[lwptoc depth=“1″]

Себорея

Себореята е хронично протичащо, патологично състояние, което при наличие на възпаление се означава като себореен дерматит. Засяга най-често скалпа, лицето, гърдите, пространството между двете лопатки, гърдите. При различните възрасти и локализации протича различно, но най-общо се характеризира с леко надигнати и зачервени петна, които са покрити с бели люспи.

От какаво се причинява?

Повечето специалисти смятат, че себореята се дължи на генетично детерминирани промени в локалния имунитет на кожата, позволяващи заселването на вид гъба – Pithyrosporum ovale. Инфекцията с тази гъба предизвиква възпаление, което най-вероятно предизвиква имунни реакции със създаване на антитела срещу Pithyrosporum ovale.

За получаването на тази увреда на локалния имунитет се посочват множество причини. Тук се включват стрес, имунодефицитни състояния, алкохолизъм и др.

Какви са болестните промени?

При така нараечената seborrhea oleosa се наблюдава повишено отделяне на секрет от мастните жлези, за разлика от seborrhoea sicca, при която има намалено отделяне на себум. И при двете форми се наблюдава повишена десквамация на повърхностните слоеве на епидермиса.

Какви са симптомите?

Себорейният дерматит, в зависимост от възрастта, се представя със съответна симптоматика:

При кърмачета:

  • Млечни кори – жълтобелезникави сквами в окосмената част на главата;
  • Интертриго – измененията са най-често в ингвиналните гънки.

В детска възраст:

  • Лъжлив кел – наслоени люспи и кори по скалпа.

При възрастни:

  • Пърхот;
  • Засягане на лицето – особено назолабиални гънки, вежди, междувеждие.

При всички форми е налице интензивен сърбеж, а кожата става силночувствителна и лесно се възпалява.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата себорея най-често се поставя само на базата на клиничен преглед при специалист по дерматология. Много важно е да се диагностицира причината за поява на това заболяване.

С какво може да се обърка?

Основните заболявания, с които трябва да се прави разлика при съмнение за себореен дерматит са:

  • псориазис;
  • контактен и атопичен дерматит;
  • микотични инфекции на кожата;
  • възпалителни изменения по кожата и др.

Как се лекува?

Локално лечение

Тук се включват множество и разнообразни кремове и унгвенти, съдържащи имидазолови препарати (кетоконазол) и кортикостероиди, комбинирани с антибактериални средства.

За гънките при деца се използва цинкова паста.

За окосмената част на главата се използват шампоани, съдържащи антимикотици, селениев сулфит, катрани и др.

Общо лечение

Общото лечние се налага в тежки случаи или при лошо повлияване от локалната терапия. Най-често се прилагат таблени имидазолови препарати в дози, препоръчани от лекуващия лекар.

Как да се предпазим?

Не съществува специфична профилактика. Добре е кожата да се предпазва от изсушаване чрез често третиране с повърхностноактивни измиващи препарати.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Важно е да се спазват препоръките на лекуващия дерматолог. Използването на специални миещи средства в оптимална честота и дозировка може да тушира значително проявите на себорея и себореен дерматит.