[lwptoc depth=“1″]

Синдром на сухото око

Синдромът на сухото око представлява комплекс от субективни и обективни симптоми. Засяга 10-15% от населението, като с напредване на възрастта и честотата се увеличава, особено при пациенти на полимедикаментозна терапия.

От какаво се причинява?

Слъзният апарат се състои от слъзна жлеза, добавъчните слъзни жлези в конюнктивата и слъзоотводните пътища. Продуцираните от слъзната жлеза сълзи се изливат в латералния край на горния свод – между клепача и очната ябълка. Чрез мигателните движения те се разстилат по роговицата и конюнктивата, смесват се със секрета на добавъчните слъзни жлези, секрета на Мейбомиевите жлези и се събират в слъзното езеро, от където се всмукват от слъзните точки.

Слъзният филм е тънък слой от продуктите на слъзния апарат и добавъчни жлези, който покрива роговицата и я предпазва от изсъхване. Състои се от три слоя:

  • Дълбок, хидрофилен, муцинозен слой – образуван от секрета на муцинозните жлези на конюнктивата;
  • Среден, воднист слой – произведен от слъзната жлеза и добавъчните слъзни жлези;
  • Повърхностен, липиден слой – съставен от масти, секретирани от Мейбомиевите жлези, жлезите на Цайс и Мол на клепача.

Слъзната течност се събира в слъзното езерце. Оттичането на сълзите от него се извършва чрез синхронен с мигането перисталтичен процес. Слъзните точки, които са потопени в слъзното езерце и слъзните каналчета, които до момента на мигането са полузатворени, се отварят и по тях сълзите се всмукват в слъзния сак. От слъзния сак сълзите е оттичат в носо-слъзния канал, който се отваря под долната носна конха в лигавична дубликатура, която понякога действа като вентил. Тук слъзната течност се стича по носната лигавица и се изпарява.

Основната причина, водеща до развитие на синдрома на сухото око, е увреждането на слъзната жлеза и добавъчните слъзни жлези от различни заболявания:

  • Блефарити;
  • Конюнктивити;
  • Дакриоаденити ;
  • Облъчвания на роговицата и конюнктивата;
  • Изгаряния на роговицата и конюнктивата;
  • Пластични операции на клепачите;
  • Катаракта;
  • Глаукома;
  • CVS (Computer Vision Syndrome) – с масовата употреба и злоупотреба на компютри се стига до засягане на всички, работещи с тях. Дължи се на по-отворената очна цепка, когато мониторът е по-високо разположен от нивото на очите и по-рядкото мигане, вследствие на концентрацията върху движещите се обекти от страна работещия с компютъра;
  • Носене на контактни лещи;
  • След операции за корекция на рефракционни аномалии, вследствие на нарушение на мигателния рефлекс;
  • Употреба на някои медикаменти – перорални контрацептиви, бета-блокери, общи анестетици и др.

Като причини за засилване на оплакванията могат да се посочат фактори, водещи до по-бързо изпарение на сълзите:

  • Излагане на очите на вятър, пушек, сух въздух;
  • Директно излагане на въздушния поток от климатик;
  • Гледане на екран, разположен по-високо от нивото на очите, при което очната цепка е по-отворена.

Какви са болестните промени?

Основните механизми, водещи до поява на този синдром са:

  • Намалена слъзна секреция – вследствие на органично или функционално увреждане на произвеждащия сълзите слъзен апарат;
  • Ускорено изпарение на сълзите – вследствие на неблагоприятни външни условия, нарушение в разпространението на слъзния филм, аномалии на клепачите, незатваряне на клепачите и др.

Като патогенетичен механизъм при синдрома на Гожеро-Сьогрен се сочи лимфоцитна инфилтрация на слъзните жлези, водещо до нарушение на тяхната функция.

Какви са симптомите?

Основните обективни и субективни оплаквания са: дразнене, парене, дори болка при мигане, сърбеж, усещане за чуждо тяло в окото, светлобоязън, често мигане, хиперемия на конюнктивата, намалена слъзна секреция, ерозии по роговицата. Тази богата субективна симптоматика много често контрастира на доброто състояние на окото, което изглежда напълно нормално.

Особена клинична картина се наблюдава при синдрома на Гожеро-Сьогрен (Gougerot-Sjögren). Той е автоимунно системно заболяване, което се проявява при жени в менопауза. Оплакванията са от сухота в очите, сухота в устата, трудно преглъщане на твърда храна, липса на апетит. Клинично заболяването се проявява с: сухота на лигавиците – сух кератоконюнктивит, сух ринит, ксеростомияахилия в стомаха, сух вулвовагинит. Често се съчетава със ставни болки, като проява на ревматоиден артрит.

Друг основен синдром, водещ до сухо око е сенилната инволуция на слъзните жлези.

Как се поставя диагноза?

Диагностичните тестове позволяват да се обективизира наличието на понижена слъзна секреция и да се прецени състоянието на очната повърхност. Основните диагностични тестове са:

  • Тест на Schirmer –  лесно осъществим и същевременно информативен относно количествената оценка на слъзната продукция. Методът е следният – използва се специална лента от филтърна хартия, като 5 мм от нея се поставя в долния клепач, между окото и клепача, а остатъка стърчи навън. Пациентът стои и мига нормално. След 5 минути лентата се отстранява и се определя големината на овлажнената част от нея.
  • Време на разкъсване на слъзния филм – тестът се провежда с биомикроскоп и позволява да се проследи стабилността на слъзния филм.
  • Тест с Бенгалско розово 1% – багрило, което оцветява мъртвите епителни клетки. Позволява много ясно да се видят зоните на увреждане на роговичния и конюнктивалния епител.

С какво може да се обърка?

Важно е да се определи на какво се дължи синдромът на сухото око, защото в някои случаи е възможно етиологично лечение. Трябва своевременно да се премахнат всички предразполагащи фактори, ако е възможно разбира се, за да се види, дали състоянието ще се подобри. Ако няма промяна се продължава с търсенето на причината.

Как се лекува?

Лечението на синдрома на сухото око цели да се намали дискомфорта на пациента и да се съхрани от увреждане очната повърхност. То трябва да бъде етиологично винаги, когато е възможно да се установи причината, но на практика това рядко се отдава и лечението основно е заместително.

Като първа мярка за намаляване на оплакванията следва да се спазват някои принципи в начина на живот, с цел да се сведе до минимум влиянието на външни фактори, утежняващи сухотата:

  • Прекъсване на тютюнопушенето;
  • Да се избягва сух и горещ климат;
  • Да се избягват задимени помещения и такива с климатични инсталации;
  • Прием на пълноценна храна, богата на витамин А, който може да се поставя и директно в окото под формата на колир или унгвент;
  • Да се осигурява редовна почивка на очите и те да се държат затворени колкото е възможно по-често.

Липсата на сълзи се замества с накапване на изкуствени сълзи, като за предпочитане са тези без консерванти. Колирите са ефективни само при често и редовно поставяне. Понастоящем добиват широка популярност и геловете, които имат предимството да се поставят по-рядко в очите.

Накапване в окото на трофични колири, подобряващи регенерацията на епитела на роговицата.

Хирургично лечение може да се предприеме при нарушение в положението на клепачите, водещо до синдром на сухото око. Съществуват и техники за запушване и трайно затваряне на слъзните точки, с цел да се увеличи времето на контакт на слъзния филм с окото, но те понастоящем се използват много рядко.

Как да се предпазим?

Профилактиката на синдромът на сухото око е следната:

  • На първо място отказване от тютюнопушенето;
  • Избягване на сух, горещ и замърсен въздух, както и задимени помещения и такива с климатични инсталации;
  • Осигуряване на редовна почивка на очите, особено при работа с компютър;
  • Своевременно лечение на различните възпалителни заболявания, които могат да доведат до сухо око – блефарити, конюнктивити и др.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След поставяне на диагнозата синдром на сухото око е важно, ако се знае причината да се цели нейното отстраняване. Ако тя е неизвестна, се преминава към заместително лечение с изкуствени сълзи под формата на колир или гел, като се спазват и всички хигиенни мерки за предпазване на очите от прекомерно изсъхване.