Рак на простатата

[lwptoc depth=“1″]

Рак на простатата

Ракът на простатата е злокачествено заболяване, което се развива предимно у мъже над 50-годишна възраст. Симптоми в началото на развитието на заболяването почти няма. Поради тази причина от изключително значение за ранното му диагностициране са ежегодните профилактични прегледи при уролог за мъже над 50 години. Ранното откриване на заболяването значително подобрява прогнозата и преживяемостта на болните.

От какво се причинява?

Както при почти всички злокачествени заболявания, така и при карцинома на простатата, не е напълно известно, какво подтиква нормалните клетки да се „израждат“ в туморни. При рака на простатната жлеза (РПЖ) най-голямо значение се отдава на хормоналната теория, според която ракът се развива под влияние на мъжките половите хормони. Тази теория се доказва чрез успешното лечение с хормонални препарати. Хроничните неспецифични инфекции на простатата, както и вируси (CMV и Herpes Virus Type 2), имат връзка с по-честата заболевамост от простатен карцином.

Като рискови фактори за развитие на рак на простатата на първо място трябва да се отбележи възрастта. С нарастване на възрастта рискът от простатен карцином се увеличава, като на възраст 90 години рискът от възникване на карцином е около 90%. Наследствената предразположеност значително увеличава риска. Хората от азиатската раса страдат от РПЖ с 2-2,5 пъти по-малко от европеидната раса. Тютюнопушенето, радиацията и производствените лъчения също се определят като рискови фактори.

Какви са болестните промени?

Неизвестни засега механизми карат нормалните клетки на простатната жлеза да се делят и нарастват неконтролируемо.Тъй като тези клети са жлезисти по произход, карциномът се нарича аденокарцином (адено – жлеза). Поради факта, че туморните клетки се развиват от периферната част на жлезата, симптомите от страна на долните пикочни пътища се проявяват едва когато карциномът нарасне до такава степен, че предизвиква обструкция на пикочния канал.
В зависимост от степента на диференциация (в каква степен туморните клетки приличат на нормалните) се определя и прогнозата на заболяването. Колкото по-малко туморните клетки  приличат на нормалните, толкова заболяването протича по-агресивно и е по-злокачествено. За степенуване на тежестта на злокачественост на раковите клетки се използва хистологичната класификация – Gleason Score:

• Gleason Score от 2 до 4 – високодиференциран карцином – добра прогноза;

• Gleason Score от 5 до 7 – умеренодиференциран карцином;

• Gleason Score от 8 до 10 – нискодиференциран карцином – лоша  прогноза;

Най-широко използваната класификация за стадиране на туморния процес е TNM класификацията. Тя отразява ангажираността на простатата, обхващане на лимфни възли и метастази в далечни органи:

Т- тумор:

• Т0 – липсва първичен тумор;
• Тx – клинично неустановим тумор;ю
• Т1а – инцидентно открит тумор (˂ от 5% от резецираната тъкан);
• Т1b – инцидентно открит в ˃ от 5% от резецираната тъкан;
• Т1c – тумор, доказан след аспирационна биопсия при завишено PSA;
• T2 – ограничен в простатата тумор;
• Т2a – туморът обхваща половината лоб или по-малко;
• Т2b – туморът обхваща повече от половината лоб, но не и двата;
• Т2c – туморът обхваща и двата лобал;
• Т3 – Туморът преминава през простатната капсула;
• Т3а –  едностранно или двустранно преминаване през капсулата;
• Т3b – туморът инфилтрира семенните мехурчета;
• Т4 – туморът инфилтрира съседни структури, освен семенните мехурчета;
• Т4а – туморът инфилтрира мехурна шийка и/или външен сфинктер и/или ректум;
• Т4b – туморът инфилтрира стената на таза.

N – nodulus (лимфен възел):

• N1– единични метастази под 2 см;ю
• N2 – единични  метастаза ˃ 2 см, но ˂ 5 см;
• N3 – метастази над 5 см.

М–метастази:

• М0 – няма далечни метастази;

• М1 – има далечни метастази.

Какви са симптомите?

Ранни симптоми при РПЖ почти не се наблюдават, което прави откриването му в начален стадий много трудно.

Симптомите при рак на простатата в повечето случи съвпадат с тези при ДПХ (смущения в уринирането – слаба струя, често и трудно уриниране).

Болката, дълбоко в таза, излъчваща се към опашната кост или ректума, може да бъде първа проява на болестта.

Много често първите симптоми се наблюдават едва при метастазиране на тумора в костите (най-често плоски кости – ребра, костите на таза). Характерни за костните метсатази са болките и фрактурите на засегнатите кости. Отпадналост, безапетитие лесна уморяемост, както и чести тромбофлебити също могат да съпътстват заболяването.

Как се поставя диагноза?

Ректалното туширане е основен метод за диагностициране на простатния карцином. Опитният уролог с голяма точност може да отдиференцира карцинома от други заболявания на простатата.

Трансректална ехография е ценен метод в диагностиката и стадирането на заболяването. Благодарение на този метод е възможно да се направи прицелна биопсия на засегнатия участък на простатата, което от своя страна повишава чувствителността (сигурността) за доказване на туморен процес.

Простатна биопсия – методът, без който не може да се постави със сигурност диагнозата. Най-широко разпространена е секстантната биопсия (простатата се разделя на 6 зони и всяка се биопсира). При извършване на манипулацията не се налага анестезия. Усложнения се наблюдават много рядко и не са тежки.

Изследване на нивото на PSA. PSA или простатно специфичен антиген е утвърден като една от задължителните стъпки в диагностичния процес за доказване на простатен карцином. Тук е мястото да се отбележи обаче, че не винаги неговото покачване означава наличие на тумор. PSA може да се повиши и при много други състояния като: простатит, ДПХ, биопсия, ректално туширане и др. Поради тази причина интерпретирането на резултатите следва да се извърши от специалист и в контекста на клиничния преглед. Референтните граници за PSA са 0-4 ng/l.

КАТ е също много важен и ценен метод при диагностицирането на РПЖ. Чрез него, освен да се докаже наличието на тумор, се определя и неговата разпространеност към околните тъкани и органи. Също така методът е ценен за откриване на метастази.

Костна сцинтиграфия – утвърден метод за ранно диагностициране на костни метастази.

С какво може да се обърка?

Важно е ракът на простатата да се разграничи от някои заболявания, които имат сходни симптоми. По-важните от тях са:

• хроничен простатит;
• аденом на простатата (ДПХ);
• туберкулоза на простатата;
• конкременти в простатата и др.

Как се лекува?

При лечението на простатния карцином може да се използват много терапевтични способи и варианти, но най-общо то се дели на медикаментозно, оперативно, лъчелечение и брахитерапия.

Оперативно лечение – при него се премахва цялата простатна жлеза заедно с капсулата й и семенните мехурчета (радикална простатектомия). Има различни методи за изпълнение на тази операция, като напоследък много актуална е лапароскопската простатектомия („безкръвна“) поради по-лекият за пациента постоперативен период. Много модерен метод за оперативно лечение на простатния карцином е робот-асистирана  простатектомия. Всички тези методи се прилагат по преценка на специалист, според възрастта на болния, наличието на далечни метастази и др.

Към оперативните методи на лечение може да се причисли и орхиектомията. То има за цел намаляване нивото на тестостерона и с това – потискане развитието на тумора.

Медикаментозно лечение – целта на медикаментозното лечение е да се намалят нивата на тестостерона до кастарационни нива  (нива на тестостерона при отстранени тестиси). Тъй като 15% от туморите са хормонорезистентни е важно това да се определи преди да е започнало лечението. Групите медикаменти, прилагани за лечение на простатния карцином са:

• Естрогенни препарати;

• Агонисти на LHRH;

• Антагонисти на LHRH;

• Антиандрогени:

                      – стероидни;

                      – нестероидни.

• Препарати с комбинирано действие.

Радиотерапия – туморът на простатната жлеза е радиочувствителен и поради тази причина радиотерапията намира място сред лечебните алтернативи. Индикациите за радиолечение са: млади болни, болни, които не могат да бъдат оперирани и сърдечно болни. Брахитерапията представлява вид радиотерапия, при който радиоактивният източник се вкарва директно в тялото на болния (в простатната тъкан) и по този начин се повишава нейната ефективност.

Как да се предпазим?

Трудно може да се говори за профилактика при туморните заболявания. Тук по-добре да се обърне внимание към стремежа за ранното откриване на туморното заболяване, което от своя страна значително подобрява прогнозата и дава реален шанс заболяването да бъде елиминирано изцяло. За целта от огромно значение е  мъжете над 50-годишна възраст  да посещават личния си уролог поне 1 път годишно за профилактичен преглед на простатата. Въпреки множеството кампании, които се провеждат в тази насока, хората трябва да знаят, че те самите носят най-голяма отговорност за здравето си.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

При вече открит и лекуван тумор на простатата, от голямо значение е периодичното проследяване на пациентите. За целта може да се  извършват проследяване на нивата на PSA, кисела фосфатаза, костна сцинтиграфия, биопсия и др. Този план на проследяване се изготвя от уролог и онколог, спрямо приложеното досега лечение и в зависимост от стадия, в който се намира туморът.