Рак на шийката на матката

Ракът на шийката на матката е един от най-често срещаните  тумори на женските полови органи. В България всяка година заболяват около 700 и умират около 200 жени. Засяга жените между 30 и 60-годишна възраст.

От какво се причинява?

Като причина за появата на рак на шийката на матката се посочва хроничната инфекция с човешки папилома вирус – Human papilloma virus (HPV). Той атакува човешките кератоцити (клетки, изграждащи повърхностния слой на  епидермиса) и то предимно от незрелите клетъчни слоеве. Съществуват различни типове човешки папилома вируси. От тях с повишена онкогенна способност са тип 16 и тип 18. Тези вируси вграждат своя генетична информация в генома на нормалната клетка. По този начин променят наследствената й информация и я превръщат в злокачествена клетка.

Като рискови групи за заболяване от цервикален карцином се определят жени, които рано започват да водят полов живот, често сменят половите си партньори, боледуват от болести, които се предават по полов път, както и жените с лоша лична хигиена. Тютюнопушенето е друг рисков фактор, защото то намалява местния противотуморен имунитет и възпрепятства спонтанната защитна реакция на организма.

HPV инфекция при мъжете

Какви са болестните промени?

Характерно за рака на шийката на матката, което го отличава от carcinoma in situ е, че базалната мембрана е пробита и има гнезда от ракови клетки. В зависимост от посоката, в която се разраства туморът, той се дели на екзофитен и ендофитен. За екзофитната форма е характерна лесно кървяща, трошлива повърхност на тумора. При ендофитната форма първоначално повърхността е запазена, а в последствие се появяват язви. В зависимост от локализацията си, туморите се делят на екзоцервикални и ендоцервикални. Ендоцервикалните тумори са трудни за установяване. Те са характерни за жени в менопауза. Туморът е недостъпен за оглед със спекулум. Раковите клетки могат да се разпространят чрез лимфните пътища, кръвното русло и по съседство.

Вижте повече за преканцерозите на маточната шийка

Какви са симптомите?

Карциномът на шийката на матката преминава през четири клинични стадия според Световната федерация по акушерство и гинекология:

  • Първи стадий – туморът е локализиран само върху шийката на матката. Този стадий има два подстадия:
    • Тумор, който на дълбочина достига до 3 мм. и заема площ по-малка от 1 см2
    • Тумор, които на дълбочина достига повече от 3 мм. и заема площ, по-голяма от 1см2.
  • Втори стадий – туморът е извън шийката на матката и обхваща 2/3 от горната част на влагалището.
  • Трети стадий – туморът достига тазовите стени, както и долната 1/3 от влагалището.
  • Четвърти стадий – туморът достига пикочния мехур, правото черво или са установени далечни метастази.

Симптомите зависят от стадия  и от степента на разпространение на тумора. Обикновено заболяването се открива при профилактичен преглед. Първите симптоми се появяват след първия стадий и не могат да се нарекат ранни. Важно е да се знае, че при този вид рак няма ранни симптоми. Във втория стадий пациентите се оплакват от кръвотечение и кръвенист влагалищен флуор. Едва в третия стадий се появява болка. Към късните симптоми се отнася и стенозирането на единия или и на двата уретера.

Как се поставя диагноза?

От втория подтип на първия стадий туморът е достъпен за оглед със спекулум. Взима се материал за биопсия от тумора. Прави се, за да се потвърди диагнозата и за да се определи в кой стадий е туморът. Диагнозата може да се постави и чрез абразио на маточната кухина и на канала на шийката.  За да се определи, докъде се е разпространил туморът, се прави и туширане на ректума. Задължително се извършват инструментални изследвания – цистоскопия и ректоскопия.
С тези методи се търси засягане на съседните кухи органи. Засягането им е характерно за четвърти стадий. Друго задължително изследване е венозната урография. Всяко засягане на бъбрека говори за трети стадий. Прави се рентгенография на бял дроб, за да се търсят белодробни метастази. Рядко се прави сцинтиграфия на кости с цел търсене отново  на метастази.

С какво може да се обърка?

Може да се сбърка с доброкачествени тумори или язви на шийката – кондиломи, папиломи, генитална туберкулоза, афти и др.

Как се лекува?

От голямо значение за правилно провеждане на лечението е определяне на стадия на раковия процес. Лечението при първи стадий включва конизация и изследване на взетата тъкан. При млади и нераждали жени, ако туморът достига до 1 мм в дълбочина и няма ракови клетки в съседните лимфни възли и в кръвоносните съдове, конизацията води до излекуване.Като тези пациентки трябва в продължение на 5 години редовно да си правят колпоскопско и цитологично изследване.
Когато туморният процес се разпространи до 3 мм в дълбочина, се прави тотална хистеректомия без отстраняване на тазовите лимфните възли. Само при 1% от пациентите са обхванати и лимфните възли. Лъчетерапия не се провежда след операцията. При този стадий прогнозата е добра.

Когато туморът достигне над 3 мм се отстранява матката, заедно с лимфните възли. При доказване в този случай на метастази, се провежда задължително лъчетерапия. Трябва да се имат предвид усложненията от нея – радиационен дерматит, цистити, стесняване на уретерите и развитие на хидронефроза.

Лечението при втори стадий на заболяването е както при първия стадии с дълбочина над 3 мм на тумора. При жени над 45-годишна възраст се препоръчва съчетаната лъчетерапия. Започва се с облъчване вътрекухинно през влагалището и в последствие облъчване на кожата в областта на таза. Жените в трети стадий не се оперират. При тях се прилага отново съчетано лъчелечение, като се препоръчва първо облъчване през кожата и след това вътрекухинно облъчване.

При четвърти стадий на болестта, когато е засегнат пикочният мехур, се прави предна екзентерация – премахване на матката и пикочния мехур, и имплантация на уретерите в част от тънкото черво. Когато е засегнат ректума и той се премахва и се извежда anus preter naturalis . Прогнозата в трети и четрърти стадий е лоша. Преживяват 5 години едва 30% от болните.

Как да се предпазим?

Основната профилатика на рака на шийката на матката е провеждането на редовни гинекологични прегледи, които включват вземане на натривка от клетки от маточната шийка за цитологично изследване и извършване на колпоскопия.  При този вид изследвания могат да се установят различни преканцерозни състояния на епитела на маточната шийка, наречени дисплазии, които могат да са изразени в различна степен, но са лечими с различни медикаментозни и инструментални методи.

Този вид рак лесно се установява, защото:

  • Започва не от здрав епител, а от изменен такъв, поради което навременната диагностика и лечение могат да ограничат процеса и да се избегнат по-големи усложнения;
  • Друго предимство е, че се диагностицира чрез неинвазивни методи – колпоскопия, цитилогично изследване.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След  поставяне на диагнозата се спазват стриктно всички указания на специалист онкогинеколог.