Възможността за настъпване на бременност при нормални условия, когато всичко е видимо наред, е около 25-30% всеки месец. В естествена ситуация причините не всяка жена да забременява мога да са различни:

• овулацията не се случва при всеки цикъл по едно и също време
• не винаги яйчникът отделя яйцеклетка, понякога „прескача” 1-2 цикъла
• не всеки фоликул, който нараства като доминантен и се „пука” при овулация, съдържа яйцеклетка
• не всяка яйцеклетка е годна да се оплоди след отделяне (в естествени условия обикновено е една)
• сперматозоидите не пристигат „навреме” до яйцеклетката, не преживяват достатъчно, нямат нужната концентрация – не е вярно твърдението, че един сперматозоид е достатъчен, в естествени условия са нужни милиони сперматозоиди, които помагат на този „един”, за да „предразположи” яйцеклетката да поеме сперматозоида
• не винаги от правилно оплодената яйцеклетка се получава ембрион с добри характеристики и потенциал за имплантация

Какво е стерилитет?

Стерилитет или понятието „безплодие“ означава невъзможност на една жена да забременее или да износи бременност. Като проблемът може да е както при жената, така и при мъжа.

Стерилитетът засяга приблизително 15% от двойките и се определя като неспособност за забременяване въпреки редовните сексуални контакти и неприлагането на мерки за предпазване от бременност. В допълнение за стерилитет се говори и в случаите на неуспех при износването на бременност.

Препоръчително е изследването и лечението на стерилитета да започне:

• след една година неуспешни опити за зачеване при редовни сексуални контакти и неприлагане на мерки за предпазване от бременност;
• след шест месеца неуспешни опити за зачеване при редовни сексуални контакти и неприлагане на мерки за предпазване от бременност, ако възрастта на жената е над 35 години.

Стерилитетът се определя като първичен, когато жената никога не е имала бременности (дори и извънматочна) и вторичен – когато жената е имала вече поне една бременност, независимо как е завършила (раждане, аборт или извънматочна бременност).

Проблемът с безплодието засяга и двамата партньори еднакво.

При наличие на някое от следните обстоятелства е препоръчителна консултацията със специалист по репродуктивна медицина:

При жената:
• нередовен или болезнен менструален цикъл
• менструалните цикли са през по-кратки интервали от време – на 21 или по-малко дни
• липса на менструация за период по-дълъг от 3 месеца
• два или повече аборта (спонтанни или по желание)
• синдром на поликистозните яйчници (PCOS)
• LUF синдром
• ендометриоза
• миома или полипи на цервикалния канал
• намален яйчников резерв
• прекарани в миналото полово-предавани инфекции (напр. Хламидия, Гонорея, Микоплазми и Уреаплазми, Трихомони)
• и други

При мъжа:
• хирургична интервенция на херния или на тестисите
• нетипично разположение на първия или втория тестис
• паротит (по време или след пубертета)
• варикоцеле
• проблеми с ерекцията или еякулацията
• прекарани в миналото полово-предавани инфекции (напр. Хламидия, Гонорея, Микоплазми и Уреаплазми, Трихомони);
• и други

Какви изследвания се правят за стерилитет?

При мъжа се прави спермограма с морфология. Спермограмата дава информация за основни показатели, като брой и подвижност на сперматозоидите, а морфологията за възможността сперматозоидите да оплодят яйцеклетката. Най-обективният метод е т.нар. натрифка по Крюгер – в еякулата има около 60 форми на сперматозоиди, една е нормалната и тя опложда.  Нормалните форми трябва да са над 14%. Когато са между 5 и 14% става дума за намалена оплодителна способност. По-малко от 5 – за много лоша. В последния случай се препоръчва да се прави ИКСИ процедура, което представлява следното – във всяка извадена зряла яйцеклетка се инжектира по един зрял сперматозоид. По този начин се осъществява оплождането.

По отношение на жената се започва с оценка на резерва на яйчника. Този метод се прилага по време на менструация и включва ултразвуково определяне на броя на т. нар. антрални фоликули, обема и кръвоснабдяване на яйчника, вземане на кръв и определяне на основния хормонален баланс, както и специфични хормони, които се произвеждат от яйчника. На база тези изследвания може да се направи заключение за моментното състояние на резерва на яйчника и една бъдеща прогноза, като вид профилактика. Има случаи, при които жените не искат да забременяват и отлагат този въпрос за след години. Обаче при една малка група (10%) от популацията, менструацията спира преди 45-годишна възраст. В тези случаи е налице ранно изчерпване на  яйчниковите структури, което води до трудност за забременяване и висок риск от спонтанни аборти. Затова в профилактиката при всяка жена или момиче е необходимо по време на менструация да се направи именно тази оценка. И ако специалистът установи, че е налице прогноза за по-ранно спиране на менструацията, да се обърне внимание и да посъветва за своевременно планиране на бременност, защото след 5 години може да е късно.

Освен изследванията за яйчниковия резерв, трябва да се направи и тест за проходимост на тръбите, който носи информация дали има тубарен фактор за стерилитета. Също е удачно във втората половина на цикъла една жена да бъде проследена на ултразвук, за да бъде установено наличието на овулация. При регулярен цикъл, това се препоръчва между 20 и 24 ден в комбинация с определяне нивата на хормона прогестерон.

Понякога се налага и лапароскопия, при съмнения за проблеми в тръбите или друга патология.