Епистаксис (кръвотечение от носа)

[lwptoc depth=“1″]

Епистаксис (кръвотечение от носа)

Кръвотечението от носа (епистаксис) не представлява самостоятелно заболяване, а се явява като симптом на друго такова. Среща се сравнително често и представлява невинно кървене от носа, което спира след няколко минути, но може да представлява и сериозно кръвотечение, застрашаващо живота на болния.

От какаво се причинява?

Причините за епистаксис могат да се разделят както следва:

  1. Общи причини – несвързани непосредствено с лигавицата на носа. Такива могат да бъдат:
  • Остри инфекциозни заболявания – катар, грип, морбили, коклюш, скарлатина, дифтерия, червен вятър и др.;
  • Сепсис;
  • Намалено количество витамин К – основен фактор на кръвосъсирването;
  • Остър ставен ревматизъм;
  • Хипертония и атеросклероза;
  • Хронични бронхити, бронхиектазии;
  • Различни заболявания на кръвосъсирването;
  • Чернодробна недостатъчност;
  • Понижено атмосферно  налягане (голяма надморска височина) и др.
  1. 2.     Локални причини:
  • Травми  – с или без фрактура на носната преграда, водещи до разкъсване на съдове в областта на носа;
  • Чуждо тяло в носа;
  • Кървящ полип на септума на носната кухина;
  • Дилатирни капиляри на носната лигавица;

Различни тумори  – назофарингеален ангиофибром, карцином и др.

Какви са болестните промени?

Основните болестни промени, причинени от епистаксиса, са свързани предимно със загубата на кръв. Това се случва рядко, поради факта, че кървенето от носа се установява лесно и терапевтични мерки могат да се започнат преди настъпването на голяма кръвозагуба и т.нар хеморагичен шок. Проблем представляват някои случаи при хора, при които въпреки наличието на епистаксис не се наблюдава кървене от носа, а болния  просто преглъща кръвта. Тогава диагнозата се поставя по-трудно и може да се изискват допълнителни изследвания.

Какви са симптомите?

Основния симптом е наличието на кървене, което често започва внезапно без видима причина, често по време на сън.

В други случаи кръвотечението може да се предшества от травми, шум в ушите, главоболие.

В зависимост от големината и вида на увредените съдове – капиляри, вени, артерии, кръвотечението може да е от слабо – до много силно с пулсираща струя и животозастрашаващо.

Как се поставя диагноза?

За поставяне на диагнозата в повечето случаи не се налагат специализирани диагностични процедури. При повтарящи се или трудно овладяеми кръвоизливи може да се наложи извършването на риноскопия. Това представлява манипулация, при която се използва малък инструмент, чрез който лекарят оглежда носната лигавица. С него може да се забележат кървящите съдове или наличието на полипи и др.

С какво може да се обърка?

Това са често заболявания, при които кръвта изтича през носа, но кървенето не е от там – тумори на назофаринкса, ларинкса, варици на мезофаринкса  и хранопровода, хематемеза и др.

Как се лекува?

Кръвотечението от носа изисква спешно лечение, поради опасността от тежка кръвозагуба и шок. Лечебните мероприятия може да се сведат до няколко основни:

  • Тампониране с марля – поставя се дълга марля, която в зависимост от това как се поставя, разделя метода на предно и задно тампониране. При предното марлята след подходяща упойка се поставя през носа, запълвайки цялата носна кухина. Задното тампониране се започва с обща или венозна упойка, след  което се прокарва конец през носа и се изважда през устата. За него се залавя марлен тампон, който се издърпва обратно притискайки задната стена. Съществува и техника при която се използва обикновен катетър с балон накрая, който се раздува в носната кухина;
  • Каутеризация – използват се различни методики, включително и изгаряне на кървящите съдове с монополярен ток, лазер, криотерапия, тампониране с 5% кокаин и др.

Как да се предпазим?

Основен начин за профилактика е да се избягват факторите и заболяванията, причиняващи епистаксис.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

При инцидентни кръвотечения, които не са продължителни, след спирането на кървенето допълнителни лечебни и профилактични мерки не са необходими. В някои случаи може да се наложи започване и на общи терапевтични мерки – прием на витамин К, витамин С, калций и др.

След овладяване на кръвотечението при кръвни заболявания следва лечението да се води от специалист хематолог.