Храненето е една от най-важните теми за диабетиците, защото то има абсолютната сила да бъде или техния най-добър приятел или най-голям враг. При заболяване от диабет рисковете за сърдечно съдови проблеми се увеличават като тази връзка е напълно доказана. Причините за това са, че високите нива на кръвна захар правят кръвоносните съдове по-дебели и по-малко еластични, ката така правят преминаването на кръвта по-трудно. Това се усложнява допълнително от факта, че хората с диабет в повечето случаи имат повече масти в кръвта.
Отново като резултат от високата кръвна захар. Мастите, наричани още липиди още повече задръстват и понякога дори блокират кръвоносните съдове. Това състояние се нарича атеросклероза и може да допринесе за болки в краката, сърдечен удар, болки в сърцето, мозъчен удар. Храненето с добри и ограничени въглехидрати и избягването на мазни храни, с много холестерол е най-добрата превантивна мярка.
Холестеролът е едно от най-познатите липидни вещества, за което се говори с много негативна конотация. Това, което трябва да се знае за холестеролът, е че той не е мазнина, но си взаимства по лош начин с мастите.
Холестеролът се произвежда в черния дроб и е основната съставка на жлъчния сок и също произвежда различни хормони. Когато в тялото има излишък от холестерол, той се натрупва по стените на кръвоносните съдове.
Холестеролът има подобна на мазнина структурата и заедно с други вещества формира вид плака, която се отлага по стените и прави преминаването на кръвта затруднено или дори невъзможно. Отвън холестеролът може да се вкара в тялото чрез храни като яйца, мляко, кашкавал, черен дроб, месо от всякакъв вид месо включително и птиче. Приемът на холестерол не трябва да надвишава 300 mg на ден.
Триглицеридите също са нещо, за което диабетиците трябва да внимават. Това са мастите, които се съдържат в клетките в мастни депа. Те са “горят” при нужда от енергия. Завишените им нива крият същия потенциален риск както завишените нива на холестерол.
Нивото на триглицеридите се покачва при недостатъчно количество инсулин или инсулинова резистентност. Един от начините да се намалят триглицеридите е ако се ограничи вкарването им отвън с ограничението на наситените мазнини. Това са маслото, мазните меса, пълномасленото мляко, кашкавала, олио от тропически ядки и в някои маргарини. Наситените мазнини вкарват холестерола направо в клетките.
Като цяло при правилно хранене диабетиците получават необходимите им вещества, които не се влияят от диабета.
Човек е здрав, когато се храни добре и това важи с еднаква сила и за здравия човек и за този с диабет. Разбира се има и изключения в правилото, особено при диабет тип 2, при който медикаментите, които се приемат имат влияния отвъд глюкозата. Изключително важно е да се знае кои са възможните недостъци на хранителни вещества при диабета, за да могат те да се компенсират. Има случаи, в които точно тези хранителни вещества са от жизнена важност за добрия контрол и забавянето на някои от усложненията. Пример за това е връзката между нивата на витамин Е в тялото и ретинопатията.
Най-често срещания недостиг е на магнезий. Това най-вече се случва при диабет тип 1 като причините не са докрай ясни, но са пряко свързани с метаболизма. Магнезият най-добре и естествено може да бъде набавен със зелени листни зеленчуци, пълнозърнести продукти, млечни продукти, риба, кафяв ориз, просо, ябълки, банани и месо. Смята се, че липсата на магнезий в тялото допринася за умора, мускулни болки и ретинопатията.
Диабетиците на инсулин също така страдат от по-ниски нива на витамин С. При неподдържан диабет и високи нива на кръвна захар се получава отделяне на по-големи количества витамин С с урината. Проблемът на високата захар, е че повишава превръщането на витамин С в неблагоприятната му окислителна форма, дехидраскорбинова киселина. Дори като цяло диабетика да приема достатъчно от този витамин чрез храната си и нивата му в кръвта да са задоволителни, това не означава, че клетките усвояват достатъчно. Витамин С, подобно на глюкозата, се нуждае от инсулин, за да проникне в клетките и ако такъв не е наличен достатъчно клетката остава без този витамин.
При прием на пероралните средства за намаляване на захарта – метформин и фенформин може да се получи недостиг на витамин Б12 в тялото. Това се получава, защото двата медикамента нарушават абсорбцията му. Затова е изключително важно диабетиците, които са на тези медикаменти да проверят нивата си на б12. Неговият недостиг е изключително опасен за нервите и можете да допринесе за тяхното увреждане. Намира се в най-големи количества в месото и местните продукти.
Следващият проблематичен витамин е А. Той обикновено се намира в черния дроб и се пренася при необходимост до места като ретината. За такъв пренос обаче са необходими много вещества и според проучвания едно от тях липсва при инсулинозависимия диабет.
Това важи още повече при хората с лош гликемичен контрол. Отвън тялото витамин А може да се приеме от храни богати на бета каротин, тоест жълти и оранжеви плодове и зеленчуци. Възможно е хората с диабет да не успяват съвсем добре да усвоят и превърнат този бета каротин във витамин А. В по-чиста форма, витамин А се съдържа в черния дроб на рибата и други животни. При витамин А трябва да се внимава да не се прекали с него, защото може да увреди черния дроб поради факта, че тялото го складира там и може да се получи претрупване.
Витамин Е е мощен антиоксидант и тъй като диабетиците имат повишени нужди от него, лесно може да се появи и недостиг. При него, за разлика от витамин А не може толкова лесно да се получи пренасищане и дори при неоткрит недостиг се препоръчва допълнителното му вземане. Трябва да се внимава при комбинацията с разреждащи кръвта лекарства като хепарин или аспирин, защото се увеличава риска от кървене.
Витамин Е може да бъде открит в студено пресованите растителни масла, пълнозърнестите продукти, тъмнозелени листни зеленчуци, ядки, семена, боб, яйца, пшеничен зародиш и черен дроб.
Жените с първи тип диабет трябва да следят приема си на калций, бил той под формата на мляко и млечни продукти или хранителна добавка, защото това може да намали риска от развитие на остеопороза.
Като цяло наистина е жизненоважно разнообразното ядене. Всеки човек трябва да приема въглехидрати, мазнини и белтъчини ежедневно. За здравословно съотношение се смята 50-60% въглехидрати, 12% белтъчини и 30-35% мазнини. Има разбира се и неща, които задължително трябва да се ограничават. Добрата новина е че това са препоръки, които всеки човек трябва да спазва и режима на хранене на човека с диабет е всъщност един много здравословен и природосъобразен.
Сол, в по-големи количества увеличава опасността от високо кръвно налягане. Тя трябва да се използва в умерени количества при готвене и да се избягва при храни като бекон, сирена, пушени меса и риби и туршии.
Подсладителите се делят на две групи – тези, които допринасят калорийно и тези, които не съдържат никакви калории. Подсладителите не са най-добрия приятел, колкото и примамливи да изглеждат като заместител на захарта. Подсладители като сорбитол или фруктоза могат да причинят стомашни и чревни разстройства, ако се поемат в големи количества.
Аспартамът за разлика от тях не съдържа калории, но пък до ден днешен е с неизяснено влияние и вреда на тялото. Въпреки че официално е разрешен за употреба, има много проучвания, които го свързват с развитието на туморни образования в мозъка, лупус, множествена склероза и други.
Алкохолът е доста калоричен, без да има особено полезни хранителни вещества, с изключение на чаша червено вино например, което е с доказано качество на антиоксидант. При алкохола, както и при солта и подсладителите е важно количеството и мярката.
Алкохолът никога не трябва да бъде приеман на гладно, защото това лесно може да доведе до хипогликемия. Това се случва, защото алкохола изведнъж измества функцията на черния дроб да снабдява тялото с глюкагон, карайки го единствено да преработва приетия алкохол. Важно е винаги да има подсладена напитка или някакъв въглехидрат, който да прави компания на питието. Алкохолът трябва да се употребява в умереност като за мъжете това се равнява на две питиета, а за жените на едно на ден.
Други важни принципи, които трябва да се спазват за здравословен режим на хранене са: приема на пет порции плодове и зеленчуци на ден като трябва да са разнообразни на цвят; поне 6 порции нерафинирани и необработени нишестени продукти като хляб, зърнени култури и нишестени зеленчуци – това са грах, боб, леща и картофи; храни с високо съдържание на баластни вещества; прием на много течности, като водата и неподсладените билкови чайове са най-добрия избор.
В крайна сметка е важно да се помни, че по отношение на храненето диабетиците са тези, на които може да се завиди. Защото истината, дори и не толкова очевидна е че ако всеки човек с диабет спазва режима, който не е толкова труден или трудоемък може да постигне здраве в свят, в който това никак не е лесно.