие на микроорганизма и отделените от него фактори на патогенност настъпват възпалителни изменения на стомашната лигавица. Тя се инфилтрира с лимфоцити, плазмоцити и неутрофилни гранулоцити. Степента на колонизация с микроорганизма определя и тежестта на заболяването. Активността на гастрита се определя от степента на инфилтрация с неутрофили. Развива се и атрофия на жлезния апарат на стомаха с няколко степени на тежест – количеството на специфичните за стомаха жлези намалява.
    Характерен морфологичен белег е чревната метаплазия – по структура стомашната лигавица започва да наподобява тънкочревна. Този тип гастрит показва асцендентно разпространение (от антрума към корпуса на стомаха), което измества и границата между антрума и корпуса и води до намаляване на пристенните клетки. Това предизвиква хипохлорхидрия.
  • Тип С гастрит – свързва се с химично въздействие и е рядка форма.

Какви са симптомите?

Оплакванията при гастритни изменения на стомашната лигавица са нехарактерни и неспецифични. Може да се наблюдава гадене, повръщане, хълцане, болки в епигастриума, чувство за парене, натиск, за препълнен стомах. Оплакванията могат да се обединят в т.нар. горно-диспептичен синдром. При повечето пациенти оплаквания липсват. Симптоматиката може да се обостри и обогати при развитие на усложнения. Счита се, че с тип В гастритът се свързва язвената болест, стомашният карцином (рак на стомаха), т.нар. MALT (mucose associated lymphoid tissue) лимфом. При автоимунния гастрит може да се развие В12- дефицитна анемия (пернициозна анемия). Онкогенният риск е по-висок и при тип А гастрита.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата гастрит се поставя единствено на базата на проведено ендоскопско изследване при вземане на материал за хистологично изследване. При ендоскопското изследване (гастроскопия) с помощта на апарат (ендоскоп) се оглежда лигавицата на стомаха. Тя става достъпна за оглед с помощта на вкарване на тръбичка през устата, която преминава през хранопровода (който също се оглежда) и достига до стомаха. Ендоскопски критерии за гастрит са:

  • възпалена лигавица или лигавица, осеяна с ерозивни лезии. Ерозиите (дефекти на стомашната лигавица) могат да бъдат плоски, надигнати (полиповидни като налепи);
  • aтрофичен гастрит – стомашните гънки са изгладени или липсват;
  • хеморагичен гастрит – възпалена лигавица, която кърви и др.

Задължително трябва да се вземе материал за изследване за доказване на Helicobacter pylori. Доказването на микроорганизма може да стане чрез културелно изследване, уреазен тест, дихателен тест, хистологично изследване. Най-често използван е дихателният тест. След даване на маркирана с въглероден изотоп урея през устата се отчита количеството на издишания въглероден диоксид, който също е маркиран с въглеродния изотоп.
Това се дължи на факта, че микроорганизмът има висока уреазна активност (притежава ензима уреаза, който разгражда уреята, при което се отделя въглероден диоксид). По количеството на маркирания СО2 се съди за колонизацията с хеликобактера. Допълнителни изследвания при съмнение за автоимунен гастрит целят откриване на специфични автоантитела срещу пристенните клетки на стомаха или вътрешния фактор. Със задължителното провеждане на ендокопско и хистологично изследване за доказване на гастрита се извършват и изследвания за доказване на Helicobacter pylori.

С какво може да се обърка?

Оплакванията при гастрит са изключително неспецифични и могат да липсват. Те могат да са израз само на функционални нарушения. Когато симптоматиката е богата и силно изразена, чрез ендоскопско изследване е задължително да се изключат язвена болест и карцином на стомаха.

Как се лекува?

При доказана инфекция с Helicobacter pylori е задължително провеждане на ерадикационна терапия по схема. Тя се извършва по няколко утвърдени схеми, които включват антибиотици и гастропротектори. Най-често се назначава комбинация от антибиотици от групата на макролиди, пеницилини и др. Гастропротекторите включват препарати от групата на инхибиторите на протонната помпа (PPI).

Как да се предпазим?

В голяма част от случаите гастритът се развива по неизяснени механизми, поради което профилактични мерки е трудно да бъдат взети. Острият гастрит се развива най-често под действие на стресови събития (голяма кръвозагуба, обширни изгаряния, пренатоварване, големи оперативни интервенции и др.) за организма, поради което се препоръчва в такива случаи да се дават гастропротектори и антиацидни средства.
Препоръчва се да не се прекалява с външните увреждащи фактори, които могат да предизвикат остър гастрит: преяждане, употреба на алкохол, прием на някои медикаменти като нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, цитостатици и други агресивни фактори. Особено се препоръчва да се избягва комбинацията между кортикостероиди и нестероидни противовъзпалителни средства.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

При поставяне на диагнозата гастрит след проведените изследвания и при доказан Helicobacter pylori е задължително да се проведе терапия за ерадикация на микроорганизма. В голям процент от случаите тази терапия води до излекуване и е с профилактично действие по отношение на язвената болест.