[lwptoc depth=“1″]

Ларингит

Ларинксът(гръклян) е орган, свързан с дишането, говора и преглъщането, поради което представлява сложна система от мускули, хрущялна и съединителна тъкан.

Той играе основна роля в говора с наличието на гласните връзки и резонаторния си капацитет. Негово продължение се явява трахеята и началото на долните дихателни пътища. Съвместното функциониране на ларингса и фарингса(гълтач), осигурява защита на дихателните пътища от попадането на течности и храна.

*******

Ларингитът представлява остро възпаление на лигавицата, покриваща отвътре ларинкса, което може да протече като самостоятелно заболяване или като част от инфекция на горните дихателни пътища. Най-често се съпровожда от загуба на гласа(афония), дрезгав глас(дисфония), суха мъчителна кашлица и сухо гърло. Може да премине и без особено лечение при вирусни инфекции, но може и да наложи употребата на антибиотични препарати и дори болнично лечение при настъпване на усложнения.

От какаво се причинява?

Причините за развитие на ларингит може да са няколко:

  • Вирусни инфекции – най-честите причинители. Тук спадат риновируси, аденовируси, ЕСНО-вируси и др.
  • Бактериални инфекции – стрептококи, пневмикоки, смесени инфекции;
  • Гъбични инфекции – причиняват ларингит най-често при увредена имунна система;
  • ГЕРБ;
  • Пренапрежение на гласа у певци, преподаватели, запалянковци или при силна кашлица;
  • Вредности – пушене, замърсена работна среда, прахове, газове, температурни промени, употреба на алкохол и др.;
  • Алергии;
  • Инхалация на кортикостероиди – най-вече при лечение на астма.

Какви са болестните промени?

Вследствие на възпалителния процес лигавицата, покриваща ларинкса, набъбва(става оточна) и се зачервява. Може да започне отделянето на секрет. Тези промени много често обхвашат и гласните връзки, на което се дължат основните симптоми – дрезгав глас или загуба на гласа. Отеклата лигавица води и до дразнене, усещане за сухота, дразнеща суха кашлица, която преминава във влажна и др. Възможно е върху гласните връзки и лигавицата на ларинкса да се образуват налепи, които могат да се видият при оглед(ларингоскопия).

Какви са симптомите?

Ларингитът протича най-често със следните симптоми:

  • дрезгав глас (дисфония, прегракване);
  • загуба на глас (афония);
  • усещане за сухо гърло;
  • затруднено преглъщане;
  • усещане за подуване в областа на ларинкса;
  • грипоподобни симптоми, като кашлица, която може да бъде и причина за настъпване на ларингит;
  • увеличени лимфни възли в областта на шията;
  • повишена температура;
  • храчки, примесени с кръв;
  • затруднено дишане – предимно при деца;
  • затруднено хранене;
  • повишено слюноотделяне.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя по характерната клинична картина.

За преценка на състоянието на пациента, лекарят извършва ларингоскопия(оглед на вътрешността на ларинкса), която бива директна(извършва се с ларингоскоп) и индиректна, прави се чрез специално огледало. Това изследване дава възможност да се огледа епиглотиса, лигавицата и гласните връзки.

С какво може да се обърка?

Ларингитът е сравнително лесно за диагностициране заболяване, главно поради специфичната клинична картина удобството на ларинкса за изследване(оглед). В диференциалната диагноза на ларингита влизат заболявания, които обхващат органи намиращи се в същата или близки топографски области – перитонзиларен абсцес, тонзилит (ангина), тумори, възпалителни процеси от друг характер и др.

Особено важно е ларингитът да бъде отдиференциран от карцинома на ларингса, при който началните симптоми са също дисфония, кашлица, чивство на дразнене. Всеки ларингит, който продължава по-дълго от обикновеното(около 10 дни), изисква диагностично уточняване, чрез вземане на материал за биопсично изследване.

Как се лекува?

  • В болшинството от случаите се касае за вирусен ларингит, при който лечението не се различава от това на другите респираторни вирусни инфекции – постелен режим, прием на топли течности, витамини и избягване на антибиотици.
  • Болните се съветват да запазят покой на гласа и да спрат тютюнопушенето. Въздухът се поддържа по-влажен.
  • Ако до няколко дни не настъпи подобрение, лекарят може да обмисли включването на антибиотик, като е добре да се започне с такъв за локално лечение (под формата на спрей). Ако отново не настъпи подобрение или се касае за усложнение, може да се включи и системен антибиотик.

Антибиотичното лечение следва да се започва само след консултация със специалист! Опитите за самолечение с антибиотични препарати могат да имат неблагоприятен резултат.

Как да се предпазим?

Профилактично би следвало да се щади гласът, основно при певци, учители, спортни запалянковци. Избягването на замърсени среди, отказването на цигарите може да се окажат достатъчни за предотвратяване на рецидив или хронифициране на заболяването. Важно е и предпазването от простуда през студените и мъгливи месеци на годината.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

На първо място трябва да се спазват заръките на лекуващия лекар. Важно е болния да остане на легло за няколко дни и да приема достатъчно течности. Много ценно за постигането на по-добри и бързи резултати е недопускането на прекомерно засушаване на въздуха в помещението.