Синдром на Райтер и Реактивен артрит

Определение за реактивен артрит

Понятието обхваща възпалителни ставни заболявания, които се проявяват като вторично заболяване след прекарани стомашно-чревни или уро-генитални бактериални инфекции.

Среща се при 2 – 3% от пациентите с диагностицирани стомашно-чревни или уретритни бактериални инфекции.

Етиология

Генетично предразположение: 80% от пациентите са носители на HLA-B27 (сред нормалното население носителството е около 8%)

Отключваща бактериална инфекция:

  • Постуретритен реактивен артрит (PEA) след гонорея и негонорейни уретрити, предизвикани от Chlamidia trachomatis и Ureaplasma urealytica
  • Постентеритен реактивен артрит (PEA) след инфектиране със салмонели, шигели, йерсинии, Campylobacter jejuni и други причинители на ентерити

Важно!: Между HLA-B27 и някои от бактериите, които отключват заболяването (например Yersinia pseudotuberculosis) съществува частично антигенно сходство.

Клинична картина

След латентен период от 2 – 6 седмици след чревната или пикочната инфекция се развива вторично заболяване с артрит и други симптоми. Пълната клинична картина на реактивния артрит (PEA) c 3 или 4 основни симптоми се нарича синдром на Reiter и се наблюдава при 1/3 от пациентите.

Главни симптоми на синдрома на Райтер:

  • Артрит (често асиметричен, евентуално прескачащ олигоартрит, например на колянната/глезенната става)
  • Уретрит
  • Конюнктивит/ирит
  • Дерматоза на Райтер (balanitis carcinata, афтозни лезии в устната кухина, псориатични кожни изменения, кератодермия по повърхността на кожата/ходилото на крака)

Ако заболяването обхване симптоми от 1 до 3 се нарича триада на Райтер, от 1 до 4 – тетралогия на Райтер.

Евентуално придружаващи симптоми:

  • Температура
  • Сакроилеит
  • Болезнено възпаление на сухожилните залавни места – ентезопатии (инсерционити)
  • Рядко въвличане на вътрешните органи: например кардит, плеврит

Лабораторни данни

  • Неспецифичните възпалителни показатели  СУЕ и CRP са повишени
  • Генетично изследване: HLA-B27 (в 80% от случаите)
  • Доказване на ентеритна или уретритна инфекция:
    • Изолиране на причинителя: тъй като чревната или уретрална инфекция е отзвучала след появата на реактивен артрит (PEA), понякога е успешно доказването на причинителя в уретралната намазка (при уретрит), но не и в изпражненията (след ентерит).
    • Способи за серологично доказване на причинителя: нe винаги могат да бъдат установени изменения в титъра на антителата, които да доказват причинителя.
  • Изключване на други ревматични заболявания (липса на ревматоидни фактори, ANA, непроменен антистрептолизинов титър и др.)

Диференциална диагноза

Прави се с други ревматични заболявания

Диагнозата се базира на анамнезата (предшестваща чревна или уретрална инфекция), клиничната картина и лабораторните данни (HLA-B27, изолиране на причинителя)

Лечение

  • Лечение на първоначалната инфекция: при негонорейния уретрит, предизвикан от хламидии или уреаплазми: тетрациклини или еритромицин за две седмици + лечение на партньора; лечение, съобразено с причинителя на гонореята, съответно ентерита
  • Симптоматично лечение на реактивния артрит (PEA):
    • Физикално лечение (при остър артрит: криотерапия)
    • Нестероидни антиревматични медмкаменти, например диклофенак
    • Допълнително евентуално витамин Е 1 200 mg/ден
    • Евентуално временна глюкокортикоидна терапия при високоактивно протичане и/или иридоциклит
    • Евентуално сулфасалазин при хронично протичане

Прогноза

Две-трети от случаите оздравяват след шест месеца. Олигосимптомното протичане на реактивния артрит (PEA) има благоприятна прогноза за разлика от напълно разгърнатата клинична картина под форма на синдрома на Райтер.