Витамин D е мастно разтворим витамин, от съществено значение за правилното развитие и формиране на зъбите и костите. Двете най-важни форми на витамин D са:

• холекалциферол (витамин D3) и,
• ергокалциферол (витамин D2)

Холекалциферолът (вит. D3) се синтезира в кожата от 7-дехидрохолестерол под въздействието на UV лъчите. За разлика от него, ергокалциферолът (вит. D2) не се образува в организма, а постъпва с храната (яйчен жълтък, рибено масло и др.) или под формата на хранителни добавки. Самият витамин D не е биологично активен и след две последователни хидроксилирания в черния дроб и бъбреците се превръща в биологично активната форма 1,25 дихидроксивитамин D.

25-хидроксивитамин D (25-ОН Вит.D) е метаболитът, който обичайно се измерва и отразява количество на витамина в организма. Определянето му служи за откриване на недоимък или повишени нива. Над 95% от Вит.D, измерван при лабораторните тестове представлява 25-ОН Вит.D3, а останалата минимална част е за сметка на 25-ОН Вит.D2. Полуживотът на 25-хидроксивитамин D в кръвообръщението е 2-3 седмици, т.е. той представлява едно стабилно депо, отразяващото нивото на витамина в организма.

Добре позната е ролята на Вит.D в обмяната на калция и фосфора, респективно на костите. Той стимулира абсорбцията на Са в тънките черва и повишава реабсорбцията на Са през бъбреците. Играе роля в костното формиране и ремоделиране, така че недоимъкът на витамин D е честа причина за вторичен хиперпаратиреоидизъм (повишение на PTH). Тежкият дефицит на витамин D води до развитие на рахит при децата и остеомалация при възрастните.

Приетият с храната и синтезираният в кожата витамин Д, продължава сложен и многоетапен метаболизъм в организма. Основната му роля е свързана с калциево-фосфорната обмяна и метаболизма на костта, която осъществява чрез вътреядрен рецептор. В последните години бе открит и негеномен ефект, реализиран чрез мембранен рецептор. Плейотропните ефекти на витамин Д са свързани с имунната система, въглехидратната обмяна, сърдечно-съдовата система, затлъстяването. Нивото на витаминахормон в популацията е ниско, което обяснява повишената честота на заболявания като остеомалация, захарен диабет, метаболитен синдром, артериална хипертония, обструктивна сънна апнея и др.

През последните години е установено, че витамин D и метаболитите му участвуват в: регулацията на диференцирането на клетките, обмяната на инсулина, изграждането на имунната защита, предпазване от възпалителни, автоимунни, сърдечно-съдови и неопластични заболявания. Повишеният клиничен интерес е причина за провеждането на повече от 500 международни проучвания в периода 2000-2009 и ежегодното удвояване на броя на изследванията на витамин D в клиничните лаборатории по света.

• при данни за намалена костна плътност (остеопения/остеопороза), костни фрактури, костни деформации (съмнение за рахит или остеомалация), нарушен метаболизъм на калция (абнормни нива на калций, фосфор, РТН)
• при диагностика и мониториране на заболявания на паращитовидните жлези (респ. промени в нивата на PTH)
• за скрининг при хора, които са изложени на висок риск от дефицит на витамин D (по-възрастни хора; индивиди, които са институционализирани или са на легло и/или са с ограничено излагане на слънце; с наднормено тегло; и т.н. В тази група се включват също и хора с по-тъмна кожа и кърмени бебета.)
• при лица със заболявания, които пречат на абсорбцията на мазнини (като кистозна фиброза и болест на Крон), тъй като витамин D е мастно-разтворим витамин
• за наблюдение на хора със стомашночревни операции, при които може да страда абсорбцията на витамин D
• преди начало на терапията или за проследяване ефекта от лечението, когато са предписани: витамин D, калций, фосфор, и/или магнезий или други медикаменти за остеопороза

Сутрин до 9ч. на гладно се взема Венозна или капилярна кръв от която се отделя серум. Минимум 10 дни след последен прием на витамини и хранителни добавки.

Въпреки методичните различия при определянето на витамин D, повечето лаборатории използват едни и същи референтни интервали. И тъй като токсичност/хипервитаминоза D е рядкост, фокусът е насочен върху долната граница за 25-хидроксивитамин D, която показва дефицит.

Институтът по медицина в САЩ (IOM) от 2011г. препоръчва долната референтна граница за 25-ОН витамин D да бъде поне 50 nmol/L, за да се осигури добър костен статус за всички възрастови групи. С оглед обаче на общото здравословно състояние, IOM в съгласие с Американското дружество по ендокринология (US Endocrine Society) препоръчва нивото на 25-ОН витамин D да бъде 75-110 nmol/L, за постигане на общи здравословни ползи, а именно намаление на риска от рак, автоимунни заболявания, диабет тип 2, сърдечносъдови и инфекциозни заболявания.

Много спорове има около класификацията на статуса на витамин D. Серумно ниво на 25-ОН витамин D <50 nmol/L се разглежда като индикатор за дефицит в широк смисъл: 25-(ОН)D <25 nmol/L се приема за тежък дефицит, а нива на 25-(ОН)D в интервала 25-49,99 nmol/L се определят като недостатъчност на вит.D.

Ниските нива на 25-(ОН)D най-често се дължат на недостатъчно излагане на слънчева светлина или недостатъчен прием на витамин D с храната, или проблем с абсорбцията му в червата. Понякога, някои лекарства (фенитоин), могат да попречат на производството на 25-(ОН)D в черния дроб.

Има доказателства, че недостигът на витамин D, освен неблагоприятния ефект върху костите, може да увеличи риска от някои видове рак, имунни заболявания и сърдечносъдови заболявания.

Високото ниво на 25-(ОН)D обикновено се дължи на внос на витамина с медикаменти или други хранителни добавки.

Задължително ли е при прием на калциеви добавки да се взема и витамин D?

Тъй като абсорбцията на калций зависи от нивото на витамин D в организма, много производители на калциеви добавки прибавят в таблетките и витамин D, за да се осигури оптимално усвояване на калция. Ако имате нормално ниво на витамин D, допълнителен прием не е необходим. От друга страна, количеството на витамин D в тези таблетки е малко вероятно да доведе до излишък на витамин D и вреда.