Синдром на Райтер и Реактивен артрит
Синдром на Райтер и Реактивен артрит
Определение за реактивен артрит
Съдържание
Понятието обхваща възпалителни ставни заболявания, които се проявяват като вторично заболяване след прекарани стомашно-чревни или уро-генитални бактериални инфекции.
Среща се при 2 – 3% от пациентите с диагностицирани стомашно-чревни или уретритни бактериални инфекции.
Етиология
Генетично предразположение: 80% от пациентите са носители на HLA-B27 (сред нормалното население носителството е около 8%)
Отключваща бактериална инфекция:
- Постуретритен реактивен артрит (PEA) след гонорея и негонорейни уретрити, предизвикани от Chlamidia trachomatis и Ureaplasma urealytica
- Постентеритен реактивен артрит (PEA) след инфектиране със салмонели, шигели, йерсинии, Campylobacter jejuni и други причинители на ентерити
Важно!: Между HLA-B27 и някои от бактериите, които отключват заболяването (например Yersinia pseudotuberculosis) съществува частично антигенно сходство.
Клинична картина
След латентен период от 2 – 6 седмици след чревната или пикочната инфекция се развива вторично заболяване с артрит и други симптоми. Пълната клинична картина на реактивния артрит (PEA) c 3 или 4 основни симптоми се нарича синдром на Reiter и се наблюдава при 1/3 от пациентите.
Главни симптоми на синдрома на Райтер:
- Артрит (често асиметричен, евентуално прескачащ олигоартрит, например на колянната/глезенната става)
- Уретрит
- Конюнктивит/ирит
- Дерматоза на Райтер (balanitis carcinata, афтозни лезии в устната кухина, псориатични кожни изменения, кератодермия по повърхността на кожата/ходилото на крака)
Ако заболяването обхване симптоми от 1 до 3 се нарича триада на Райтер, от 1 до 4 – тетралогия на Райтер.
Евентуално придружаващи симптоми:
- Температура
- Сакроилеит
- Болезнено възпаление на сухожилните залавни места – ентезопатии (инсерционити)
- Рядко въвличане на вътрешните органи: например кардит, плеврит
Лабораторни данни
- Неспецифичните възпалителни показатели СУЕ и CRP са повишени
- Генетично изследване: HLA-B27 (в 80% от случаите)
- Доказване на ентеритна или уретритна инфекция:
- Изолиране на причинителя: тъй като чревната или уретрална инфекция е отзвучала след появата на реактивен артрит (PEA), понякога е успешно доказването на причинителя в уретралната намазка (при уретрит), но не и в изпражненията (след ентерит).
- Способи за серологично доказване на причинителя: нe винаги могат да бъдат установени изменения в титъра на антителата, които да доказват причинителя.
- Изключване на други ревматични заболявания (липса на ревматоидни фактори, ANA, непроменен антистрептолизинов титър и др.)
Диференциална диагноза
Прави се с други ревматични заболявания
Диагнозата се базира на анамнезата (предшестваща чревна или уретрална инфекция), клиничната картина и лабораторните данни (HLA-B27, изолиране на причинителя)
Лечение
- Лечение на първоначалната инфекция: при негонорейния уретрит, предизвикан от хламидии или уреаплазми: тетрациклини или еритромицин за две седмици + лечение на партньора; лечение, съобразено с причинителя на гонореята, съответно ентерита
- Симптоматично лечение на реактивния артрит (PEA):
- Физикално лечение (при остър артрит: криотерапия)
- Нестероидни антиревматични медмкаменти, например диклофенак
- Допълнително евентуално витамин Е 1 200 mg/ден
- Евентуално временна глюкокортикоидна терапия при високоактивно протичане и/или иридоциклит
- Евентуално сулфасалазин при хронично протичане
Прогноза
Две-трети от случаите оздравяват след шест месеца. Олигосимптомното протичане на реактивния артрит (PEA) има благоприятна прогноза за разлика от напълно разгърнатата клинична картина под форма на синдрома на Райтер.