Рак на гърдата

Рак на гърдата

Ракът на млечната жлеза е злокачествено заболяване от епителен произход, което продължава да бъде водещото по честота онкологично заболяване при жените.

От какво се причинява?

Създадени за множество теории, които се опитват да обяснят канцерогенезата, но нито една от тях самостоятелно не може да разкрие факторите и механизмите на процеса. Безспорна е ролята на т.нар. протоонкогени и туморсупресорни гени, които участват в клетъчната протекция срещу туморно изграждане. Мутациите в тези гени могат да бъдат един от факторите на канцерогенезата.
Независимо от механизма, по който се активират протоонкогените и се превръщат в онкогени, това води до абнормен клетъчен растеж. Най- обсъжданият онкоген, който има отношение към рака на млечната жлеза е HER2 (Human Epidermal Growth Factor Receptor). Изследването на този маркер има прогностично значение (HER 2-позитивни и HER 2-негативни тумори) по отношение на биологията на тумора и възможностите за лечение. В етиологията на рака на млечната жлеза играят роля и следните туморсупресорни гени: BRCA 1 (breast cancer), BRCA 2, p53, фибробластен растежен фактор и др.

Безспорна е и ролята на следните рискови фактори за развитие на рак на млечната жлеза: фамилна обремененост, първа бременност над 30 год., ранно менархе – преди 11 год., късна менопауза (над 53 год.), липса на раждане при жени над 35 год., затлъстяване и др.

Какви са болестните промени?

Най-често карциномът на гърдата се развива в горния външен квадрант, по-често в лявата гърда. Неопластичният процес може да се развие от епителните клетки на каналчетата на млечната жлеза – дуктален карцином, или от лобулите на жлезите – лобуларен карцином. Според степента на диференцияция бива: високо-, умерено- или нискодиференциран. Хистологичните форми са следните:

  • Дукатален карцином (инвазивен или неинвазивен)
  • Лобуларен карцином (инвазивен или неинвазивен)
  • Медуларен карцином
  • Тубуларен карцином
  • Комедо-карцином
  • Папиларен карцином
  • Инфламаторен карцином и други

Метастазира по лимфен и кръвен път. Далечни метастази се наблюдават най-често в областта на костите, бял дроб, черен дроб, мозък и др. По лимфен път се засягат на първо място аксиларните и надключичните лимфни възли.

Какви са симптомите?

Симптоматиката зависи от стадия на заболяването и хистологичната форма. Възможни симптоми са: опипване на туморна формация в областта, подуване на аксиларните лимфни възли, промени по кожата на гърдата, асиметрия в двете жлези, деформация на гърдата, патологична секреция от зърното, кожа тип „портокалова кора”, наличие на рагади по кожата, язви. В напреднал стадии, с далечни метастази се наблюдават и симптоми от страна на засегнатия орган.

Как се поставя диагноза?

Важна е анамнезата за рискови фактори, както и клиничният преглед. Мамографията на млечната жлеза е основен диагностичен метод. Използват се също и ядерено-магнитен резонанс и компютърна томография за търсене на далечни метастази и за определяне стадия на заболяването. Извършва се задължително биопсиране на туморната формация. Терапевтичното поведение се определя според хистологичния резултат и стадия.

С какво може да се обърка?

Доброкачествени тумори с различен тъканен произход, възпалителни заболявания на млечните жлези, фиброкистична болест.

Как се лекува?

Лечнието е комплексно – хирургично, химио- и лъчетерапия, хормонално лечение.

На първо място стои хирургичният метод на лечение. Той е стадийно ориентиран. Основно използвани видове операции са:

  • Мастектомия по Halsted – отстранява се цялата млечна жлеза, пекторалните мускули и аксиларните лимфни възли
  • Радикална мастектомия – включително отстраняване  и на надключичните лимфни възли
  • Модифицирана мастектомия – запазва се малкият пекторален мускул, което подобрява козметичния резултат
  • Обикновена мастектомия – премахване само на засегната млечна жлеза
  • Органосъхраняващи операции – премахване на туморната формация в съответния квадрант на жлезата (квадрантектомия) с последваща задължителна лъчетерапия

Друг основен елемент в лечението на рака на млечната жлеза е лъчелечението. То цели предотвратяване на локални рецидиви, локален контрол над болестта и е единственият метод на лечение при неоперабилни форми на заболяването.

Химиотерапията може да бъде предоперативна (неоадювантна) и слдоперативна (адювантна). Цитостатичното лечение се извършва по различни терапевтични схеми. При  HER-позитивни тумори се използва и моноклонално антитяло срещу онкогена.

Хормоналната терапия се използва при хормоно-чувствителни тумори. Използват се антиестрогенни медикаменти и ароматазни инхибитори.

Как да се предпазим?

Протективна роля по отношение рака на гърдата имат: менархе над 15-годишна възраст, кърмене за повече от 1 година след раждането, диета богата на мононенаситени мастни киселини, физическа активност.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Своевременна диагноза и лечение. След провеждане на лечение е необходимо стриктно проследяване с цел своевременно откриване на рецидив или прогресия на болестта.