Обсесивно-компулсивно разстройство

Заболяването се характеризира с наличието на натрапливи мисли (обсесии), предизвикващи натрапливи ритуални действия (компулсии), които пациентът оценява като безсмислени, но въпреки това не е в състояние да им се противопостави и да спре извършването им. Важно е да се отбележи, че пациентът е критичен към състоянието си.

От какво се причинява?

На преден план изпъкват няколко етиологични фактора. Първият от тях е генетичната предиспозиция, макар да не е доказана, по-голямата честота на заболяването сред хора с близки с натраплива невроза определено ни кара да не я пренебрегваме. Определен тип личностова характеристика също има своето значение, болните обикновено са били педантични в преморбидното си съществуване. От гледна точка на психоанализата се изтъкват несъзнавани импулси, с които болните се справят чрез развитие на заболяването.

Какви са болестните промени?

Като непосредствена причина за възникване на натрапливостите се възприема определен невромедиаторен дисбаланс в някои области на централната нервна система. Като резултат са налице доминиращи огнища на възбуда, които резултират в обсесиите и компулсиите. Има данни, че при обсесивно-компулсивното разстройство съществува определен патоморфологичен субстрат в мозъка на болните.

Какви са симптомите?

Болните не са в състояние да се справят с натрапливите мисли, те нахлуват в съзнанието им въпреки съпротивата. Обикновено са в разрез с морала на пациента, мисли, които ги подтикват към извършване на някакво престъпление или безсрамно действие. Болните са напрегнати и никога не реализират натрапливостите си, но се измъчват от наличието на тези мисли, тъй като са критични към състоянието си. Като че ли, за да се справят с нарастващата си тревожност болните започват да извършват ритуали, повтарящи се определен брой пъти, например да клякат преди да пуснат телевизора, да мият ръцете си точно по определен ред и по точен брой пъти.
При прекъсване на ритуала, тревожността се покачва и болният започва да го изпълнява отново. Този вид дейности със задълбочаване на състоянието започват да се повтарят многократно до степен да отнемат по 5 – 6 и повече часа на ден, което води до сериозни проблеми в социалното съществуване на пациентите.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя след насочено интервю, при което болният и близките му са подробно разпитани за оплакванията и проблемите им.

С какво може да се обърка?

При някои форми на депресия се срещат натрапливости. Освен това в началото на развитието на шизофренно заболяване може да се наблюдава изпълняване на някакви ритуали, но болните не са така критични към състоянието си и не са склонни да коментират своите действия.

Как се лекува?

За справяне с напрегнатостта на болните се прилагат транквилизатори и невролептици с меко действие. Симптомите от натрапливия кръг се повлияват добре от действието на антидепресантии, които са и основнте медикаменти при лечението на това заболяване. Добре е терапевтичният подход да бъде комплексен и на пацинтите да се прилага психотерапия – поведенческа, психоаналитична, подкрепяща.

Как да се предпазим?

Трудно е да се дадат конкретни препоръки. До известна степен важат правилата, посочени и в другите ни статии, посветени на тревожното и паническо разстройство.      

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Преди всичко спазване на препоръките на лекуващия лекар. Натрапливостите не преминават за месец или два. Необходимо е сътрудничество и подкрепа от семейството. Включването на психотерапия може да е от голяма полза.