Синдром на менинго-радикуларно дразнене (Менингеален синдром)

СЪДЪРЖАНИЕ

Установяването на менингеален синдром (МС) или синдром на менинго-радикуларно дразнене (СМРД) е изключително важна и съществена част от комплексното неврологично изследване. В българската неврологична школа, по традиция, е прието МС да се изследва преди другите компоненти на неврологичния статус, като изследване на черепномозъчните нерви, двигателните, сетивни или висшите корови функции. Разкриването на менингеално дразнене е необходимо за да не се пропусне своевременната диагноза или лечение на животозастрашаващи състояния.

Най-често разгърнатият клиничен симптомокомплекс, наречен МС се наблюдава при остри или хронични инфекции на ЦНС (напр. остър менингит, менингоенцефалит, мозъчни абсцеси, ТБЦ), субарахноиден кръвоизлив, интрацеребрални кръвоизливи (особено при тези с пробив към вентрикулната система или субарахноидното пространство).
МС се среща в различна степен на изразеност при остро развиваща се интракраниална хипертензия, при състояния с генерализиран или огнищен мозъчен оток, свързани с тромбози на мозъчни дурални синуси или вени, мозъчни тумори и метастази, краниоспинални обемни процеси, карциноматоза на менингите, мозъчно вклиняване, интратекални апликации на цитостатици, децеребрационна ригидност, след травми, при някои екзогенни интоксикации, общи соматични инфекциозни заболявания, сепсис и др.

Патогенетичните механизми за поява на МС и/или СМРД са свързани с дразнене на рецепторите разположени по мозъчните обвивки и на преминаващите през тях краниални и спинални коренчета. Многообразни заболявания водят до развитие на сходни патологични болеви, тонични и вегетативни прояви, които се проявяват клинично.
Обикновено МС е свързан с патологични ликворни промени. Когато има менингеално дразнене без промяна в показателите на ликворната проба, с изключение на ликворното налягане, се говори за менингизъм. Винаги при клинично съмнение или явно установяване на МС пациентът трябва да бъде насочен за извършване на лумбална пункция, след съответно невроизобразяване и/или изследване на очните дъна.

Менингеалният синдром включва няколко клинични групи симптоми (задължителни и незадължителни) и специфични ликворни патологични синдроми. Ликворните промени се установяват чрез извършване на лумбална пункция и съответно микроскопско, цитологично, биохимично, микробиологично и имунологично изследване на получената проба. Главните клинични прояви на МС са:

  • СМРД с най-характерните менингеални клинични белези – патологичните мускулни тонусови промени при пасивно разтягане – вратна ригидност (ВР), симптом на Керниг (СК), симптоми на Брудзински (СБ). По-рядко се наблюдават опистотонус, гръбнаков и триножников симптом, лодковиден корем. При кърмачета са описани симптомите на Лесаж (детето държи краката си непрекъснато свити, когато се хване под мишниците и се повдигне)
  • Синдром на повишено вътречерепно налягане свързан с хиперпродукция, нарушена циркулация или резорбция на ликвор (главоболие, гадене, повръщане, изпотяване, пребледняване, промяна в пулса и RR, застойни папили, бомбиране на фонтанелата при кърмачета и др)
  • Общи сетивни възбудни промени хипералгезия и хиперестезия, фотофобия и фонофобия, намалена толерантност към различни стимули
  • Някои огнищни неврологични симптоми от страна на ЧМН, кората или мозъчния ствол
  • Психичен синдром с количествени (сомнолентност, сопор, кома) или качествени промени на поведението и съзнанието (раздразнителност, обърканост, психомоторна възбуда или потиснатост, халюцинации, делир и др. психотични прояви)