[lwptoc depth=“1″]

Изкривяване на носната преграда

Септумът (носната преграда) разделя носната кухина на две половини с еднакъв обем.

Под изкривяване на носната преграда се разбира промяна на формата и положението на носната преграда, което има ефект върху обема на носните кухини (намалявайки обема на едната и увеличавайки обема на другата) и външния вид на лицето.

От какаво се причинява?

Изкривяването на носната преграда се получава от различни  причини:

  1. Травматични – може би най-честата причина. Девиацията се явява вследствие на неправилно лечение на различни травми на носа. Получава се още при усложнено раждане, налагане на форцепс, тесен родов канал и др. Травмите на носа зачестяват след прохождането на детето. Тогава се засилва и скоростта на растеж на лицевите и носните кости. При травми в този период носната преграда, поради промяна в естествения ход на растеж, може да с изкриви при зарастването на фрактурата.
  2. Компенсаторни, вследствие на притискане на носната кухина от:
  • Тумори в носа;
  • Полипи;
  • Разрастване на долната носна конха (костица, участваща в изграждане на носната кухина).

Вродени причини – тук се включват някои вродени заболявания, водещи до промени в структурите на лицевия череп.

Какви са болестните промени?

Основния проблем при изкривяване на септума на носа се състои в това, че едната носна кухина намалява обема си, за сметка на другата. Това води до: затруднено носово дишане – най-често едностранно, нарушение на съня и др. Възможно е по-голямата кухина  също да е с намален обем, поради разрастване на носната конха. При това положение носното дишане се затруднява двустранно. Понякога се получават костни шипове, които допълнително притискат и могат да доведат до хронично главоболие.

Какви са симптомите?

Симптомите зависят от мястото и степента на изкривяване.

  • Затруднено дишане – основен симптом. Най-често се явява едностранно, от страната на намалената по обем носна кухина. Ако се увеличи компенсаторно носната конха в другата носна кухина, затрудненото носно дишане става двустранно. Затрудненото дишане често се засилва при физически усилия, по време на сън, като е постоянна причина за хъркане;
  • Хронично главоболие – причинява се от наличието на шипове, които притискат нервни окончания в носната стена;
  • Вазомоторен ринит, сълзотечение, кашлица, спазъм на ларинкса – отново поради притискане на различни нервни окончания;
  • Възпаления на носната кухина и средното ухо – поради затруднената вентилация и задържането на секрет;
  • Нарушения в обонянието – хипосмия и аносмия.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя чрез предна риноскопия. Това е изследване, при което през носа чрез специален уред лекаря оглежда последователно двете носни кухини. Това дава ясна представа за състоянието на носния септум. В помощ може да се включат и рентгеновите изследвания.

С какво може да се обърка?

Девиацията на септума лесно може да се обърка с други заболявания, причиняващи същите симптоми – хроничен ринит, синузит, мигрена, алергии и др.

Как се лекува?

Лечение се налага когато има по-голямо изкривяване, водещо до значителна тежест на симптомите.

Трайно излекуване настъпва само чрез оперативно лечение. Техниката се нарича корективна септопластика. Това представлява интервенция, при която под подходяща упойка деформираният септум се „счупва“ под контрола на хирурга. След това операцията продължава с фиксиране на костните фрагменти чрез поставяне на марлени тампони или специални шини в носа, които се свалят след няколко дни.

Как да се предпазим?

Не съществува специфична профилактика. Избягването на травмите на носа, особено в периода на растеж, е единствения начин за избягване на последващи изкривявания.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След поставяне на диагнозата е необходимо лекарят да определи степента на увреда и необходимостта от оперативна корекция. Може да се наложи единствено поддържане на хигиена в носната кухина чрез промивки или избягване на алергенни субстанции.

Ако се наложи операция, след нея се следват препоръките на лекуващия лекар.

След операцията в носа се поставят марлени тампони за профилактика на следоперативното кървене. Тампоните се свалят на втория-третия ден. Освен тампоните от двете страни на преградата се поставят специални пластинки, които служат като шина докато тя зарасне в новото си, правилно положение. Пластинките се свалят около 10 дни след операцията.