[lwptoc depth=“1″]

Марсилска треска (Средиземноморска треска)

Марсилската треска е остро инфекциозно заболяванe, което се причинява от Rickettsia conori. Протича с общи интоксикационни прояви, характерно специфично възпаление на входната врата и кожен обрив. Заболяването спада към групата на петнистите трески.

От какаво се причинява?

Rickettsia conori принадлежи към сем. Rickettsiaceae. Бактериите са Грам-отрицателни и съдържат клетъчна стена изградена от пептидогликани и външна липополизахаридна мембрана. Имат разнообразна форма. Оцветяват се добре по метода на Гимза. Рикетсиите са облигатно вътреклетъчни бактерии (задължително паразитират и се размножават вътреклетъчно). Навлизат в човешката клетка чрез ендоцитоза.
С помощта на актинови филаменти рикетсиите достигат до клетъчното ядро. В цитоплазмата на клетките рикетсиите свободно се размножават. Рикетсиите са патогенни за човек, но се развиват и в междинни гостоприемници – членестоноги, които излъчват микробите чрез слюнка и фекалии.

Какви са болестните промени?

Източник и резервоар на инфекцията в природата са кърлежите, основно Rhipicephalus sanguineus. Инфекцията циркулира сред диви гризачи и други животни (например кучета). Човек се заразява при ухапване от инфектиран кърлеж. На мястото на проникване на причинителя се образува характерно специфично възпаление – първичен афект, който при марсилската треска се нарича tache noire – черно петно.
То представлява некроза на епидермиса и дермата, възпаление и дилатация на подлежащите съдове. Таргетни клетки за рикетсиите са ендотелните клетки на съдовете. Установява се генерализиран васкулит – генерализирано възпаление на кръвоносните съдове в организма. От това следват поражение на централната нервна система, храносмилателния тракт, бъбреците, панкреаса, сърцето, белите дробове, черния дроб, кожата.

Какви са симптомите?

Заболяването започва с внезапно увреждане на общото състояние – повишаване на температурата – 38-39 градуса, мускулни и ставни болки, втрисане, отпадналост. Развива се т.нар. кранио-фарингеалнен синдром. Открива се характерния първичен афект – tache noire, черно петно и регионален лимфаденит. След няколко дни се появява макуло-папулозен (състоящ се от петна и пъпчици) обрив, който се разпростира по лицето и цялото тяло, включително дланите и стъпалата. Обривът се задържа около 10 дни. При преглед се установява уголемен черен дроб – хепатомегалия. На мястото на кожните обриви, след оздравяване, остават кафеникави пигментации. Заболяването преминава за 10-14 дни.
Понякога протича тежко и се развиват симптоми от страна на различни органи. Може да се засегне сърдечно-съдовата система с прояви на ритъмно-проводни нарушения, миокардит и перикардит; храносмилателният тракт – диария, повръщане; бъбреците – остра бъбречна недостатъчност и т.н. Генерализирането засягане на съдовете може да доведе до хеморагична диатеза и ДИК (дисеминирана интравазална коагулопатия). От лабораторните изследвания може да се установи повишение на левкоцитите – левкоцитоза, израз на бактериалното възпаление.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина – характерният първичен ефект, кранио-фарингеалният синдром и последващият обрив. За диагнозата спомага и епидемиологичната анамнеза – марсилската треска е широко разпространена в Африка, Индия, отделни места в Европа – Средиземноморието. За микробиологично доказване на причинителя се изследват кръв, биопсии от обрива. Изолирането на рикетсиите е трудно поради тяхната взискателност.
По-често диагнозата се потвърждава със серологично изследване – окриване на специфични анти-рикетсиозни азнтитела в серума на заболелия чрез имунофлуоресцентна техника или ELISA. Разработени са и молекуляро-генетични методи за доказване на рикетсията.

С какво може да се обърка?

Марсилската треска се отнася към групата на петнистите трески, които се причиняват от ухапване от кърлежи и протичат с общи прояви, кранио-фарингеален синдром, първичен афект и обрив. Ето защо заболяването трябва да се различи от други рикетсиози с подобна клинична картина – петниста треска на скалистите планини, северноазиатска кърлежова петниста треска, везикулозна рикетсиоза. За изясняване на диагнозата спомагат детайлите от клиничната картина, характерният първичен афект – tache noire, епидемиологичните данни.

Как се лекува?

Лечението на Марсилската треска се провежда с антибиотици от групата на тетрациклините, макролидите и други широкоспектърни ефективни антибиотици.

Как да се предпазим?

Лесен начин за предпазване от Марсилска треска е предпазване от ухапване от кърлеж чрез вземане на прости мерки – използване на високи чорапи, дълги панталони, при пребиваване в ендемични райони. Дезакаризацията на кучетата е също ефективен профилактичен метод. При съмнение за ухапване се прави преглед на тялото и при откриване на кърлеж трябва бързо да се извади от медицински специалист, защото е много важно да не се разкъса тялото на кърлежа при отстраняването му. Премахването на кърлежите става по следния начин – ръцете се измиват добре, тялото на кърлежа се захваща с пинсети, без да се смазва и само чрез въртене, без значение в коя посока, и леко опъване се изважда целият кърлеж, без да остават части от него в мястото на ухапването. Върху забилия се в кожата кърлеж не се слага олио или друга мазнина, защото това го кара да се забие още по-надълбоко, а не както се предполага – да се опита да излезе сам. Провежда се и антибиотична профилактика на ухапани от кърлежи лица.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Своевременното антибиотично лечение способства за намаляването на симптомите, избягване на усложнения и пълно оздравяване.