Панкреасна еластаза-1 във фецес

[lwptoc depth=“2″]

Панкреасна еластаза-1 във фецес

LOINC 25907-7
Кратко наименование Панкреасна еластаза-1
Пълно наименование на теста Концентрация на пакреасна еластаза-1 във фецес
Мерни единици µg/g
Методика ELISA
Други имена Elastase, Еластаза
Материал Фецес
Условия за транспорт и стабилност 2-8º C, до 24 часа
Условия за пробовземане Фекална маса с големината на грахово зърно
Референтни стойности >200 µg/g фецес

Какво е Панкреасна еластаза-1 във фецес?

Панкреасната еластаза 1, наричана още Фекална еластаза-1(ФЕ-1) е ензим от състава на панкреасния сок. Отделяното количество е до 6% от общото количество отделяни панкреасни ензими. Еластазата не претърпява промени по време на преминавене през гастро-интестинален тракт. Измерването на концентрацията на ензима в единична проба фецес представлява индиректен функционален тест за оценка на панкреасната екзокринна функция, респективно недостътъчност (ПЕН). Определянето на фекална еластаза-1 (ФE-1) е най-разпространеният скринингов тест за диагностициране на ПЕН. Използването на теста се препоръчва от съвременните консенсусни документи за хроничен панкреатит.

Защо и кога се изследва Панкреасна еластаза-1 във фецес?

Изследването е препоръчително при съмнения за панкреасна недостатъчност. Ако екзокринната функция на панкреаса е нарушена, съдържанието на панкреасна еластаза-1 в изпражненията е намалено. Намалена активност на ензима във фекалиите се открива при пациенти с хроничен панкреатит, рак на панкреаса, диабет тип 1 в около 30% от пациентите и при диабет тип 2 при 12% от пациентите. При деца с цистична фиброза също се наблюдава намалено количество панкреасна еластаза, което отразява недостатъка на екзокринната функция на панкреаса в тези групи пациенти.

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация

Взима се количество фецес с големината колкото едно грахово зърно. Може да се транспортира при стандартни условия (2-8°С) до 24 часа. Пробата може да бъде замразена на -20°С и е стабилна до 45 дни.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности

За нормална функция на Панкреаса се приемат стойности по- големи от 200 µg/g. Клиничният cut-off, доказващ ПЕН, e 200 µg/g във фецес и означава, че стойности над тази са свързани с нормална концентарция на ФЕ-1, отрицателен резултат, а стойности < 200 µg/g фецес са асоциирани с ПЕН и се приемат за положителни. Концентрации на ФE-1 под 100µg/g са показателни за тежка панкреасна недостатъчност. Клиничния cut-off 200 µg/g фецес, ФЕ-1 има диагностична чувствителност от 54% до 63% при лека панкреасна недостатъчност и до 82%-100% при умерено изразена и тежка форма на ПЕН при сравнение с директен тест( например секретинов тест). Специфичността на теста е определена 93%

Информация за лекари

  • Метод на определяне- Имуноензимен ELISA метод. Количественият тест ELISA, (ScheBo® Biotech на фирма ScheBo) за определяне на ензимната концентрация ФЕ-1, използва специфични моноклонални антитела срещу антигени на ФЕ-1. Линейността на теста е в границите 0,3 до 10 ng/ml ФЕ-1, което съответства на фекална концентрация от 15 до 500 µg/g фецес.
  • Клинично значение и информативно съдържание-Клиничният cut-off, доказващ ПЕН, e 200 µg/g във фецес и означава, че стойности над тази са свързани с нормална концентарция на ФЕ-1, отрицателен резултат, а стойности < 200 µg/g фецес са асоциирани с ПЕН и се приемат за положителни.

Концентрации на ФE-1 под 100µg/g са показателни за тежка панкреасна недостатъчност.Клиничния cut-off 200 µg/g фецес, ФЕ-1 има диагностична чувствителност от 54% до 63% при лека панкреасна недостатъчност и до 82%-100% при умерено изразена и тежка форма на ПЕН при сравнение с директен тест( например секретинов тест). Специфичността на теста е определена 93%[2,3]. Въпреки нееднозначните данни в литературата за специфичността и чувствителността на теста е установено, че измерените стойности на ФЕ-1 корелират с тези от директните функционални тестове, които са общоприет стандарт за доказване на ПЕН.
Ниските нива на ФЕ-1 корелират с морфологичните промени при хроничен панкреатит, обективизирани чрез ендоскопска ретроградна холангиопанкреатогрфия (ЕРХПГ) и магнитно-резонансна холангиопанкреатография. Доказано е също, че определянето на ФЕ-1 има превъзходство спрямо определянето на мазнини във фецес при доказване на ПЕН[5]. Повечето от цитираните в литературата данни за ФЕ-1 са получени въз основа на наблюдения за ФЕ-1 ELISA тест с моноклонални антитела.При него най-добре са характеризирани както специфичност и чуствителност, така и значението му за доказване на ПЕН при различни първични панкреасни заболявания. Освен при хроничен панкреатит, теста е приложим за доказване на ПЕН при остър панкреатит, панкреасни тумори и след панкреасни операции/резекции. Положителния резултат определя необходимостта от провеждане на образни изследвания за определяне степента на структурни промени в панкреасната жлеза, както и необходимостта от започване на панкреасна ензимна заместителна терапия.Фалшиво положителни резултати за ФЕ-1 са наблюдавани при диариен синром, спазване на стрикна вегетарианска диета преди изследването и при наличието на вилозна атрофия .

Информация за партьори