Нефролог

Upload Image...

Какво е нефролог?

Нефрелогът е лекар с придобита специалност по нефрология. Нефрологията е медицинска специалност, която изучава етиологията,патогенезата, клиничната изява на болестите на отделителната система и
разработва методи за тяхната диагноза, диференциална диагноза, лечение ипрофилактика при хора над 18-годишна възраст. Нефрологията е специалност с преобладаваща терапевтична насоченост, която
включва клинична нефрология, диализа и бъбречна трансплантация.

Кога и защо трябва да посетим нефролог?

При следните ситуации:

Когато общо практикуващият лекар насочва пациента към нефролог (или по преценка за хоспитализация), когато при профилактични прегледи, при прегледи във връзка с други извънбъбречни заболявания, при оплаквания от страна на пациента или при първични или вторични прегледи се установят отклонения от
следните показатели:

  • протеинурия (в т. ч. и микроалбуминурия)
  • хипертония
  • влошена бъбречна функция
  • наличие на левкоцитурия и бактериурия
  • протрахирана бъбречна криза
  • оточен синдром
  • микроскопска или макроскопска хематурия

Един път годишно е препоръчително общопрактикуващият лекар профилактично да изследва урината и серумния креатинин при лица без данни за бъбречно заболяване.

Най-малко два пъти годишно е препоръчително общопрактикуващият лекар профилактично да изследва урината и серумния креатинин при болни със захарен  диабет и/или с артериална хипертония, които нямат белези за бъбречно заболяване.

Какви са изисквания към дейността на нефролога?

  • осъществява цялостния лечебно-диагностичен процес на пациента с бъбречни заболявания в екип с медицинска сестра
  • поддържа постоянно своята професионална квалификация, като следи актуалната медицинска литература и участва в колегиуми, срещи, конгреси и конференции както в своята област, така и в интердисциплинарни форуми
  • обучава и контролира специализиращите лекари
  • участва активно при клиничните обсъждания за пациентите
  • своевременно и адекватно реагира на различни внезапно възникнали професионални ситуации и прави усилия да ги преодолее
  • участва в научноизследователска работа в областта на нови диагностични и терапевтични методи, както и в клинични изпитвания на лекарствени продукти при спазване на изискванията на законодателството

Как осъществява лечебно-диагностичния процес нефрологът?

 Както следва:

  • анамнеза
  • физикален статус
  • провежда инструментални и функционални изследвания
  • поставя диагноза и назначава лечение
  • оказва периодичен контрол на състоянието на пациента и корекции на лечебния план, като при необходимост насочва болния за хоспитализация
  • извършва диспансеризация
  • осъществява консултации с други специалисти
  • оказва спешна медицинска помощ
  • извършва експертна дейност и освидетелстване на болни с нефрологични проблеми

Какво лекува нефрологът?

  • Гломерулни болести

Гломерулните болести са група заболявания, които се характеризират с различни по вид и степен структурни и функционални промени, засягащи предимно гломерулите. Представляват двустранно увреждане на бъбреците. Могат да се проявят като самостоятелно заболяване или в хода на друго основно заболяване (имунно, метаболитно или др.). Диагнозата се поставя въз основа на клиничните прояви на болестта, лабораторните изследвания на кръв и урина, при необходимост – пункционна бъбречна биопсия и имунологични показатели. Клинично гломерулните болести се проявяват най-често с повишено кръвно  налягане, отоци по тялото, кръв и белтък в урината.
При някои пациенти може да се наблюдава преходно или трайно влошаване на бъбречната функция с покачване на стойностите на уреята и креатинина. Заболяването може да прогресира и да доведе до развитие на хронична бъбречна недостатъчност. Диагнозата и лечението се провеждат в специализирана нефрологична клиника или отделение.
Прилага се лечение съобразено с патогенетичния механизъм на увреждането (кортикостероиди, имуномодулатори и антикоагуланти по определени схеми и/или симптоматични средства). Лечението е продължително и често пъти се налага неколкократно постъпване в болница. То се провежда съобразено с получените резултати. Отказът от болничното лечение крие риск от усложнения.

  • Тубулоинтерстициален нефрит (пиелонефрит)

Острият или хроничният обострен тубулоинтерстициален нефрит (пиелонефрит) представлява неспецифично възпалително заболяване на бъбречната тъкан и легенчето, развило се поради директно попадане в тях най-често на бактерии. Те могат да протичат с влошено общо състояние; повишаване на температурата до 39 – 40 °C, втрисане; болки в кръста; често уриниране, парене и болка при уриниране. По време на диагностицирането им и в хода на лечението се изследват кръвни показатели и урина, включително и микробиологично изследване на урината (урокултура).
Могат да се назначават и други допълнителни изследвания – ехография, рентгенови, изотопни и др. При съответни индикации се осъществяват консултации с други специалисти (гинеколог, уролог, гастроентеролог).
Най-често се провежда лечение с антибактериални средства. Отказът от болничното лечение или извършване на необходимите изследвания крие риск от неточност в диагнозата, вземане на погрешно решение за лечение, усложняване на заболяването.

  • Хронична бъбречна недостатъчност (ХБН)

ХБН представлява комплекс от симптоми, предизвикани от прогресиращо бъбречно заболяване и намаление на бъбречната функция. Проявите му могат да бъдат от едва доловими до крайно тежко животозаплашващо състояние. Типични прояви са повишен обем на 24-часова урина, нощно уриниране, анемия, покачено кръвно налягане, повишени кръвни нива на уреята, креатинина и други.
Лечението в по-леките степени е консервативно. При силно ограничена бъбречна функция трябва да се започне диализно лечение. То няма алтернатива и е животоспасяващо. Чрез успешното му прилагане с активното участие на пациента могат да се постигнат много години удължаване на живота, който да се води при задоволително качество. Наред с благоприятните резултати са възможни и тежки усложнения, включително и животозаплашващи.

  • Остра бъбречна недостатъчност (ОБН)

ОБН представлява остро (за часове и дни) влошаване на бъбречната функция поради различни причини, като: шокови състояния, хирургически интервенции, инфекции, отравяния и др.
Лечението се извършва задължително в болнични условия. Полагат се усилия за премахване на причиняващия фактор, което може да подобри бъбречната функция. Лечението обичайно включва вливания, диуретици, антибактериални или други средства, назначени от лекуващия лекар. При показания се извършват диализни процедури, които могат да имат животоспасяващ ефект до възстановяване на уриноотделянето.
Прогнозата на ОБН може да бъде добра с пълно възстановяване на бъбреците, ако се проведе навреме съответното лечение. Възможен е и смъртен изход (в малък процент от случаите), както и хронифициране, което налага системно наблюдение от нефролог след преминаване на острите прояви.

  • Бъбречно-каменна болест

Бъбречно-каменната болест е едно от най-широко разпространените заболявания, а бъбречната криза е най-честият и характерен симптом на това заболяване. Причините за образуването на камъните са разнообразни и включват климатичните условия, хигиенно-диетичния режим, наличието на инфекция на пикочните пътища и др. Особено голямо влияние оказва наличието на вродени или придобити пречки по хода на пикочните пътища, предизвикващи застой в бъбреците.
Клиничната картина на бъбречно-каменната болест е в зависимост от големината, размера и локализацията на конкрементите. Съществено значение има и наличието или не на застой в пикочните пътища. Най-характерният симптом е болката в лумбалната област и по хода на уретера.
Острата и внезапна болка е известна като бъбречна колика. Тя може да се провокира от физическо усилие, хранене, а също и в покой, без конкретна причина. Възможно е появата на кръв в урината или фебрилитет. Бъбречно-каменната болест е заболяване, изискващо своевременно и адекватно лечение с оглед избягване на усложненията.

  • Остър перитонит вследствие лечение с перитонеална диализа

Перитонитът е възпаление на мембраната на коремната кухина. Той е най-честото усложнение на лечението с перитонеална диализа. Болните, лекувани с перитонеална диализа, имат средно един епизод на перитонит на 1,5 – 2 години. Обикновено причината е замърсяване на връзката между перитонеалния катетър и торбата с перитонеалния диализат.
Най-честите причинители са бактерии, които се откриват нормално по кожата на пациента. Перитонитът може да доведе до необходимост от смяна на перитонеалния катетър и дори до невъзможност да се продължи лечението с перитонеална диализа. Основните белези на перитонит при перитонеална диализа са помътняване на перитонеалния разтвор и коремна болка с различна сила. Може да има също гадене, повръщане и висока температура.
Лечението на перитонита при перитонеална диализа се извършва според резултатите от изследването за бактерии в перитонеалния разтвор. Прилагат се антибактериални или антимикотични медикаменти в торбите с перитонеален разтвор и/или венозно.

  • Провеждане на пункционна бъбречна биопсия

Провеждането на пункционна бъбречна биопсия има важна диагностична стойност. Това изследване представлява вземане на малък материал от бъбрека чрез игла за ПББ. Преди манипулацията се прави проба за чувствителност с медикамент, който ще служи за обезболяване.Пациентът се уведомява, че след манипулацията е възможно да има болка на пункционното място и/или кръв в урината, както и че следва да остане за два часа на легло, лежейки по корем, след това по гръб до 24-тия час от ПББ.
Първата урина трябва да се покаже на лекуващия лекар или медицинската сестра. В случай на болка пациентът трябва да знае, че следва да уведоми за това медицинския персонал. Пациентът следва да декларира, че е уведомен, че не трябва да приема никакви лекарствени продукти и билки без знанието на лекуващия лекар, тъй като е
възможно те да се отразят на здравословното му състояние.

  • Провеждане на плазмафереза

Плазмаферезата е лечебна манипулация, с която се отстранява част от плазмата на организма. Прилага се при имунни и автоимунни възпаления, засягащи и бъбреците. Тя е елемент от провежданото специфично имуносупресиращо лечение при тези заболявания.
Пациентът следва да декларира, че е уведомен, че не трябва да приема никакви лекарствени продукти и билки без знанието на лекуващия лекар, тъй като е възможно те да се отразят на условията за безопасно провеждане на плазмаферезата.