Трихинелоза (Trichinellosis)

[lwptoc depth=“1″]

Трихинелоза (Trichinellosis)

Трихинелозата е паразитно заболяване, което засяга бозайниците и човека и се развива след консумация на трихинелозно месо. Протича с изразен токсоинфекциозен синдром. Хелминтите са паразитни червеи, които се разделят на 3 класа: Nematodes – кръгли червеи (напр. Ascaris, Trichinella), Cestodes – плоски червии (напр. говежда, свинска, кучешка тения) и Trematodes – плоски смучещи червеи (напр. шистозоми, фасциоли и др.). В организма на човека могат да паразитират над 250 вида червеи от тези три класа. Някои видове са широко разпространени в нашата страна, но ежегодно се внасят от чужбина и нехарактерни за страната ни видове.

От какаво се причинява?

Причинител на трихинелозата е Trichinella spiralis – хелминт от групата на нематодите. Трихинелите имат нишковидна форма. Зрелите женски индивиди имат дължина 1-2 мм, а зрелите мъжки – 3-4 мм. Половозрелите трихинели могат да съществуват под няколко форми – чревни, млади и мускулни.

Какви са болестните промени?

Целият биологичен цикъл на паразита се развива в един и същи гостоприемник, който е едновременно и краен и междинен. Човек се заразява при поглъщане на трихинели при консумация на недобре термично обработено месо или месни продукти, които съдържат мускулни трихинели. Ларвите от погълнатото месо се декапсулират под действие на стомашния сок и за 1-2 денонощия достигат полова зрялост в тънкото черво. Половозрелите индивите се оплoждат и към 4-5 ден от инвазията женските трихинели раждат млади ларви (трихинелите са живораждащи нематоди). Младите ларви извършват миграция по кръвен и лимфен път и достигат до напречнонабраздената мускулатура, където се инкапсулират. Могат да се локализират в различни мускули – дъвкателни мускули, мускулите на хранопровода, фаринкса, в диафрагмата, в скелетните мускули, езика и т.н. След 3-4 седмици мускулните трихинели се завиват спираловидно и около тях се образува плътна капсула.

Трихинелозата е биохелминтоза – биологичният цикъл на паразита се развива само в жив организъм.Заболяването е зооантропоноза, защото може да засегне хора и бозайници.

Най-често източнк на инфекцията за човека са заразените домашни и диви животни – прасе, глиган, мечка, морски млекопитаещи. Животните се заразяват най-вече при изяждане на мишки и плъхове или умрели месоядни животни. Човекът е междинен и краен гостоприемник и може да бъде източник на инфекцията при прояви на канибализъм.

Заразяването става перорално при консумация на недобре термично обработено месо, съдържащо мускулни трихинели.

Под действието на паразита в организма се развива сензибилизация и алергична реакция, както и механично въздействие на половозрелите хелминти и техните ларви върху чревната стена. Настъпват и органни поражения при формиране на фиброзните капсули след миграция на ларвите.

Какви са симптомите?

Заболяването може да протече различно – асимптомно, с лека, средно тежка или тежка клинична картина. Най-характерните симптоми на заболяването са

  • Повишена температура;
  • Мускулни болки;
  • Висока еозинофилия;
  • Периорбитален (околоочен оток).

Отокът по веждите, клепачите и лецето е характерен за заболяването и се появява още през първата седмица. Постоянен симптом са мускулните болки, които наподобяват мускулна треска. Болките обхващат най-често гълтателната, очната и дъвкателната мускулатура, а също ребрените и двигателните мускули. Болните трудно дъвчат и преглъщат.

Покачването на еозинофилните клетки в кръвта е силно изразено и започва още в преинкубационния период.

При някои болни могат да се появят и други симптоми – гадене, повръщане, диария, конюктивит, очни кръвоизливи, обриви по кожата, дрезгав глас, афония и др.

При някои хора трихинелозата преминава в хронично заболяване – в течение на 5-6 години периодично се появяват мускулни болки и обща слабост.

Освен хипереозинофилията, лабораторните изследвания могат да покажат и други отклонения – левкоцитоза и лимфоцитоза, повишени стойност на имуноглобулините, електролитни нарушения, повишаване на креатинкиназата, трансаминазите (АСАТ, АЛАТ), ЛДХ (лактатдехидрогеназа) и др.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя по характерната клинична картина и епидемиологичните данни за консумация на недобре термично обработено месо. Провеждат се и параклинични и паразитологични изследвания. Материали за изследване могат да бъдат – фекална проба от заболелия, повърнати материи, кръв за серологична диагностика, биопсичен материал от заподозряно месо на животно. Морфологично заподозряното месо се изследва чрез компресивна трихинелоскопия или след изкуствено смилане с изкуствен стомашен сок. Фекалните проби и повърнати материи се изследват чрез хелминтоларвоскопия – търсят се възрастни или млади трихинели. Чрез имунологични методи (ELISA, имунофлуоресцентна реакция и др.) могат да бъдат доказани специфични антитела в серума. Заболяването може да бъде доказано и чрез мускулна биопсия – извършва се не по-рано от 10-ия ден след инвазията от хирург под анестезия. Използва се ряко в практиката.

С какво може да се обърка?

Според тежестта на клиничната картина следва да се имат предвид някои други заболявания, имащи сходна симптоматика. Подобни симптоми може да има при – серумна болест, едем на Квинке (алергичен оток на ларинкса и лицето), някои системни заболявания на съединителната тъкан (лупус, дерматомиозит, полимиозит, мускулен ревматизъм, полиартрит). Токсоинфекциозният синдром може да наподобява този при някои инфекции като грип, морбили, рубеола и др. Параклиничните изследвания и анамнезата за консумация на недобре обаработено месо подпомагат точната диагноза.

Как се лекува?

Лечението се извършва в домашни или болнични условия според тежестта на клиничната картина. Най-често се изпозват някои от следните лекарствени препарати: мебендазол, тиабендазол, албендазол, пирантел и др. Лечението се провежда по схема.

Симптоматичното лечение включва кортикостероиди, поради отока и другите алергични прояви, а също и аналгетици и антипиретици.

Как да се предпазим?

Ефективната профилактика включва лични и обществени мерки. Не бива да се консумира непроверено от ветеринарните власти месо, както и сурово месо (кайма). Необходим е строг контрол за спазване на зоохигиенните и ветеринарно-санитарните норми при отглеждане на свинете и други животни. В стопанството периодично трябва да се извършва дератизация.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Освен навременното диагностициране и лечение, при откриване на заболяването сред хора трябва да се вземат мерки за предотвратяване разпространението на трихинелозата: изследване на заподозряното месо, контрол над търговията и обработката на месото, провеждане на здравна просвета сред населението и особено сред рисковите контингенти – ловци, месари, свиневъди. Доказано трихинелно месо и трихинелозни трупове на животни трябва да се унищожават. Стопаните и ловците нямат право да продават и раздават месо, което не е проверено (трябва да се трихинелоскопира!) от ветеринарните служби.