Поликистоза на яйчниците
Поликистоза на яйчниците Синдром на Stein-Leventhal, Склерополикистозни яйчници
Съдържание
Синдромът на поликистозните яйчници (СПЯ) представлява хормонално разстройство, което се установява при 5-10% от жените в репродуктивна възраст и е една от причините за безплодие и стерилитет. Характерно за него е наличието на много малки кисти, разположени по повърхността на яйчниците.
От какво се причинява?
Причината за появата на синдрома на полокистозните яйчници не е напълно известна, въпреки многобройните изследвания в тази област.
Като причина се посочва нарушена функция на хипоталамо-хипофизарната ос, което се изразява в нарушение на ритъма на отделяне на някои хормони, на количеството им, както и връзките между тях. Като друга причина се приема инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията.
Инсулиновата резистентност е състояние, при което инсулинът не осъществява ефектите си поради намаление на броя и чувствителността на инсулиновите рецептори в прицелните клетки. Това води до компенсаторна хиперинсулинемия. Когато клетките на панкреаса изчерпят възможностите си за синтеза на инсулин, постепенно се развива нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет.
Проучванията от последните години показват, че повишеното ниво на инсулин в кръвта води до повишена продукция на мъжки полови хормони (андрогени), повишен риск от диабет, сърдечно-съдови заболявания и някои злокачествени заболявания. Хиперинсулинемията стимулира синтезата на андрогените чрез:
- директна стимулация на лутеинизиращия хормон (ЛХ), който от своя страна стимулира андрогенната продукция от яйчниците;
- намаляване на нивото на белтъка, свързващ тестостерона. По този начин се увеличава нивото на свободния (активен) тестостерон;
- стимулация на активността на ензимите, участващи, както в яйчниковата, така и в надбъречната продукция на стероидни хормони, специално на андрогени.
Генетична теория
Генетична теория – заболяването е свързано с генетичен дефект в Х хромозомата на бащата (предава се от баща на дъщеря). Въпреки установяването на фамилност на заболяването, засега няма убедителни данни в подкрепа на генетичната теория.
Теория на Samjuel Yen
Теория на Samjuel Yen за повишеното адренархе. Адренархето е свързано с повишено отделяне на мъжки полови хормони от надбъбречните жлези, които се метаболизират до женски полови хормони (естрогени) в подкожната мастна тъкан. Естрогените повишават чувствителността на хипоталамуса, в резултат на което той произвежда повече ЛХ, отколкото фоликулинстимулиращ хормон (ФСХ).
Това води до разрастване на тека интерна на яйчниците, нарушаване на растежа и развитето на фоликулите, повишаване на продукцията на андрогени, които се метаболизират в подкожната мастна тъкан до естрогени. Така се поддържа непрекъснато един порочен кръг.
Според някои автори поликистозата на яйчниците не е отделна нозологична единица, а е логичен завършек на всяко негативно въздействие, водещо до хронична (персистираща) ановулация.
Какви са болестните промени?
За поликистозните яйчници е характерно, че те са стимулирани да произвеждат голямо количество андрогени и то главно тестотерон. При ехографско изследване се виждат множество кисти, които всъщност са незрели фоликули. Те са разположени по периферията на яйчника като перли. Мастната тъкан синтезира ензим (ароматаза), който превръща тестотерона в естрадиол и естрон. Това е причината при жени със затлъстяване да се наблюдава едновременно повишени нива на естрогени и на тестотерон.
Какви са симптомите?
Заболяването може да протече с олигоменорея до аменорея. За олигоменорея се говори, когато са налице осем или по-малко менструации за една година. В други случаи пък се наблюдават по-чести цикли, които протичат с повишено количество менструална кръв. При някои пациенти се констатира и метрорагия. Менструалните нарушения се дължат на нарушена функция на яйчниците, поради което не се отделят функционално годни яйцеклетки всеки месец.
Друго характерно при тези болни е изразеният космен вирилизъм. Няма изразени признаци на дефеминизация. Макар и по-ниско, естрогенното ниво поддържа нормален външен вид на жената, гърдите за добре развити, разпределението на подкожната мастна тъкан е от женски тип, но преобладава в горната половина на тялото.
Как се поставя диагноза?
Поставянето на диагнозата понякога изисква наблюдение на пациентката в продължение на месеци. Тя се базира на:
- различна степен на вирилизация;
- различни нарушения в менструалния цикъл;
- отклонения от нормата на стойностите на хормоните в кръвта и урината;
- ехографски доказана и персистираща поликистоза на яйчниците;
- стерилитет.
Лабораторните изследвания на хормоните трябва да се провеждат в различни периоди от менструалния цикъл. Характерно за този синдром е промяната в съотношението LH/FSH (повече от 2:1) между 3ти-7ми ден на цикъла. Ако нивото на прогестерона в периода 20-24 ден на цикъла е намалено, означава, че е налице хиполутеинизъм или ановулаторен цикъл.
С какво може да се обърка?
Поликистозната болест на яйчниците трябва да се разграничи от различни видове яйчникови тумори, които могат да бъдат хормонопродуциращи и да предизвикват различни отклонения от нормалния менструален цикъл. В трудни диагностични случаи на помощ идва изследването на специфични туморни маркери.
При жени с нормална прогестеронова продукция, нормален менструален цикъл, но с по-изразено окосмяване, то се счита за кожен проблем – хирзутизъм, който се дължи на повишена чувствителност на космените фоликули към нормално произвежданите в организма андрогени.
Как се лекува?
Принципно лечението се състои в прекъсване на порочния кръг, който се създава в дейността на оста хипоталамус-хипофиза-яйчници, като се поставя за цел неговото блокиране за известен период от време. След преустановяване на лечението очакваният ефект е нормална функция на овариумите. За целта се използват хормонални препарати. Задължително е лечението да се провежда от специалист с високи познания по гинекологична ендокринология.
Съществуват и оперативни методи на лечение, които е редно да се прилагат, чак когато се изчерпат възможностите на консервативното лечение.
Как да се предпазим?
Поради това, че причината за заболяването не е напълно изяснена – на този етап не може да се говори за профилактирането му.
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?
Основно правило е да се спазват препоръките на лекуващия лекар, както и да се приема стриктно хормоналната терапия, ако такава е назначена. При жени с наднормено тегло трябва да се спазва подходящ хранителен и двигателен режим.